Определение № 50520 от 23.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2130/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. К. срещу решение №313 от 21.06.2022 г. по в.т.д.№14/2022 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №26 от 27.10.2021 г. по т.д.№149/2020 г. на ОС Хасково, с което е отхвърлен предявеният от К. П. К. против Гаранционен фонд иск за сумата от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на получени средни телесни повреди - фрактура на ацетаболума в дясно /счупване на таза/ и фрактура на гръден кош - 2-7 ребро по аксиларна линия в дясно, причинени от ПТП, станало на 25.06.2015 г. по вина на водач на неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2020 г. до изплащане на сумата. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжна ли е въззивната инстанция в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и поотделно и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения. 2. Длъжна ли е въззивната инстанция в решението си да се произнесе по всички съдържащи се във въззивната жалба и в отговора на жалбата доводи и възражения на страните. 3. Допустимо ли е пълно доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства. 4. Оправдателната присъда, за разлика от осъдителната такава, има ли сила на пресъдено нещо за основанието, което е послужило за оправдаване на подсъдимия. 5. За обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните в съвкупност. 6. За задължението на въззивната инстанция за постановяване на решението в съответствие с правилата на тежестта на доказване. Спрямо първите четири въпроса се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация Гаранционен фонд заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от показанията на свидетелите-очевидци и заключението на назначената съдебно автотехническа експертиза, от техническа гледна точка основните причини за настъпване на ПТП са: внезапното навлизане на л.а. „Мерцедес“ в източната лента за движение в момент, когато по нея се е движил л.а. „Пежо 406, управляван от ищеца; с цел избягване на удара водачът на л.а. „Пежо 406“ е отклонил автомобила рязко надясно и е навлязъл частично в десния банкет; за да избегне удар с дясната мантинела водачът е завил непремерено рязко наляво и е загубил контрол върху автомобила; автомобилът е загубил напречната си устойчивост и безконтролно е навлязъл в лявата лента за насрещно движение в момент, когато по нея насрещно се е движил л.а. „Ауди А4“; ако реакцията на водача на „Пежо 406“ в опасната зона е била премерена, той не би изгубил контрол и автомобилът продължи движението си в своята дясна лента, ПТП не би настъпило, като тази реакция на водача зависи от неговите субективни възприятия, психофизическото му състояние и опита му и е възможна предимно при водачи с голям практически опит /пилоти/. Установил е, че с присъда №16 от 17.01.2019 г. по н.о.х.д.№6819/2017 г. на РС Пловдив, потвърдена с решение №260079 от 22.10.2020 г. по в.н.о.х.д.№1456/2020 г. на ОС Пловдив, водачът на л.а.„Пежо 406“ и ищец е признат за невинен и оправдан за престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ вр. ал.1, б.„б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК по отношение на процесното ПТП. Изразил е становище, че така изясненият механизъм на ПТП, както и задължителната сила на присъдата в параметрите, посочени в чл.300 от ГПК, насочват като негова причина траекторията на л.а. „Мерцедес“, движещ се зад Т.-а и пред лек автомобил „Ауди“. Посочил е, че намиращият се в непосредствена близост до местопроизшествието, преброителен пункт на АПИ, видно от приложена справка на л.153 от т.д.№149/20 г. на ОС Хасково, e регистрирал преминаване в рамките на 3 секунди на дата 25.06.2015 г. /от 10 ч. 15 м. и 23 сек. до 10 ч. 15 м. и 26 сек./ на Т.-а /автоматично обозначен като автобус с дължина 15.4 м./, лек автомобил с рег.№35HIGO8 и лек автомобил с рег.№1FFX882 - последните два с участие в ПТП. Установил е и че след настъпването на ПТП е последвало обаждане на тел.112 от свидетелката Чернашка в 10 ч. 17 м. и 17 сек., т.е. в един период от по-малко от две минути е станало процесното ПТП, автомобилът на свидетелката Чернашка е спрял, следвало е време за възприемане на ситуацията и технологично време за обаждане по телефона. Посочил е, че от приложеното ДП №153/2015 г. по описа на ОСО при ОП – П. е видно, че с оглед извършена проверка в АИС - Граничен контрол, лек автомобил с рег.№1FFX882, с белгийска регистрационна табела отговаря на автомобил с марка „Мерцедес“, като същият е влязъл в страната ни през ГКПП К. на 25.06.2015 г., в 07.35 часа и я е напуснал през ГКПП Капитан А. на 25.06.2015 год., в 12.29 часа, както и че с приложена справка по данни от Интерпол Брюксел е предоставена информация за това, че описаният по-горе автомобил е син на цвят, а марката на автомобила, за който се приема като причинител на ПТП – „Мерцедес“ и цвета му – „син“ свидетелства возещата се в колата на въззивника – свидетелката К.. Навел е съображения, че от събраните доказателства пред ОС Хасково се установява, че към момента на ПТП, станало на 25.06.2015 г., автомобилът марка „Мерцедес“ с рег.