Определение № 60612 от 11.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 62/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Енерго – Про Енергийни Услуги“ЕАД, [населено място], против решение № 111 от 19.10.2020 г. по т.д. № 331/2020г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касация- „ЧЗП – Радослава Рогова“, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване, изложени са и доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –адв. Н. Г. е направил общо оплакване за неправилност на решението възпроизвеждайки основанията по чл.281 ГПК. В посочената от него като законов текст хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е поставен въпроса – „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства“. Този въпрос е обоснован с твърдението, че съдът не е разгледал направено от страната възражение, че чл.50 ПИКЕЕ е неприложим, а процесната сума се дължала на основание чл.183 ЗЗД. Разгледано е и твърдение в тази насока, че съдът бил допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е цитирана практика на ВКС общо установяваща, че съдът е длъжен да обсъди в мотивите си всички доводи и доказателства. Като материалноправен въпрос е формулиран въпроса – „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат, на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД.“ Този въпрос също е поставен в хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са изброени съдебни актове, чиито решаващи мотиви страната е обобщила в разбирането цитирано и изведено от тази практика, че според общата норма на чл.183 ЗЗД когато е доказано, че е доставена и потребена определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена по-малко, то купувачът дължи доплащане на разликата. Страната подробно е разгледала цитираната практика на ВКС в този смисъл. В заключение е посочено, че касаторът поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е разяснил своето разбиране за точно прилагане на закона и е направил оплакване, че съдът е тълкувал неточно нормата на чл.50 ПИКЕЕ. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Правният въпрос дефиниран с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г.съставлява такъв изведен от решаващите изводи на състава и пряко обуславящ правния резултат по спора. Формулирането му е процесуално задължение на касатора,като съдът не може да го извежда от общите му оплаквания, нито да го постави вместо страната, тъй като този въпрос съставлява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и поради това задължителен елемент от установяване на предпоставките по този текст, като спрямо него се преценява и наличието на допълнителен критерий. В случая страната е поставила общ въпрос, свързан с процесуалните задължения на въззивния съд, като неговата релевантност по конкретния спор се обосновава с въведеното изрично посочване кои точно доводи и доказателства не е съобразил въззивният съд, нарушавайки процесуалните правила и как това нарушение е рефлектирало върху крайният му извод, разрешаващ спора. Страната е поддържала, че този довод, който тя е направила процесуално валидно е възражението, че чл.50 ПИКЕЕ не се прилага в случая, а приложимата норма е чл.183 ЗЗД, в каквато връзка е направено оплакване, че съдът не е“ изложил мотиви по това оплакване“ и така е обоснована релевантността на общо поставения въпрос. Доводът, обаче, е фактически неверен, тъй като съдът изключително подробно е разгледал именно него и е приел в мотивите си твърдението на страната относно приложимостта на чл.183 ЗЗД при изрични правни изводи за неприложимост на правилата на чл.48-50 ПИКЕЕ /отм/, които към датата на извършената от касатора проверка на електромера са били отменени. Или, страната не е обосновала въпроса си с конкретни необсъдени доводи и доказателства от въззивния съд, а единствено и само с несъгласие с неговите изводи, което съставлява оплакване за неправилност на решението и като неотносимо към основанията по чл.280, ал.1 ГПК не се разглежда в тази фаза на касационното производство и не обосновава наличие на общо основание. Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК и по отношение на втория поставен въпрос.Този извод се налага поради това, че същият е основан съдържателно с фактически неверни твърдения, както и с некоректна интерпретация на мотивите на въззивния съд. Съдът не е приел неприложимост на чл.183 ЗЗД, а тъкмо обратното, той изрично е квалифицирал претенцията именно с оглед този фактически състав, но е определил като недоказани предпоставките му, а именно - доставчикът на ел. енергия изрично да докаже наличие на потребление на тази ел. енергия в претендирания размер. Точно тези обстоятелства относими към тази норма не е доказал настоящия касатор, поради което и съдът е приел за неоснователна жалбата му срещу първоинстанционното решение. Тези изводи на състава са изцяло в съответствие с разгледаната и цитирана практика от касатора, така че дори и да бъде изведен релевантен въпрос, то не се установява поддържаното противоречие, а и именно, с оглед тази разгледана и от касатора константна практика на различни състави на ВКС се налага извод и за неприложимост на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради еднозначния характер на направените правни изводи. Освен това,страната освен, че не е поставила релевантен правен въпрос, не е обосновала и това основание, съобразно приетото с тълкувателна практика негово съдържание – арг-. т.4 ТР ОСГТК №1/09г. За пълнота следва да се отбележи и това,че поддържаното „ неточно тълкуване на чл.50 ПИКЕЕ“ освен, че е общо и необосновано с конкретен правен извод е определено от състава, поради отмяната на текста като неприложимо в случая. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. На основание чл.287,ал.4 ГПК насрещната касационна жалба, при този изход на спора не подлежи на разглеждане. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение