Определение № 452 от 21.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 432/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С разпореждане от 25.06.12г. по гр.д.№323/12г. на Великотърновския окръжен съд е оставено без уважение искането на Л. Ц. Л. за продължаване по реда на чл.63, ал.1 ГПК на срока за отстраняване недостатъците на касационната му жалба срещу въззивното решение по делото и тази жалба е върната като нередовна. Съдът е приел, че в указания срок Л. не е изпълнил дадените указания да представи точно и мотивирано изложение на касационните основания и да цитира и приложи противоречивата съдебна практика, на която се позовава, а молбата за продължаване на срока е неоснователна, тъй като към нея не са представени доказателства във връзка с твърдението за заболяване на процесуалния представител. Частна жалба срещу това разпореждане е подадена от Л. Ц. Л.. Той счита, че въззивният съд не е компетентен да преценява дали касационната му жалба съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, а що се отнася до доказателствата за заболяване на адвоката му – той би ги представил, ако съдът му ги бе поискал. Ответникът в производството [фирма] гр.В.Т. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е неоснователна. Когато страна по едно дело се позовава на противоречива съдебна практика като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тя трябва да посочи и приложи към жалбата решенията, на които се позовава. Това е изискване за редовност на жалбата, за което въззивният съд следи служебно. В конкретния случай Л. Л. се е позовал в касационната си жалба срещу решението по гр.д.№323/12г. на Великотърновския апелативен съд на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване, но нито е представил, нито е посочил съдебни решения, които илюстрират тази противоречива практика. Правилно въззивният съд е оставил жалбата без движение и е дал указания за представяне на противоречивата практика. В определения от съда срок тези указания не са изпълнени. Преди срокът да изтече е подадена молба за продължаването му, но без доказателства за уважителна причина – заболяването на адвоката. Съдът не е бил длъжен да изисква такива доказателства, тъй като страната, която се позовава на уважителната причина, е следвало да я докаже по съответния ред. При липсата на доказателства правилно съдът е оставил молбата без уважение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,