Определение № 50638 от 24.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 345/2022 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Б. Г. срещу решение № 358 от 10.08.2021 г. по в. гр. дело № 326/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, Втори въззивен граждански състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 8595 от 09.12.2020 г. по гр. дело № 2269/2019 г. на Районен съд Петрич „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е осъдено да заплати следните суми: на С. Ц. Б. лично и със съгласието на своя родител и законен представител Ц. П. Б. от [населено място] допълнително сума в размер 2 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от непълнолетното дете неимуществени вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 29.10.2018 г., заедно със законната лихва, считано от 17.01.2019 г. до окончателното изплащане; на адв. И. Я. сума в размер 475 лв. - възнаграждение за първоинстанционното производство, и сума в размер 405 лв. – възнаграждение за въззивното производство; по сметка на Окръжен съд Благоевград държавна такса в размер 100 лв. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата над 1 500 лв. до 3 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от непълнолетното дете неимуществени вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 29.10.2018 г., заедно със законната лихва, считано от 17.01.2019 г. до окончателното изплащане.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията в насрещната въззивна жалба; неправилно е установил фактическата обстановка – в противоречие с доказателствата е приел, че застрахованият водач е блъснал пешеходеца; постановил е вътрешно противоречив съдебен акт, тъй като от една страна е приел, че травматичните увреждания са причинили на ищеца болки и страдания в период от 2-3 месеца, а от друга страна е посочил, че възстановителният период е сравнително кратък – 20-25 дни; определил е обезщетение, което не съответства на интензитета на болките и страданията, преживени от ищеца в резултат единствено на най-леката черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение без загуба на съзнание, от която се е възстановил в рамките на 20-25 дни.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Дължи ли съдът произнасяне по всички доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба, отговорът й, както и с насрещната въззивна жалба и нейния отговор? – противоречие с решение № 97/02.05.2019 г. по гр. д. № 3457/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

2. Длъжен ли е съдът при дела с предмет обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане, да посочи по начин, небудещ съмнение, в какво точно се състои противоправното поведение на делинквента? – противоречие с решение № 207 от 17.03.2021г. по гр. д. № 165/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Ответникът С. Ц. Б. не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържат твърдения за касационни основания по чл. 281 ГПК и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

За да направи извод, че ответното застрахователно дружество /настоящ касатор/ следва да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното застрахователно събитие, за което е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, въззивният съд е приел, че са налице необходимите предпоставки на чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 380 КЗ, чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, а именно:

1/ Въз основа на констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от дежурен ПТП полицай при РУП П., ОД на МВР Благоевград, наказателно постановление № 18-0314-001737 от 14.11.2018 г. на началника на РУП П. към ОД на МВР Благоевград, заключението на авто-техническата експертиза и показанията на свидетеля Д. И. С. съдебният състав е установил, че на 29.10.2018 г., около 18 ч. в [населено място] на [улица]пред дом № 134 при управление на собствения си лек автомобил марка Шкода, модел Ф., с рег. [рег.номер на МПС] Д. С. е причинил ПТП, блъснал е пресичащия от ляво на дясно пешеходец С. Белбев, който е залитнал и паднал върху пътното платно.

2/ Процесното ПТП е предизвикано по вина на деликвента Д. И. С. под формата на непредпазливост - водачът на автомобила е закъснял с реакцията си при възникналата опасност на пътя; въпреки, че ищцът не се е намирал в т. нар. „опасна зона“, водачът на автомобила е предприел ненавременно задействане на спирачната система, с което е допуснал в крайното място на спиране предната броня на автомобила да се намира под минималната безопасна надлъжна дистанция от 1 метър.

3/ В резултат на настъпилото ПТП ищецът е залитнал и паднал и е получил следните телесни увреждания: контузия на главата, оток в лявата слепоочна област на главата, сътресение на мозъка, без открита вътречерепна травма, контузия на лявата лакътна става. Получените травми се дължат на действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, отговарят да са получени по начин и време, както се сочи в делото, същите са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. След инцидента пострадалият е настанен за лечение в Хирургичното отделение на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, [населено място], където е проведено стандартно лечение за случаи на мозъчно сътресение, а именно: вливания на водно-солеви разтвори - рингер 500 и серум глюкозе 5% 500, както и прием на ноотропил 3 гр. и деган 1/2 амп.

4/ Посочените физически травми по медицински признак са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, причинили са на ищеца болки в момента на получаването им, през трите дни на престой в болницата и още два-три месеца след инцидента. В деня на инцидента ищецът е бил много уплашен; по време на тридневния престой в болницата не му е било разрешено да става сам от леглото и да се движи сам; след изписването му от болничното заведение възстановителният период в домашни условия е продължил още два месеца, през което време му е било препоръчано да ограничи физическата активност, да не ходи на училище, да не се натоварва, да не използва електронни устройства и да не гледа телевизия. Ищецът е изпитал негативни емоционални изживявания, защото за период от два месеца не е можел да излиза от дома си, да тренира любимия си спорт, да участва в тренировки и състезания, както и да се среща с приятелите и връстниците си.

5/ Между причинителя на непозволеното увреждане Д. И. С. и „Застрахователно дружество Евроинс“ АД за лек автомобил марка Шкода, модел Ф., с рег. [рег.номер на МПС] е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, действаща към момента на настъпване на застрахователното събитие - полица № BG/07/118000.

6/ Условието на чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 380 КЗ е изпълнено - преди предявяване на съдебната претенция ищецът е заявил писмена такава пред застрахователя, поради което искът е допустим.

За да направи извод, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди, е в размер 7 500 лв., съдебният състав е съобразил относимите към критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД факти и обстоятелства, а именно: начина на извършване на противоправното деяние; вида и характера на причинените телесни увреждания; обстоятелството, че получените увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; претърпените от ищеца болки и страдания и техния интензитет - непосредствено след инцидента, както и през следващите няколко дни пострадалият е изпитвал главоболие с умерен интензитет и лек световъртеж; възстановителният период за мозъчното сътресение е сравнително кратък - от порядъка на 20-25 дни; последиците за в бъдеще - главоболието след мозъчното сътресение е възможно да продължи от порядъка на два-три месеца, като прогнозата е добра и постепенно оплакванията преминават спонтанно, лечението е симптоматично и за в бъдеще не следва да има оплаквания. Въззивният съд е взел предвид, че липсват данни за възникнали усложнения или трайни последици от процесното ПТП, като при диагностицираните увреждания и състояние не са настъпили трайни последици за здравето на пострадалия, не се наблюдават остатъчни прояви или явления и няма опасност от поява на епилептични пристъпи. Отчел е също, че ЕЕГ не е информативно само по себе си при липса на клинична картина и липса на контузионно огнище, като евентуалните промени в ЕЕГ са неспецифични, възможно е да се дължат на други неуточнени физиологични причини, не се свързват с травмата, причинена при процесното ПТП, и могат да се обяснят с моментно физиологично състояние. Въззивната инстанция е съобразила негативните психически изживявания на ищеца, породени от невъзможността да продължи нормалния си юношески живот, свързан с посещение на училище, тренировки и срещи с приятели за период от два месеца, като е отчела, че социалната активност е изключително важна и формираща мирогледа, интересите и самооценката на децата във възрастта между 14 и 18 години, поради което е приела, че емоционалната травма е с по–голяма значимост от физическата в конкретния случай и следва да бъде определяща при индивидуализирането на обезщетението. Взела е предвид също, че след възстановителния период липсват данни за трайни емоционални и психически увреждания. Съдебният състав е отчел и икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По отношение на релевираното от ответното застрахователно дружество възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като е пресичал уличното платно в участък, в който не е разрешено пресичането на пешеходци, въззивният съд въз основа на заключението на съдебната авто-техническа експертиза и показанията на свидетеля е приел, че пешеходецът С. Б. е пресичал на необозначено място и не е предприел действия за увеличаване на скоростта, с която е пресичал към спокойно или бързо бягане. Изложил е съображения, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на ищеца, механизма на увреждането и произлезлите от деликта неблагоприятни последици. Като е съпоставил действията на ищеца и делинквента, съдебният състав е определил съпричиняването от страна на ищеца в размер 20%.

Предвид определения размер на съпричиняване, въззивната инстанция е направила извод, че дължимото обезщетение от застрахователя е в размер 6 000 лв., поради което е присъдил допълнително 2 500лв. над вече присъдените 3 500 лв.

Относно претенцията за мораторна лихва въззивният съд е приел, че застрахователното дружество е изпаднало в забава след предявяване на писмената претенция от пострадалото лице за изплащане на застрахователно обезщетение, т. е. от 17.01.2019г.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси са релевантни за спора, тъй като са от значение за формиране на фактическите изводи, правните доводи и решаващата воля на въззивния съд.

Първият процесуалноправен въпрос е относим към правомощията на въззивния съд за обсъждане на доказателствата и всички възражения и доводи на страните и по отношение на него не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е разрешен в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, включително в насрещната въззивна жалба и отговора, ако има подадени такива и въззивната жалба се разглежда от въззивната инстанция. В случай, че във въззивната жалба, включително насрещната въззивна жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В конкретния случай Окръжен съд Благоевград в съответствие с константната практика на ВКС е обсъдил относимите към релевантните за спора факти доказателства, възраженията и доводите на страните и въз основа на тях е установил фактическата обстановка, към която е приложил съответните материалноправни разпоредби.

Вторият посочен от касатора процесуалноправен въпрос също е разрешен в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в цитираното от касатора решение № 207 от 17.03.2021г. по гр. д. № 165/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о., съгласно която съдът трябва конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно правнорелевантните факти, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, като ги обсъди по правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е установил фактите, които имат значение за деянието, за извършването му от ответника, неговата противоправност, за увреждащия резултат, пряката причинно-следствена връзка между уврежданията на ищеца и деликтното поведение на водача на лекия автомобил въз основа на събраните по делото доказателства, които е обсъдил поотделно и в съвкупност. Посочил е ясно и точно какви фактически изводи прави, на базата на кои доказателства, какви са правните му съображения, за да приеме, че водачът на застрахования при ответното застрахователно дружество автомобил е причинил процесното ПТП.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение