Определение № 50903 от 07.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2090/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Ф. Е. К., чрез адвокат В. П. от АК–Пловдив, срещу решение № 275/15.12.2021 г. по в.гр.д.№ 576/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което се отменя решение № 260177/27.05.2021 г. по гр.д.№ 1080/2020 г. на Районен съд Пазарджик и частично се уважава молбата на Ф. Е. К. против П. Г. С., на основание чл.59, ал.9 СК, за изменение на определения режим на лични контакти на детето А. Ф. К. с бащата, но се потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която се оставя без уважение молбата за изменение на определената месечна издръжка на детето, Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1.„Дължи ли съдът произнасяне по правилността и валидността на изготвения ИАА – социален доклад, изискан по делото, съобразно основанията по чл.146 ГПК и задълженията си по чл.17 ГПК, когато той е оспорен пред него. Какви следва да са действията на съда при наличие на основанията за оспорване?“ 2.“Длъжен ли е съдът служебно да следи за правилността и валидността на социалния доклад по делото, съобразно основанията по чл.146 ГПК и задълженията си по чл.17 ГПК, дори и при липса на възражение на страните?“ Според касатора, въпросите са от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като изготвения социален доклад притежава признаците на индивидуален административен акт и съдът има задължение да осъществява косвен съдебен контрол, съгласно чл.17 ГПК. От П. Г. С., чрез адвокат П. Х. от АК- Пазарджик е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в жалбата, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението следва да се потвърди. За да постанови решението, въззивният съд е установил, че страните по делото са родители на А. Ф. К., [дата на раждане], но след раздялата им, с решение № 8/16.01.2020 г. по в.гр.д.№ 756/2019 г. на ОС Пазарджик се предоставя родителските права по отношение на А. да се упражняват от майката, при която е местоживеенето на детето в [населено място] определен е режим на лични отношения с бащата и дължимата от него месечна издръжка на детето. Съдът е приел, че молбата на бащата за промяна на определения от съда режим на лични отношения е подадена само четири месеца след влизане в сила на решението, но събраните писмени и гласни доказателства, вкл. приетите социални доклади, дават основание да се приеме, че е налице основание за частична промяна и увеличаване на времето на бащата в режима за лични контакти с неговия син. Според мотивите на съда, с определяне на този разширен режим, интересите на малолетното дете са защитени в пълен обем и ще спомогне за съхраняване на неговото емоционално, физическо и психично здраве. С оглед данните по делото и дадените обяснения от двамата родители пред съда, въззивният съд е достигнал до извод, че няма основание да бъде намалена дължимата по закон издръжка на малолетното дете. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като поставените въпроси не обусловят решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното решение и изцяло е съобразена съдебна практика на ВС и ВКС, формирана с Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/1974г. на Пленум на ВС, решение № 152/18.06.2012 г. по гр.д.№ 1066/2011 г., III г.о., решение № 54/16.02.2015 г. по гр.д.№ 5475/2014 г., IV г.о., решение № 162/27.07.2015 г. по гр.д.№ 7228/2014 г. ІІІ г.о., решение № 334/06.01.2016 г. по гр.д.№ 2202/2015 г. IV г.о., решение № 110/22.05.2018 г. по гр.д.№ 327/2018 г., IV г.о. и др., с която се приема, че съдът е длъжен да изследва подробно обстоятелствата, обосноваващи интереса на детето, като посочи кои от тях налагат детето да остане при единия родител и да бъде определен обичайния или по-разширен, респ. по-ограничен режим на лични отношения с другия родител. Изводите трябва да са направени, с оглед интересите на детето и въз основа на обществено-икономическите условия и възможностите за осигуряване на здравословна и спокойна семейна среда. В случая, съдът е съобразил необходимостта да бъде ангажирана родителската отговорност на двамата родители, като е определил по-широк режим от обичайния за лични контакти с бащата, при когото детето не живее. за да бъде защитен интереса на малолетния. В тази връзка, въпросите на касатора за правната същност на приетите по делото социални доклади не покриват изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са поставени теоретично, не обуславят изхода на спора и решаващия извод на съда, че молбата за изменение на определения режим на лични отношения на детето с бащата е частично основателна, но с оглед интересите на малолетното дете не може да се уважи изцяло. Отделно от това, твърденията, че представеният социален доклад е непълен, неверен или с неточно съдържание, всъщност представлява оспорване на фактическите констатации и преценката на съда за необходимост да бъде определен по-разширен режим на лични контакти с бащата, т.е. доводи за неправилност на решението (чл.281, т.3 ГПК), по които касационната инстанция може да се произнесе след допускане на касационно обжалване, а не в производството по чл.288 ГПК. Предвид изложените съображения, въззивното решение е постановено при съобразяване на съдебната практика, формирана с ППВС № 1/1974 г., поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на съображения за необходимост да се изменени или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на правните норми, установени в интерес на ненавършилите пълнолетие деца, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От П. Г. С., чрез адвокат П. Х. от АК- Пазарджик са поискани разноски за платеното адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 08.03.2022 г. в размер на 500 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.