Определение № 241 от 28.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 985/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД – трето лице помагач на ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД срещу определение №260093 от 22.02.2021 г. по т.д.№106/2021 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение от 14.01.2021 г. по т.д.№958/2019 г. на ОС Пловдив, с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по а.х.д.№3659/2019 г. на АС София град. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които се свеждат до следния, уточнен от настоящата инстанция въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с определение №597 от 30.09.2019 г. по ч.т.д.№1628/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Налице ли е преюдициалност между изхода на административно дело, по което се обжалва решение на КЕВР, определящо нетно специфично производство /НСП/ за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и гражданското/търговското дело, в което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена. ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД и „Екоенергоинвест“ ЕООД не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че искът на „Екоенергоинвест“ ЕООД против „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД е за заплащане на сумата от 124 587.59 лв., представляваща „дължима цена на продадената и неплатена електрическа енергия по Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници №960/31.10.2012 г. за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2018 г.“, заедно с обезщетение за забавено плащане. Приел е, че един от основните спорни въпроси по делото е, дали през процесния период се е дължало изкупуване по преференциални цени на цялото количество електрическа енергия, произведено от ФЕЦ на ищеца или – само на количествата до НСП, като отказът на ответното дружество да изкупува произведена от възобновяеми източници електроенергия над НСП се основава на Решение №СП–3 от 06.03.2019 г. на КЕВР /определящо нетното специфично производство на електрическа енергия, като максимална граница, до която ще се изкупува енергията от възобновяемите източници/, което е обжалвано от ищеца и е образувано адм.д.№3659/2019 г. на АССГ. В светлината на изложеното и по аргумент, че при отмяна на индивидуалния административен акт ще отпаднат с обратна сила породените от него правни последици, е достигнал до извод, че решението по посоченото административно дело ще има значение за правилното решаване на спора по т.д.№958/2019 г. на ОС Пловдив и предпоставката по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е налице. С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, формулираният правен въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд. От друга страна становището на въззивния съд е в противоречие с разрешението, дадено в определение №597 от 30.09.2019 г. по ч.т.д.№1628/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, наличието на което изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В посоченото определение е акцентирано върху въведеното с разпоредбата на чл.13, ал.9 от ЗЕ предварително изпълнение /предварително действие/ на обжалваното пред АССГ решение на КЕВР, което изпълнение, макар и решението да е оспорено по съдебен ред, не може да бъде спряно – обжалването не спира изпълнението, а искането за спирането му е недопустимо. Счетено е, че решението на КЕВР - индивидуален административен акт и елемент от сложния фактически състав на правоотношението по доставка и изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници, е породило вече своето действие, съдът е длъжен да зачете това действие, а отмяната на акта не е факт, включен в спорното право, на което се основава искът. В този смисъл е достигнато до извод, че не е налице преюдициалност на изхода на административното дело по обжалване на индивидуалния административен акт по отношение на предявения иск за заплащане на цената за произведената електроенергия от възобновяем източник. Настоящият състав възприема даденото разрешение, поради което постановеното определение за спиране на производството поради наличие на висящо административно дело, следва да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,