№1FFX882 е бил управляван от Я. Татароглу, като същият е имал застраховка „Гражданска отговорност“, видно от писмо на Бюро на белгийските автомобилни застрахователи. С оглед изложеното е достигнал до извод за наличие на идентификация на причинителя на процесното ПТП, а именно лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№1FFX882, управляван от Я. Татароглу с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена в държавата Белгия. Ето защо и тъй като Гаранционният фонд изплаща на увредените лица обезщетение за незастраховани МПС, когато неимуществените вреди вследствие на телесни увреждания, са причинени на територията на страната от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, е счел, че не е налице една от предпоставките на чл.288, ал.1 от КЗ /отм./, за да бъде ангажирана отговорността на Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за вреди на ищеца - не се касае за неидентифициран автомобил, а за известен такъв, за който има сключена и действаща към момента на произшествието задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“. Настоящият състав намира, че с оглед изложените от въззивния съд мотиви касационно обжалване не може да бъде допуснато. Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси са израз на поддържаната от касатора, но несподелена от въззивния съд теза, че приетите по делото доказателства не са достатъчни за да се идентифицира МПС, чийто водач виновно е причинил ПТП. Видно е, че при постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил изцяло с практиката на ВКС, както по приложение на разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК /която практика изключва наличието на бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по отношение на пети и шести въпроси/, така и по приложението на чл.154 от ГПК, като е дал собствено разрешение на предмета на делото, направил е собствени фактически констатации и правни изводи, обсъждайки подробно релевантните, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните и е извършил самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса. В решението се съдържа подробен анализ на приетите доказателства, с оглед установяване на фактите, относими към основанието на претенцията, като съдът е кредитирал заключението на назначената САТЕ, показанията на свидетелите и събраните по делото писмените доказателства и е достигнал до собствени изводи въз основа на всички доказателства по делото, след отговор на направените от страните възражения. Както бе посочено, въззивният съд след подробен и задълбочен анализ и съпоставка на приетите по делото доказателства, е направил извод за несъмнено установяване на факта, че към момента на ПТП от 25.06.2015 г., автомобилът марка „Мерцедес“ с рег.№1FFX882, управлението на който е станало причина за ПТП, е бил управляван от Я. Татароглу, като същият е имал застраховка „Гражданска отговорност“, видно от писмо на Бюро на белгийските автомобилни застрахователи. Действително при постановяване на решението си, въззивният съд се е позовал и на влязлата в сила оправдателна присъда по отношение на ищеца, но противно на твърденията на касатора, позоваването е единствено по отношение факта, че лек автомобил „Мерцедес“ е навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил на ищеца /който факт е безспорен по делото/, а не по отношение, какъв е бил конкретният регистрационен номер на автомобила „Мерцедес“. Установяването на регистрационния номер на последния е осъществено след анализ и съпоставка на несъмнено установените и достоверни факти, за които свидетелстват разпитаните по делото свидетели и които факти се установяват и от справката от преброителен пункт на АПИ, който е бил в непосредствена близост до мястото на ПТП, относно часът на преминаване на конкретните МПС, които предвид показанията на свидетелите, а и твърденията на ищеца, са участвали в конкретната ситуация, при която е настъпило и ПТП, а така също и с оглед справките от обажданията на телефон 112 и справките от АИС - Граничен контрол и Интерпол Белгия. В този смисъл по отношение на четвъртия от въпросите не се установява общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК, а по отношение на останалите въпроси – наличието на поддържаните селективни основания, поради и което по формулираните от касатора въпроси, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Необходимо е да се отбележи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като в случая не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,