Определение № 92 от 08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 540/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпили касационни жалби от Х. Н. П. от [населено място], чрез адв. К. Н. и от ЗАД [фирма], [населено място] срещу въззивно решение от № 311/29.02.2012 г. по гр. д. № 3559/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение от 1507.2011 г. по гр. д. № 9796/2009 г. на СГС в отхвърлителната му част, [фирма] е осъдено да заплати на Х. Н. П. допълнително 35 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от настъпило пътно транспортно произшествие на 24.09.2009 г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното и изплащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Х. П. 15 000 лв., съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.03.2011 г. до окончателното и изплащане, и в отхвърлителната част до пълния предявен размер от 100 000 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. По касационната жалба на Х. Н. П.: Касаторът твърди, че решението в отхвърлителната му част за разликата от 50 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и е необосновано. В изложението, съдържащо се в касационната жалба, не е формулиран правен въпрос, като са въведени оплаквания за неправилното приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение. Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не означава, че е налице обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване по приложно поле, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Въведените оплаквания за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД относно размера на присъденото обезщетение са свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като основания за допускане на обжалване по приложно поле. С цитираното ППВС № 4/1968 г. се дава ориентир на съдилищата за съдържанието на понятието „справедливост” и за преценката на съответните обстоятелства, които при всеки конкретен правен казус са различни. Отделно от това, дори и да се приеме, че правният въпрос от значение за изхода на спора е бил формулиран от касатора, то недоказано е основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК, а визираното решение № 749/05.12.2008 г. съдържа правно разрешение за присъждане на обезщетение, но при други факти и обстоятелства. По касационната жалба на ЗАД [фирма]: Жалбоподателят счита, че въззивното решението в частта му, с която се присъжда още сумата 35 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното и изплащане е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/. Касаторът в изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулирал като значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос, свързан с разглеждането на иска с правно основание чл. 226 КЗ, а именно: ”Трябва ли да се вземе предвид от решаващия съд и без да е въведено своевременно под формата на възражение, наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредата, при определяне размера на застрахователното обезщетение”? Този въпрос е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, поради което представлява общото основание за достъп до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че дължи произнасяне по въведено в процеса с писмената защита от ответника възражение за наличие на съпричиняване от пострадалия. В решението е посочено, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат като съдът е намалил определеното обезщетение с 40% и присъдил сумата 15 000 лв. Произнасяйки се по жалбата на ищеца, въззивният съд е счел, че решението, на СГС в частта, с която е разгледан въпросът за наличието на съпричиняване на пътно транспортното произшествие е изцяло неправилно. Аргументите на съда са в посока, че ответникът не е направил такова възражение нито в отговора на исковата молба и допълнителните отговори, нито по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, нито в поискан допълнителен срок по чл. 144 ГПК. Такъв довод не е правил и до приключване на съдебното дирене, след приемането на заключението на автотехническата експертиза. Едва в писмените бележки, позовавайки се на експертизата е въведено възражението за принос на пострадалия и поради това е счел, че то се явява преклудирано, тъй като, според него, съдът не следи служебно за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид позоваването на Постановление № 4/1958 г. на Пленума на ВС и отсъствието на разрешение по този въпрос в акта на ВС. Действително, в цитираното постановление в т. 2 се внасят разяснения по повод определяне размера на обезщетението по справедливост за неимуществени вреди и е въведено задължение за обсъждане и преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, в какъвто смисъл е и последващата практика на ВС, в това число и приложената от жалбоподателя. По отношение на формулирания въпрос е изпълнено както главното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, така и на допълнителното изискване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата на законодателна регламентация на поставения процесуален въпрос и на съдебна практика, свързана с приложение на процесуални норми от новия ГПК. Следва да се приеме, че решаването на същия ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По изложените съображения ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която е отменено в отхвърлителната му част за разликата от 15 000 до 50 000 лв. и в частта за присъдените разноски първоинстанционото решение на СГС, и е постановено решение с което [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Х. Н. П., със съгласието на майка му С. Г. П., обезщетение за неимуществени вреди от пътно транспортно произшествие от 24.09.2009 г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното и заплащане, и в частта за разноските, по посочения по-горе правен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По частната жалба на [фирма], [населено място] вх. № 3079/23.03.2012 г.: Същата е насочена срещу разпореждане на въззивния съд за издаване на изпълнителен лист за сумата 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 24.09.2009 г. до окончателното и изплащане. В жалбата се излагат твърдения за несъответствие между диспозитива на съдебния акт в осъдителната му част и съдържанието на изпълнителния лист. Жалбоподателят поддържа, че искът е бил отхвърлен за разликата от 50 000 до 100 000 лв., а изпълнителният лист, издаден на 07.03.2013 г. е за сумата 60 000 лв. и не удостоверява мотивираните изявления на диспозитива на решението, нито досежно главницата, нито по отношение на законната лихва, която е следвало да се разграничи за сумата 15000 лв. - считано от 17.03.2011 г., а за останалата сума до 50 000 лв., считано от датата на п. т. п. - 24.09.2009 г., така както е посочено във възивното решение. Настоява се за обезсилване на издадения изпълнителен лист за разликата от 50 000 до 60 000 лв. и по отношение на законната лихва. Частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като за подателя и отсъства правен интерес, предвид постановено след депозиране на частната жалба, от въззивния съд по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК - Решение № 454/22.03.2012 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, и разпореденото от съдебния състав изискване от ЧСИ за връщане на изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното дело, както и последвало обезсилване от съда на 27.03.2012 г. на издадения изпълнителен лист с дата 07.03.2012 г. / стр. 46/. Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение