Определение № 339 от 28.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 409/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на КОНПИ ,чрез ТД на Комисията [населено място], срещу решение №.2112 от 02.11.2015г по гр.дело №1776/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 16.02. 2015г по гр.д № 350/2010 на Софийски градски съд. Отхвърлени са искове за отнемане в полза на държавата на имущество - моторни превозни средства и дружествени дялове, придобито от престъпна дейност ,както и исковете по чл. 7 т.2 и чл.8 във вр. чл. 4 ал.1 ЗОПДИППД (отм), по отношение на прехвърлени на трети лица недвижими имоти

В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. За да отхвърлят иска, съдилищата стеснително възприемали изискването на връзка (пряка,или косвена) между извършеното престъпление и придобитото имущество .Формулират се въпросите, според касатора от значение за точното прилагане на закона:

1. Подлежи ли на отнемане имущество ,за което не са налице законни доходи, придобито преди извършено еднократно престъпление,попадащо в чл. 3 ал.1 ЗОПДИППД(отм) и установено с влязла в сила присъда.

2. Липсата на получаване от проверяваното лице на конкретна имуществена облага от извършеното престъпление, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, изключва ли възможността за отнемане на имущество,за което не е установен законен източник.

3. За критериите при формиране на основателното предположение ,че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на лицето ,следва ли да бъде установено конкретно получаване на имотна облага от конкретното престъпление, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда,в случай че престъплението е еднократно извършено ,или еднократно установено с влязла в сила присъда.

Според КОНПИ, произнасянето по тези материалноправни въпроси, включени в предмета на спора по настоящето дело и обусловили изводите на въззивния съд, ще уеднакви практиката. Ответникът по делото е осъден за престъпление, посочено в чл. 3 ал.1, т.24 ЗОПДИППД. Законът говори за пристъпна дейност, а не за престъпно деяние.

От ответника М. В. А. и [фирма], представлявано от първия ответник, е постъпил отговор. И трите въпроса не попадат в обхвата на критерия по чл. 280 ал.1 ,т.3 ГПК, тъй като отговор на същите е даден в ТР№7/30.06.2014г ОСГК Съображения са изложени от адв.Т. П..Претендират се разноски.

Отговори са постъпили и от ответниците Х. Д. И. и И. Н. Т. Изложението не отговаря на изискванията.Няма обосноснавка по въпросите, отнасяща до исковете по чл. 7 т.2 и чл.8 във вр. чл. 4 ал.1 ЗОПДИППД (отм) за прехвърлени на ответниците като трети лица недвижими имоти. Претендират се разноски.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Не и налице основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК тъй с приемането на ТР №7 от 30.06.2014г ОСГК се даде принципен отговор каква трябва да е връзката между придобитото имущество, за което не се установява законен източник и престъпната дейност. Въпросът какво значение има конкретното престъпление в тази връзка, е изяснен и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК ( реш. №289/2014г по гр.д № 612/2014 ІІІ г.о). Дадените по тълкувателен ред указания на ВКС дават разясненията, обуславящи отговор на поставените в изложението въпроси включително. Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния, във всеки конкретен случай период в рамките на чл. 11 от закона. Указанието сочи ,че връзката може да се обоснове положително и за имущество ,придобито преди извършване на деянието, за което ответникът е осъден, също и ако в отделния случай извличането на облага от конкретното престъпление е било осуетено. Придобиването на имущество в предхождащ спрямо установеното престъпно деяние момент не е самодостатъчно ,за да се изключи указаната връзка по логически път, но не е и без значение Връзката трябва да може основателно да се предположи логически, с оглед конкретните обстоятелства по делото. Имуществото се определя като вид облага и то именно от установената по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.) престъпна дейност, а не друга предполагаема престъпна дейност. Тази връзка е необходимото условие за уважаване на искането по чл. 28 ЗОПДИППД(отм.)

Въззивният съд се е ръководел от указанията по Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014г ОСГК като е приел, че за имуществото, предмет на иска, инкриминираната престъпна дейност обосновано и логически не би могла да бъде източник на средствата за неговото придобиване. На следващо място, правната преценка на въззивния съд не е изражение на тезата, постулирана във въпросите. Решаващите съображения на въззивния съд не дават основание на касатора да твърди ,че с решението се отрича възможността за отнемане на имущество, придобито преди момента на извършване на конкретното престъпление, установено като деяние с влязлата в сила присъда, или че ако при конкретното престъпление получаването на имотната облага ( в случая 3500 евро) от извършителя е било осуетено, това препятства обоснован извод за извличане на облага от престъпната дейност изобщо. Съдът е съобразил зависимостта на облагодетелстването от вида на конкретното престъпление. Следствието не може да предхожда причината при проявната форма на обогатяване от конкретната престъпна дейност, а за целите на закона тя не може да бъде друга престъпна дейност, освен конкретната. В случая изводът за престъпна дейност е с оглед осъждането на първия ответник за престъпление чл.346 ал.3 НК и като е изхождал от вида и характера на деянието, обосновано и логически БлОС е изтъкнал, че то е еднократно .Облагодетелстване от него, като дейност, не е могло да се обоснове поради инцидентния характер на предпоставките, при които престъплението е осъществено. Връзката при опосредяването е изследвна ,за да се прецени до колко конкретното престъпление е проява на доходоносна дейност за проверяваното лице, но не може да има предположение за връзка на разкритото по осъдителната присъда престъпление на лицето с някакво друго предполагаемо, или извършено престъпление извън съставите по чл. 3 ЗОДИППД (отм), за което на лицето изобщо не е повдигано обвинение. Въззивният съд е отхвълил именно тази интерпретация на КОНПИ за обхвата „престъпна дейност”на проверявания, като опит да се обоснове пряк или косвен извод за връзка с придобито имущество.Така е съобразено указанието по Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014г ОСГК, че в производството по чл. 28 ЗОПДИППД(отм.)съдът не може да отнема имущество придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите,изброени в чл. 3, ал. 1, т. 1-25 ЗОПДИППД (отм.),нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход.

Законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема и отговорът на въпроса към кой момент се преценява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, е обусловен от тази връзка. Отговорът е в зависимост от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването, като значение има и начинът на придобиване. Прилагат се логическите и опитните правила. За да предяви мотивирано иска, най-напред ищцовата Комисия следва да се ангажира с една логически издържана и основана на разума преценка, а не обезателно да предявява иск за отнемане на всичко, придобито от лицето след навършване на пълнолетие.

Разноските за ответниците по касационната жалба следва да се присъдят.Те са установени по договори за адвокатска защита и съдействие.

Воден от гореизложеното ВКС, ІІІ г.о