Определение № 1120 от 10.03.2025 г. на ВКС по д. № 530/2025 г.

Производство по чл. 135, ал. 5 от АПК. Образувано е по процесуален спор между Софийския градски съд (СГС) и Административния съд – София-област (АССО) относно подсъдността на материалноправния спор, предявен с искова молба (наименована „частна жалба“) с вх. № 11339/22.07.2024 г., подадена от Г. В. К. срещу Административния съд – София-град (АССГ). Исковата молба е била депозирана във Върховния административен съд, който с разпореждане № 11339/23.07.2024 г. я е изпратил на АССГ по компетентност. С определение № 13319/30.07.2024 г. по адм. д. № 7390/2024 г. АССГ е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на АССО. В мотивите към определението си АССГ е приел, че с исковата молба, по реда на ЗОДОВ е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер 500 000 евро за причинени неимуществени вреди за периода 11.01.2024 г. - 05.07.2024 г., както и че като ответник по иска, АССГ не е компетентен да се произнесе по спора, а съгласно чл. 7, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, това е най-близкият родово компетентен административен съд – АССО. С определение № 1062/10.09.2024 г. по адм. д. № 934/2024 г. АССО е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на СГС. В мотивите към определението си АССО е приел, че с исковата молба, предвид и направените уточнения на същата, съгласно дадените на ищеца указания, същият е предявил иск срещу АССГ за нанесени му неимуществени вреди, произтичащи от нарушение на общностното право на Европейския съюз (ЕС) и основни човешки права, чрез нарушение на чл.чл. 3, 6 и 13 от ЕКЗПЧ, чл.чл. 47 и 49 от ХОПЕС и чл.чл. 29, 45 и 57, във вр. с чл. 5, ал. 4 от КРБ; цената на иска е 500 000 евро, а периодът на увреждане – 11.04.2024 г. - 05.07.2024 г. Съдът е посочил, че ищецът твърди, че с определение № 417/11.04.2024 г. по адм. д. № 11407/2023 г. АССГ не го е освободил от заплащането на държавна такса, което според ищеца ограничило достъпа му до правосъдие, като чрез тези действия АССГ нарушил основните му човешки права и общностното право на ЕС. Съдът е приел още, че ищецът е конкретизирал, че претенцията му се основава именно на факта, че АССГ не го е освободил от заплащането на държавна такса, въпреки че представил документи, обосноваващи искането му, което довело до невъзможност да реализира правото си на защита пред съда по конкретния правен спор; АССГ нарушил правото му на защита и правният спор не е бил разгледан, а производството по делото е прекратено. АССО е приел, че с подадената искова молба (наименована „частна жалба“) и съобразно така направените уточнения, предявеният от Г. К. иск бил с правна квалификация по чл. 2 от ЗОДОВ, както и че по аргумент от чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ, исковете за обезщетение за вреди, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда, се разглеждат по реда, установен в ГПК и следователно – от общите съдилища. С оглед гореизложеното, АССО приел още, че в случая вредите се претендират от ищеца в резултат, не от административен акт, действие или бездействие на държавен орган при или по повод изпълнение на административната му дейност, а от акт, издаден при упражняване на правораздавателната дейност, по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ, както и че правозащитните органи, изброени в чл. 2 на ЗОДОВ, не са административни органи, и исковете за вреди, произтичащи от техни актове и действия, изброени в чл. 2, какъвто бил и конкретният случай, са извън компетентността на административните съдилища. По тези съображения АССО е приел, че исковата претенция не попадала в хипотезата за родовата подсъдност на административните съдилища по чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и не подлежала на разглеждане от тях. Съобразявайки цената на иска и съгласно чл. 104,т. 4 от ГПК, АССО е намерил, че делото било подсъдно на СГС. С определение № 2707/11.02.2025 г. по гр. д. № 10422/2024 г. СГС е повдигнал спора за подсъдност, като е приел в мотивите си, че предявеният иск следва да се разгледа по реда на АПК, тъй като основното оплакване на ищеца е за ограничаване достъпа му до съд/правосъдие чрез задължаването му да плаща държавна такса, след като доказал, че няма средства за това. Съдът е приел, че това недвусмислено сочи като основание на иска чл. 6, § 1, изр. 1 от ЕКПЧОС и чл. 47, ал. 3 от ХОПЕС, които норми са част от правото на ЕС, т.е. основанието/квалификацията на иска е по чл. 2в, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗОДОВ – достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, поради което компетентен да разгледа иска е съответният административен съд. Настоящият петчленен съдебен състав по чл. 135, ал. 5 от АПК намира, че компетентен да се произнесе по правния спор, предявен с исковата молба (наименована „частна жалба“) с вх. № 11339/22.07.2024 г., подадена от Г. К. срещу АССГ, е АССО, като съображенията за този извод са следните: В мотивите към определение № 1062/10.09.2024 г. АССО правилно е възприел твърденията и доводите на ищеца, изложени в исковата молба и в молбите-уточнения на същата, но неправилно е определил правната квалификация на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като такава по чл. 2 от ЗОДОВ. Изложеното от ищеца не попада в никоя от хипотезите на специалните деликти по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ, а сочи на твърдяно от него нарушение на чл. 6, § 1, изр. 1 от ЕКПЧОС и на чл. 47 от ХОПЕС, които разпоредби са сходни по смисъл и съдържание, като съгласно чл. 52, т. 3 от ХОПЕС и чл. 6 от ДЕС са и част от правото на ЕС (в този смисъл е и приетото в определение № 4232/16.11.2022 г. по гр. дело № 3728/2022 г. и определение № 174/08.02.2023 г. по гр. дело № 281/2023 г. на други петчленни състави на ВКС и ВАС). Следователно, предявеният иск е с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗОДОВ (както правилно е приел и СГС в мотивите към определение № 2707/11.02.2025 г.), а именно – ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, като причинени му от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателната дейност на ответния АССГ, поради което, съгласно същата разпоредба и чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, искът подлежи на разглеждане по реда на АПК и е подсъден на административните съдилища, а не на общите съдилища; съгласно чл. 7, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ЗОДОВ, местно компетентен да разгледа иска е АССО, който е най-близкият административен съд в териториално отношение спрямо ответния АССГ. Мотивиран от гореизложеното, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд