Определение № 62 от 21.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 808/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 4879/28.01.2022 г., подадена от „Амекси“ ЕООД, чрез адвокат И. Д., срещу решение от 10.01.2022 г. по гр. д. № 9701/2020 г. на Софийски градски съд, в частта му, имаща характер на определение, за оставяне без уважение на частна жалба с вх. № 5102808/28.07.2020 г. на посоченото дружество срещу определение от 8.07.2020 г. по гр. д. № 67052/2016 г. на Софийски районен съд. С последното първоинстанционният съд е отказал да намали по искане на „Амекси“ ЕООД, по реда на чл. 248 ГПК, присъдените с решението по делото в полза на С. Н. Ц. разноски за адвокат в размер на 1050 лв. Софийски градски съд е приел, че в случая цената на иска (с правна квалификация чл. 76 ЗС) се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3, във вр. с т. 2 ГПК и възлиза на 19 621.62 лв., с оглед представената данъчна оценка. Съгласно чл. 7, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, чл. 76 и чл. 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на чл. 7, ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи и не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях, като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата, при дела с материален интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., т.е. минималното възнаграждение в случая е 1118.64 лв. (без ДДС) - повече от договореното и заплатено от С. Ц. по делото. Жалбоподателят счита атакуваното определение за неправилно, поради погрешно определяне цената на иска. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК отново се позовава на неправилност на определението поради несъобразяване от въззивния съд, че в случая претенцията по чл. 76 ЗС е не за целия имот, а за 1/2 ид. ч. от него. Счита, че определянето точния размер на дължимите по делото разноски и такси има значение за точното прилагане на закона от съдилищата. Насрещната страна счита частната жалба за недопустима, евентуално – за неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. По отношение на нея, обаче, не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са визирани никакви основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, а са изложени единствено съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, които не попадат и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Същевременно определението на Софийски градски съд е валидно и допустимо. Това обуславя недопускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,