Определение № 2746 от 22.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 21/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Ренус България“ ООД чрез адв. А. П. обжалва решение № 358 от 09.06.2023 г. по т.д. 818 /22 г., САС, с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК искове от „Контакт фт“ ЕООД, [населено място], Р. Й. Х. и К. Н. Х. за признаване за установено по отношение на „Ренус България“ООД, че не е налице валидно учредено в полза на ответника ипотечно право въз основа на същия договор поради липса на форма, евентуално липса на съгласие за учредяването му в полза на цесионера по договор за прехвърляне на вземането по договор за кредитна линия от 14.06.2011 г. и ипотечното право въз основа на посочения договор за ипотека не съществува поради погасяването на обезпеченото вземане чрез плащане и вместо него е признато за установено по отношение на касатора, че посочените лица на основание чл. 124, ал.1 ГПК, чл. 167, ал.1 ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД че даденото от ищците обезпечение на вземанията на „Инвестбанк“ АД срещу „Вортекс шипинг“ ООД, [населено място] по договор за кредитна линия № 812 от 21.5.2007 г. чрез учредените с нотариален акт № 161 т. Х дело 10 305 /2007, вх. рег. 13 869 от 23.05.2007 г. на СВ Варна ипотеки върху собствените им недвижими имоти, което обезпечено вземане е прехвърлено с договор за цесия от 14.06.2011 г. на „Ренус България“ ООД не обезпечава вземанията, които са възникнали след 25.05.2008 г. вследствие измененията в договор аз кредитна линия между „Инвестбанк „ АД и „Вортекс шипинг“ ООД, извършени с Анекс 2 от 15.05.2008 г. анекс 3 от 24.04.2009 и е признато за установено, че даденото от ищците обезпечение на вземанията, така както са посочени, е погасено с плащане на всички дължими към 25.05.2008 г. суми по договора за кредитна линия и е постановено на основание чл. 179, ал.1 пр. 2 от ЗЗД заличаване на ипотеките, учредени с посочения нотариален акт.

Освен това решението било необосновано като не били съобразени т. 2 и т. 4 от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека. Ипотекарните длъжници били се съгласили, че обезпечението ще обхваща не само договора, а и анексите към него.

Счита, че удължаването на срока за погасяване на договор за кредитна линия, представлява възможност, с която ипотекарните длъжници са били наясно и изрично били се съгласили за това при учредяване на ипотеката. Злоупотреба с право би било същите тези ипотекарни длъжници да се отричат от това първоначално дадено съгласие и да искат да се освободят от ипотечното си задължение, когато кредиторът пристъпва към принудително изпълнение. Така съдът бил направил и необоснован, и незаконосъобразен извод, че промяната на падежа на обезпеченото вземане, няма действие по отношение на ипотекарните длъжници, респ. учредената ипотека не обезпечава вземането след промяна на падежа.

Били допуснати и съществени процесуални нарушения, като съдът не бил се произнесъл по третия иск и не обсъдил всички приети доказателства по делото. Не били обсъдени и заключенията на вещите лица.

Моли да се отмени решението.

Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Отразяват ли се на действието на ипотеката и същата продължава ли да обезпечава вземането, промени, изразяващи се в промяна на срока за издължаване на вземането, обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, предвид разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от ЗЗД?

2. Следва ли да се сключи договор за изменение на договор за ипотека в нотариална форма, ако е налице изменение в някои от съществените условия на обезпеченото вземане (падеж)?

3. Необходимо ли е допълнително изрично съгласие от страна на ипотекарен длъжник, в случай на удължаване на срока за издължаване на обезпеченото вземане, когато такова съгласие е дадено с договора за учредяване на ипотека?

4. Представлява ли ипотекарния длъжник трето лице по договор за учредяване на ипотека по смисъла на чл. 21, ал. 1 вр. чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД?

5. Промяна във вземането по смисъла на чл. 174 от ЗД налага ли сключване на договор за изменение на договор за учредяване на ипотека за обезпечение на същото вземане?

Твърди постановяване на решението по поставените правни въпроси в противоречие с трайната практика на ВКС, решение № 643 от 05.10.2009 г. по гр.д. 6184/07 г, ВКС, III ГО, определение № 419 от 27.07.2017 г. по ч.т.д. 770/17 г., ВКС, II ТО.

Сочи основание – очевидна неправилност, съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът К. Н. Х. чрез адв. Т. Г. оспорва искането за допускане на касационно обжалване. Счита, че тълкуването на съда е с оглед уговорките между страните. Посочено е, че клаузата, с която се утвърждава периода на усвояване на договора за кредитна линия, чл. 6, ал. 2 от договора е съществено условие на договора. Договорът бил с продължително изпълнение, то уговорената продължителност на престациите, период, в който всяка страна се задължава да има готовност да престира по договора при съмнение е съществена част от него, така както е при договора за наем на вещ, като пример. Съответно счита, че изменението – удължаването на периода, който може да се усвоява кредитната линия, представлява съществена част от договора, уговарянето на нов такъв е само по себе си новиране на договора за кредитна линия. Моли да му бъдат присъдени разноски. Претендира разноски.

Ответникът „Контакт фт“ ЕООД чрез адв. Г. Г. оспорва касационната жалба. Излага съображения по съществото на спора. Претендира разноски. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Решението на въззивния съд е обжалвано от касатора в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд, с която са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК исковете на „Контакт ФТ“ ЕООД, К. Н. Х. и Р. Й. Х., с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК искове от „Контакт фт“ ЕООД, [населено място], Р. Й. Х. и К. Н. Х. за признаване за установено по отношение на „Ренус България“ООД, че не е налице валидно учредено в полза на ответника ипотечно право въз основа на същия договор поради липса на форма, евентуално липса на съгласие за учредяването му в полза на цесионера по договор за прехвърляне на вземането по договор за кредитна линия от 14.06.2011 г. и ипотечното право въз основа на посочения договор за ипотека не съществува поради погасяването на обезпеченото вземане чрез плащане и вместо него е признато за установено по отношение на касатора, че посочените лица на основание чл. 124, ал.1 ГПК, чл. 167, ал.1 ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД че даденото от ищците обезпечение на вземанията на „Инвестбанк“ АД срещу „Вортекс шипинг“ ООД, [населено място] по договор за кредитна линия № 812 от 21.5.2007 г. чрез учредените с нотариален акт № 161 т. Х дело 10 305 /2007, вх. рег. 13 869 от 23.05.2007 г. на СВ Варна ипотеки върху собствените им недвижими имоти, което обезпечено вземане е прехвърлено с договор за цесия от 14.06.2011 г. на „Ренус България“ ООД не обезпечава вземанията, които са възникнали след 25.05.2008 г. вследствие измененията в договор аз кредитна линия между „Инвестбанк „ АД и „Вортекс шипинг“ ООД, извършени с Анекс 2 от 15.05.2008 г. анекс 3 от 24.04.2009 и е признато за установено, че даденото от ищците обезпечение на вземанията, така както са посочени, е погасено с плащане на всички дължими към 25.05.2008 г. суми по договора за кредитна линия и е постановено на основание чл. 179, ал.1 пр. 2 от ЗЗД заличаване на ипотеките, учредени с посочения нотариален акт. Възззивният съд е приел, че ответникът по исковете е цесионер, правоприемник на „Инвестбанк“ АД, кредитодател на „Вортекс шипинг“ ООД, докато ищците са трети задължени лица, учредили имотно обезпечение за вземанията на банката към „Вортекс шипинг“ ООД.

За да постанови решението в обжалваните части, въззивният съд е приел, че са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр чл. 167, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД. Искането било, че в полза на ипотекарния кредитор не съществува обезпечение, дадено с учредените от ищците ипотеки върху собствените им недвижими имоти, за вземанията, възникнали след 25.05.2008 г., поради това, че не било спазено изискването за форма, тъй като за да има действие ипотеката по отношение на ипотекарните длъжници за усвоените след тази дата суми и за продължения срок на издължаване на кредита би трябвало да бъде съставен нотариален кат за изменение на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, като това според твърденията не било сторено. Въззивният съд се е позовал на чл. 174, ал. 1 от ЗЗД и е приел, че ипотеката обезпечава вземането, независимо от промените, които са станали, но само до размер на сумата, за която е извършено вписването. В практиката на касационната инстанция било възприето, че падежът на задължението бил сред посочените в чл. 167 ЗЗД задължителни елементи на договорната ипотека, като условие от съществено значение, задължително трябвало да се договори с договор за изменение на договор за учредяване на ипотека и подлежи на вписване. С анекс 2 от 15.5.2008 г., били предвидени нови условия за усвояване на сумите по кредита, при намаляващи лимити до 25.03.200 г – 600 000 щ.д., до 25.04.200 – 400 000 щ.д., до 25.05.2009 г. 200 000 щ.д. Крайният срок на издължаване на сумите по кредита бил продължен до 26.5.2009 при следния погасителен план – до 26.03.2009 г. 200 000 щ.д, до 26.4.2009 г. 200 000 щ-д., до 25.05.2009 г. – 200 000 щ.д. С Анекс 3 от 24.04.2009 г. били предвидени нови условия за усвояване на сумите по кредита при намаляващи лимити до 25.09.2010 г – 600 000 щ.д., до 25.10.2010 г. – 400 000 щ.д., до 25.11.2010 г. 200 000 щ.д. Крайният срок на издължаване на сумите по кредита бил продължен до 26.11.2010 г. при погасителен план до 26.09.2010. 200 000 щ.д. ,до 26.10.2010 г. 200 000 щ.д. до 26.11.2010 г. – 200 000 щ.д. Променен бил размерът на договорната лихва – тримесечен Libor, за щ.д. + 9,3 пункта надбавка, но не по-малко от 10,5 % общо.

