Определение № 2857 от 04.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3689/2024 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С решение № 2683 от 9.05.2024 год. по гр. д. № 11819/2023 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 25.07.2023 год. по гр. д. № 2169/2022 год. на Софийски районен съд, с което е изнесен на публична продан, на основание чл. 348, ал. 1 ГПК, допуснатия до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с предназначение жилище, апартамент, с адрес [населено място], [улица], вх. 1, ет.1, ап. 3, с площ 102.28 кв. м., ведно с мазе № 16 с площ 6 кв. м., с 6.37 % ид. ч. от общите части на сградата и 3.81 % ид. ч. от дворното място, в което е построена същата, представляващо поземлен имот с идентификатор * и поземлен имот с идентификатор ***, като след извършване на публичната продан от получената сума съсобствениците да получат паричната равностойност на дяловете си от имота, както следва: 1/2 ид. ч. за Т. П. С., участващ в делото като процесуален субституент на С. Р. Н. и 1/2 ид. ч. за М. Л. А.. Със същото решение съделителите са осъдени да заплатят държавните такси по делото.

Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от М. Л. А., приподписана от адвокат В. Н.. В нея се поддържат оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторката поддържа, че въззивният съд неправилно е възприел изцяло доводите на първоинстанционния съд относно способа за извършване на делбата – изнасяне на имота на публична продан, като счита, че не са налице предвидените в закона предпоставки за това. Неправилно въззивният съд е посочил становището на касаторката за приложението му, тъй като такова твърдение тя не е правила.

В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е поставила следните процесуалноправни въпроси:

„1. При преценка поделяемостта на самостоятелен обект в сграда съдът има ли процесуалното задължение да съобрази допустимата величина на съотношението на стойността на делбения имот и стойността на евентуалните преустройства?

2. Има ли процесуално задължение съдът да не прави изводи по фактически въпроси, по които страните не са спорили, както и да не основава решението си на доводи, каквито страните не са правили? Съдът има ли правомощия да въвежда в предмета на делото, изследва, обсъжда и обосновава своите решаващи изводи с правни доводи, които не са въведени в процеса от страните като част от предмета на спора? и

3. Съдът има ли процесуално задължение да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно /в тяхната взаимна връзка и зависимост/?“, с позоваване на решение № 83 от 10.06.2016 год. по гр. д. № 6052/2015 год. на І г. о. на ВКС, в подкрепа на изложението.

Другата страна – Т. П. С., чрез адв. М. Х., в представения писмен отговор поддържа становище за липса на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното:

Произнасяйки се съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд приел, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество на спора, с оглед доводите, заявени от жалбоподателката, в рамките на които е ограничен, въззивният съд приел жалбата за неоснователна и потвърдил обжалваното решение. Съдът се е позовал на приетото и неоспорено заключение на техническата експертиза, въз основа на която се установява, че делбеният имот е неподеляем и тъй като никоя от страните не е заявила искане за възлагането му в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК, способът за извършване на делбата е изнасянето на имота на публична продан.

При тези съображения във въззивното решение, поставените в изложението процесуалноправни въпроси са неотносими, тъй като данните по делото са за неподеляемост на делбения имот въз основа на приетото заключение на техническа експертиза. При тези данни съдът не се е произнасял относно поделяемостта на имота, за да му се вменява задължение при преценката за същата да съобразява съотношението на стойността на имота и стойността на евентуалните преустройства. Такъв въпрос /т. 1 в изложението/ изобщо не е бил включен в предмета на делото, поради което и не може да обуслови решаващата воля на съда по спора, поради което и не обосновава общото основание за допускане на касационно обжалване.

Не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС и поставените такива в т. 2 от изложението. С оглед избраната формулировка същите представляват по своята същност оплакване срещу извода на въззивния съд относно способа за извършване на делбата, доколкото се поддържа, че съдът е правил „изводи по фактически въпроси, по които страните не са спорили“ и основал „решението си на доводи, каквито страните не са правили“, респ. „не са въведени в процеса“, което не се констатира от настоящата инстанция. Във въззивното решение съдът се е позовал на приетото неоспорено заключение на експертизата и на липсата на заявено искане от страните за поставяне в дял на делбения имот, които факти се различни от тези по приложеното от касаторката решение. В него спорът за способа за извършване на делбата е обоснован от установения факт за поделяемост на делбения имот на два дяла, при която хипотеза преценката обхваща и съотношението между стойността на имота и стойността на преустройствата. Тази съдебна практика, посочена и в приложеното решение по гр. д. № 6052/2015 год. на І г. о. на ВКС, не е приложима в настоящия случай, тъй като е установено по несъмнен начин реалната неподеляемост на делбеният апартамент. При тези данни по делото изнасянето на публична продан на същия е единствения възможен способ за извършване на делбата.

С оглед на тези съображения не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – въззивното решение не е вероятно недопустимо, тъй като е постановено по предявения иск с оглед търсената защита и при прочита му не се констатира законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, нито се констатира явна необоснованост на решаващите изводи по предмета на спора, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика, което да обоснове очевидната му неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване.

Затова и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение