Определение № 2450 от 15.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4475/2024 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 5573 от 25.03.2025 г. по регистъра на ВКС, подадена от ответника по касационна жалба и ищец по делото И. Д. Н. чрез адв. С., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1350 от 20.03.2025 г. в частта за разноските. Иска се присъждане в полза на процесуалния представител на страната на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) за безплатно оказаната на страната адвокатска помощ и съдействие в касационното производство. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от касатора и ответник по делото Районна прокуратура – Монтана (РП – Монтана). Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 1350 от 20.03.2025 г. по гр. д. № 4475/2024 г. на ВКС, III г.о., настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 482 от 08.08.2024 г. по гр. д. № 391/2024 г. на Окръжен съд – Враца (ОС – Враца). В определението липсва произнасяне по искането на ответника по касация И. Д. Н., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане в полза на адвоката му възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за осъществената безплатна адвокатска услуга в касационното производство. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. Налице са предпоставките за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските относно присъждане на дължимото възнаграждение на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника в касационното производство. Към отговора на касационната жалба с вх. № 8188 от 06.11.2024 г. (по регистъра на ОС – Враца) е приложен договор за правна защита и съдействие от 28.10.2024 г., с който адвокатската услуга на страната е предоставена при условията на чл. 38 ЗАдв., а предметът на договаряне се изчерпва с оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред ВКС във връзка с касационно обжалване на решението по гр. д. № 391/2024 г. на ОС – Враца. При процесуално представителство, осъществено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., размерът на дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда. Преценката относно конкретно дължимия му размер изхожда от действителната правна и фактическа сложност на делото. В разглеждания случай се касае за производство по предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, проведено на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, а последният е възстановен на предишната работа. Ето защо, спорът в касационното производство не се отличава с фактическа и правна сложност. Пълномощникът на ответника е депозирал отговор на касационната жалба, като делото е приключило с постановяване на определение по чл. 288 ГПК в закрито заседание, респ. без провеждане на съдебни заседания с участие на страните. Следващото се минимално адвокатско възнаграждение за предявените два иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се определя на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата) – не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на определяне на възнаграждението, а в случая – 1 077 лева, съгласно ПМС № 359/23.10.2024 г. Дължимото се съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба в размер на 800 лева. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на адвокат С. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за безплатно осъществяваната правна помощ и съдействие на ответника в касационното производство И. Н.. Ето защо, определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските следва да се допълни в този смисъл. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,