Въззивният съд е приел, с оглед установените клаузи в договора за кредитна линия, че съгласно този договор, се предоставя на кредитополучателя определена парична сума, която трябва да бъде усвоена по установения в договора начин и възстановена на кредитора в деня на падежа, след който е недопустимо ново усвояване на суми. С приетите анекси, измененията на уговореното, практически игнорирали забраната, с тях била регламентирана възможност кредитополучателят да продължава да усвоява суми, в същия размер в нов едногодишен период. В отношенията между страните в кредитното правоотношение тези уговорки не влизали в противоречие с разпоредбите на чл. 9 и чл.22а, ал. 2 от ЗЗД, които определят рамките на свободата на договаряне. Въпросните изменения в своята цялост обаче, очевидно утежнявали положението на лицата, които са дали обезпеченията - падежът на задължението се измествал напред във времето с две години и половина, за който период върху усвоените суми по главницата се калкулирали задължения за договорни лихви, а отделно от това и размера на договорната лихва за периода от 25.05.2009 г. до 25.11.2010 г. се увеличава с половин процент. Направен е извод, че с оглед посочените норми, ипотекарните длъжници отговарят само до размера на сумата, за която е извършено вписването, като всички изменения на обезпеченото чрез учредяването на ипотека облигационно правоотношение, които водят до увеличаване на дълга, са им непротивопоставими. Този извод е направен, като е отчетен характера на новото съглашение съгласно анексите, с които е изменено обезпеченото задължение. Обобщено е, че този нов договор поражда единствено относителни правоотношения, поради което по аргумент от чл. 21, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 22а, ал. 2 от ЗЗД не обвързва ипотекарните длъжници.

Въззивният съд е приел, че при изменения в съдържанието на договора, утежняващи отговорността на длъжника, отговорността на ипотекарните длъжници не може да отпадне изобщо, а остава в обема, в който е уговорена при сключване на договора за учредяване на ипотека. За да имат действие по отношение на ипотекарните длъжници, измененията (на условията за усвояване на сумите при намаляващи лимити, на срока за издължаване на кредита, на увеличения размер на договорната лихва) следва да бъдат предмет на сключен между страните по кредитното правоотношение и правните субекти, които са учредили обезпеченията, договор за изменение на договора за учредяване на ипотека от 23.05.2007г., който да бъде вписан по реда на чл.15 от Правилника за вписванията. Прието е, че не е доказано, да е бил сключен договор във формата, предвидена в чл. 167, ал.1 от ЗЗД, поради което в полза на ипотекарния кредитор не съществувало ипотечно право за задълженията, които са възникнали след датата на определения в чл. 23, ал.1 от договора за кредитна линия от 21.05.2007 г. падеж - 26.05.2008 г. Това е мотивирало въззивния съд да приеме, че ипотекарните длъжници не отговарят за тези задължения, възникнали след посочената дата.

