Определение № 242 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 827/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. К. К., Е. Й. М. и Л. Й. К. чрез техните пълномощници адв. М. Р. и адв. И. Н. против решението на Софийски градски съд, постановено на 11.05.2011 г. по гр.д. № 5177/2010 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС въпросите за придобиването на право на собственост по давностно владение в продължение на 10 години и за обсъждане на доводите и доказателствата, съгласно изискването на чл. 188, ал.1 ГПК/ отм./. Касаторите сочат, че произнасянето на съда по тези въпроси противоречи на ППВС № 1/ 53 г, решение № 394 от 22.02.2005 г. по гр.д. № 2769/03 г. на І г.о. на ВКС, ТР № 1/ 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК, решение № 748 от 18.07.1956 г. по гр.д. № 4123/56 г. на ІІ г.о., ППВС № 6/74 г. и ТР № 1/ 06 г. на ОСГК на ВКС. На следващо място са изложени твърдения, че влязлото в сила решение по гр.д. № 7461/2001 г. на Софийски районен съд, с което е развален поради неизпълнение договорът за издръжка и гледане, е в противоречие с постановеното по настоящото дело. Поставен е и въпросът при наличие на договор за издръжка и гледане, който е развален поради неизпълнение, може ли да се поддържа становище, че приобретателят е упражнявал фактическа власт без основание с оглед презумпцията на чл. 69 ЗС или той е държател по отношение на идеалната част на другия съсобственик и за да започне да тече в негова полза придобивна давност, следва да промени намерението, с което владее, което да стане достояние на съсобственика. Считат, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По делото е представена и насрещна касационна жалба от адв. К. Х. като процесуален представител на С. М. Б.. Предвид изразеното в нея становище единствено във връзка със сочените от касаторите Ц. К., Е. М. и Л. К. основания по чл. 280, ал.1 ГПК, настоящият състав приема, че т.нар. насрещна касационна жалба по своя характер представлява отговор на касационната жалба.. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд от 23.03.2010 г. по гр.д. № 33378/09 г. и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Ц. К. К., Е. Й. М. и Л. Й. М., че С. М. Б. е собственик на основание придобивна давност на 1/5 ид. част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], партерен етаж от триетажна жилищна сграда, с площ 99 кв.м, състоящ се от четири стаи, клозет и антре с отделен вход, заедно със 9/30 ид. части от избените помещения, тавана, общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ 400 кв.м, съставляващо имот пл.№ 9, парцел ІV- 9,10 в кв. 296 по плана на [населено място], м. ”Еврейски гробища”. По делото е установено от фактическа страна, че ищцата С. М. Б. е придобила по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 06.11.1997 г. с Р. П. К., 4/5 ид. части от процесния недвижим имот. Собственик на останалата 1/5 ид. част е бил братът на прехвърлителката и наследодател на ответниците- Й. П. К.. С влязло в сила решение по гр.д. № 7461/2001 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД договорът за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане е бил развален поради неизпълнение на договорните задължение от приобретателката. Въззивният съд е приел, че развалянето на договора има обратно действие, поради което се счита, че ищцата Б. никога не е била съсобственик на имота. Затова не е било необходимо същата да демонстрира по отношение на другия съсобственик – Й. К., респ. по отношение на неговите наследници, че владее тяхната 1/5 ид. част за себе си, отнема и отблъсква тяхното владение против волята им. След сключване на даговора за издръжка и гледане ищцата предприела извършването на ремонти и преустройства в жилището, предявила иск по чл. 45 ЗЗД против друг съсед за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно демонтиране на вратички в дворното място, лишила другия съсобственик от възможността да ползува своята идеална част за повече от две години, сменила е ключа на външната врата, на 06.03.2000 г. е изпратила е телеграма до съсобственика Й. кацаров, с която го кани да му предаде ключ за вратата. Съдът е приел, се с тези си действия ищцата е демонстрирала по несъмнен начин, че владее целия имот като собствен. По повод тези нейни действия между страните е имало непрекъснати скандали и словесни пререкания, които обаче не са смутили или прекъснали владението на ищцата. Същата е упражнявала трайна и несъмнена фактическа власт върху жилището с намерение за своене в продължение на 10- годишния срок по чл. 79, ал.1 ЗС, поради което е придобила по давност правото на собственост върху принадлежащата на съсобственика Й. К. 1/5 ид. част. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения от касаторите правен въпрос, прецизиран по следния начин: ако съсобственик упражнява фактическа власт върху недвижим имот на основание договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, предвид обратното действие на развалянето на договора поради неизпълнение, ще се приложи презумпцията на чл. 69 ЗС или следва да се приеме, че приобретателят е бил държател на идеалната част на другия съсобственик и за да започне да тече в негова полза придобивна давност, следва да промени намерението, с което владее и това да стане достояние на съсобственика. Разглежданата хипотеза не е често срещана в практиката, което обосновава наличието на основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като произнасянето на касационната инстанция по този въпрос би имало значение за точното прилагане на закона. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по останалите поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Тълкувателно решение № 30/81 г. на ОСГК на ВС третира някои въпроси във връзка със споровете при неизпълнение на договорите за прехвърляне на вещни права срещу задължение за издръжка и гледане, които са неотносими към настоящото дело, тъй като то няма за предмет иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД. Не е налице и твърдяното от касаторите противоречие с постановките на ППВС № 6/74 г., доколкото въззивният съд е взел становище относно характера на упражняваната от ищцата фактическа власт. Въпросът дали направените фактически изводи съответствуват на доказателствата по делото, е свързан с проверка на правилността на решението и не може да бъде обсъждан в настоящата фаза на касационното производство. Правилността и обосноваността на решението не са сред посочените в чл. 280, ал.1 ГПК критерии за селекция на касационните жалби. Касаторите не сочат кой е общият правен въпрос, разрешен с решението по гр.д. №7461/2001 г. на софийски районен съд и решението по настоящото дело, поради което не може да се приеме, че е налице и основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Водим от гореизложеното съдът