Прието е за неоснователно възражението на кредитора, че удължаването на срока за погасяване на задължението представлявало „възможност, с която ипотекарните длъжници са били наясно и с която изрично са се съгласили при учредяването на договорната ипотека“. В съответствие с разпоредбата на чл. 167, ал. 2 от ЗЗД в съдържанието на т. 1 на нотариалния акт за учредяване на ипотека са били включени съществените условия на договора за кредитна линия, като задължително изискване за валидността на сделката. Предвидената в чл. 23, ал. 2 на договора за кредитна линия възможност за продължаване на срока на договора за нов едногодишен период при наличието на определените условия, е несъществена уговорка, за която страните са се съгласили, но по аргумент от чл. 21, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 22а, ал. 2 от ЗЗД тя не обвързвала ипотекарните длъжници. Посочено е изискването на закона, че за да има действие по отношение на ипотекарните длъжници е нужно изрично волеизявление, че ако така уговореното условие се сбъдне, те се съгласяват обезпечението, което са дали, да е в сила и за продължения срок на договора. Такова изявление в договора за учредяване на ипотека не е установено и поради това е прието, че няма съгласие за обвързването на ипотекарните длъжници с отговорността да гарантират задължението след изтичането на срока на договора - 26.05.2008 г.

По отношение на иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД с искане да се приеме за установено, че ипотеката, учредена с нотариален акт № 170 от 23.05.2007 г., е погасена чрез извършено плащане и следва да бъде заличена при условията на чл. 179, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че отговорността на ипотекарните длъжници е в обема, в който е била уговорена при сключване на договора за учредяване на ипотека. Поради това е направен извод, че ако има плащане, ще се погаси задължението и на ипотекарните длъжници, като следва да е налице погасяване на задължението към 26.05.2008 г. ще отпадне и учреденото обезпечение.

С оглед заключението на вещото лице е установено, че с превод от 20.10.2008 г. на стойност 599 809,68 г.д. било извършено погасяване на задължение по овърдрафт кредит, с титуляр „Вортекс шипинг“ ООД, както и че редовната, възнаградителна лихва е погасена чрез плащане в размер на 53 418,68 щ.д. и неустойка от 9,90 щ.д., а лихвата за забава и такси небили начислени. Усвоената главница била в общ размер 1 068 530,45 щ.д., като погасеният размер бил 537 613,95, непогасеният 530 916,50 щ.д. Внесените след 25.5.2008 г суми в общ размер 1 303 630,50 се погаси задължението за главница от 530 916,50 щ.д, задълженията към 25.05.2008 г. ще бъдат напълно погасени. Сумата от 599 809,68 щ.д. била включена в общия размер на внесените след 25.05.2008 суми, 1 303 630,50 щ., поради което при неоспорване на заключението е направен извод, че задълженията към 25.05.2008 г. са погасени. Това е мотивирало извод за погасяване на ипотеката.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, не се установи наличие на основания съгласно чл. 280, ал.2 ,пр. 1 и пр. 2 от ГПК.

С оглед посоченото основание за допускане на касационно обжалване, чл. 280, ал.2, пр.3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. Съгласно трайната практика на ВКС по приложение на чл. 280, ал. 2, пр.3 от ГПК, основанието очевидна неправилност не е равносилно на основанието неправилност на въззивното съдебно решение, съгласно предвидените основания – чл. 281, т. 3 от ГПК. За да е обосновано посоченото основание - чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, касаторът следва да е посочил и съдът може да установи, наличието на посоченото нарушение от въззивния съд само от мотивите на въззивния акт. Наличието на посоченото основание не е идентично с наличието на основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. В хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, касаторът следва да е обосновал такова нарушение на приложението на материалния закон, при което е приложена норма, която не съществува или е приложена в обратен на действителния й смисъл, или извън закона. По отношение на очевидна неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, касаторът следва да е обосновал нарушение на съдопроизводствените правила, което е видно от мотивите на въззивното решение, е нарушило правилата за разкриване на обективната истина, зачитане равенството на страните и е допуснато нарушение на основополагащи правни гаранции за безпристрастно разглеждане на спора. Явната необоснованост на решението поради допуснати нарушения на правилата на формалната логика или противоречие в мотивите, са включени в посоченото основание. Извън посоченото основание, допуснатите нарушения на материалния закон, съществените нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосноваността на съдебното решение, съставляват нарушения, съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, чието основание се установява по реда на чл. 290 от ГПК, с призоваване на страните в открито съдебно заседание, изслушване на становищата им. В случая липсва основание да се приеме, че от мотивите на акта може да се приеме, че изводите на съда са противоречиви или е налице грешки във формалната логика, изложена от съда. Няма основание да се приеме, че нормите са приложени в обратен на действителния им смисъл или че са приложени несъществуващи норми.

С оглед формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че с нито един от поставените правни въпроси касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, следва да е разрешен по посочения от касатора начин. В случая, видно от мотивите на въззивното съдебно решение, въззивният съд не е приел, че е продължен срока за обезпеченото с ипотека от трето лице вземане. Съдът е приел, че с оглед специфичния предмет на договора за кредитна линия, сключен между „ИНвестбанк“ АД и „Вортекс шипинг“ ООД, обезпечението, ипотеката, учредена в полза на банката за задълженията на „Вортекс шипинг“ ООД от трети за кредитното правоотношение лица, върху притежаван от тях недвижим имот, е за задълженията, породени от сключения първоначален договор за кредитна линия в щатски долари. Предвид предмета на задължението – предоставяне на кредитна линия с намаляващ лимит в размер на 600 000 щ.д. със срок на действие, посочен в договора, както и последващите предмети на договорите, посочени като анекси, въззивният съд е приел, че с оглед спецификата в предмета на договора за кредитна линия и на всеки следващ договор, оформен с анекс, следва да се приеме, че ипотеката не обезпечава задълженията извън сключения договор. Въззивният съд е приел, че с оглед отделните уговорки между страните по договора, става въпрос за ново породено кредитно задължение с всеки анекс. Приел е, че с договора за кредитна линия са отпуснати определени лимити парични средства, усвоявани в определените в договора срокове, като с оглед на задължението за погасяване, както и на предвиденото в договорите, че е възможно да се отпусне отново кредитна линия след погасяване на част от задължението в определен размер и ново решение от компететнтия орган на банката, с всеки от анексите, не просто е продължаван срока на задължението, породено с първоначално сключения договор за кредитна линия, а е породено ново задължение, с нов размер, нови падежи на задълженията и с нов срок на кредитната линия. Въззивният съд е приел, че става въпрос за специфични отношения, с оглед индивидуалните уговорки между страните и е приел, че задължението на третите лица като собственици на имота, за който са учредили ипотека, се разпростира върху първоначално породените задължения, произтичащи от договора за кредитна линия от 21.5.2007 г. Последващите анекси са приети като пораждащи нови договори за кредитна линия, които са нови основания, въпреки първоначално сключения договор. Този извод е направен с оглед предвиденото погасяване на всяко от задълженията, първоначалните, произтичащи от договора за кредитна линия от 21.5.2007 г. ,така и породените впоследствие с всеки анекс, подлежащи на погасяване и породени от последващ сключен анекс, който има за характеристика не само продължаване на срока на породеното с предходния договор и анекс задължение, а поражда ново задължение по нов договор за кредитна линия. Този извод е обосновал и изхода спора, че учредената от третите задължени лица ипотека, обхваща задължението по първоначално сключения договор и не простира действие спрямо следващите породени задължения. Поради това с поставения първи правен въпрос, касаторът не обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът е решен съобразно обсъждането на доказателствата и възприетите клаузи от сключените между кредитора и кредитополучателя договор за кредитна линия и анекси. Този правен въпрос е свързан с правилността на решението, неговата обоснованост и правилното приложение на чл. 20 от ЗЗД. Поради това не може да представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК правни въпроси от втори до пети, следва да се посочи, че същите са теоретични. Такива правни въпроси не са разрешени. Както бе посочено вече, въззивният съд е извършил анализ на доказателствата и с оглед на този анализ е приел, че с всеки анекс е налице пораждане на ново задължение за кредитна линия, различно от първоначалното, сключено с договора за кредитна линия. Този извод е обосновал извод, че учредената от третите лица ипотека не обезпечава последващите задължения между страните. Какво следва да направят страните за действие на учреденото обезпечение е въпрос, който те решават въз основа на изразената от тях воля, в рамките на правната регламентация на тези отношения. Формулираните правни въпроси като теоретични и неразрешени по посочения от касатора начин, не могат да представляват общо основание за допускане на касационно обжалване.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба „Контакт фт“ ЕООД е представил договор за правна защита и съдействие за уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 7 800 лв. Съгласно посоченото в чл. 9, ал. 2 от договора за правна защита и съдействие плащането на уговореното възнаграждение се извършва по банков път. По делото липсват доказателства за заверяване сметката на адвокатското дружество или за нареждане на посочената сума. Поради това не е доказано извършването на разноски. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълк.д. 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, е необходимо представянето на банкови документи за извършени плащани, когато е уговорено разноските да се заплащат по банков път.

На ответника по касационната жалба К. Н. Х. следва да се присъдят разноски в размер на 4 000 лв, които е доказано, че са заплатени с оглед удостоверяване получаването на сумата от адв. Т. Г..

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на съдебното решение.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение