Определение № 3230 от 02.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1886/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. А. срещу решение № 550 от 21.05.2024 г., поправено с решение № 850 от 19.07.2024 г., по в. гр. д. № 2118/2023 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 61 от 07.04.2023 г. по гр. д. № 1560/2021 г. на Районен съд - Девня, е отхвърлен искът на касатора срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди по л. а. с марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, рег. [рег.номер на МПС], настъпили вследствие ПТП, реализирано на 31.08.2021 г. по вина на водача на л. а. „Пежо 407“, рег. [рег.номер на МПС], застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, за разликата над уважения размер от 5504, 47 лв. до пълния претендиран размер от 12 488, 77 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага оплаквания, че въззивният съд не е следвало да разглежда възраженията за наличие на тотална щета и запазени части, доколкото като направени извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК се явявали преклудирани, както и да допуска автотехническа експертиза. Твърди, че в случая автомобилът не бил увреден до степен неизползваемост, регистрационните му табели не били свалени, същия бил частично възстановен, поради което обезщетението следвало да бъде определено в размер, равняващ се на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието така, както е приел първоинстанционният съд. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя въпроса „В кой момент настъпва преклузията за навеждане на възражения и сочене на доказателства в производство по граждански спорове предвид принципа на концентрационното начало и преклузията?“ Твърди, че въззивният акт противоречи на практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 382 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 1558/2014 г., IV г. о., решение № 202 от 27.02.2015 г. по гр. д. № 4123/2013 г., II г. о., решение № 238 от 26.03.2018 г. по т.д. № 367/2017 г., II г. о. и др. Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД изразява становище за липсата на предпоставките за достъп до касация, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото липсва спор, че: към 31.08.2021 г. е бил сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, покриващ отговорността на делинквента Д. М.; на същата дата е настъпило ПТП, на път 2008 посока [населено място] - [населено място], при което е увреден собственият на ищеца лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. [рег.номер на МПС]; ответникът е заплатил на ищеца сумата от 593, 53 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди вследствие ПТП по заведена от ищеца застрахователна претенция от 02.09.2021 г. По основния спорен въпрос по делото относно размера на дължимото на ищеца обезщетение за имуществени вреди въз основа на приетото във въззивното производство заключение на съдебната автотехническа експертиза относно пазарната стойност на увредения лек автомобил към датата на ПТП и необходимите разходи за отстраняване повредите на превозното средство въззивният съд е достигнал до извод, че в случая е налице „тотална щета“. Позовал се е на становището на вещото лице за увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт /13 984, 88 лв./ надвишава 70 на сто от действителната му стойност /9000 лв./, както и за остатъчната стойност на автомобила след ПТП в размер на 2900 лв. Като е констатирал, че към момента на изготвяне на експертизата увреденото МПС е с поставени регистрационни табели и частично извършен ремонт, решаващия състав на въззивния съд е приел, че увреденото имущество има стойност, като от дължимото застрахователно обезщетение следва да се приспадне стойността на всички детайли, които вещото лице е посочило като запазени части. Въз основа на горевъзприетото въззивният състав е заключил, че дължимият размер на застрахователното обезщетение възлиза на 5504, 47 лв. С оглед доводите на касатора за недопустимо произнасяне на въззивния съд и дължимата служебна проверка в стадия по селекция на касационните жалби, настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за достъп до касация – вероятна недопустимост на въззивното решение. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. В случая липсват твърдения и данни за отсъствието на процесуални предпоставки за допустимост на предявения иск, както и за десезиране на съда. Не се установява и отклонение от диспозитивното начало на процеса, доколкото съдът се е съобразил с искането на ищеца и с фактите и обстоятелствата, които са въведени с исковата молба. Що се отнася до евентуалната недопустимост на разгледаните от въззивния съд защитни възражения на ответника за „тотална щета“ и запазени части на увреденото МПС, то тя не може да се отрази на допустимостта на въззивния акт, а само на неговата правилност. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въведения с изложението на касатора процесуален въпрос. Въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответства на процесуалните действия на страните по делото и на аргументите на въззивния съд за допускане на допълнителна съдебна автотехническа експертиза. С отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответното застрахователно дружество е оспорило предявения иск по размер, като е направило възражения, че ремонтът на процесния автомобил не възлиза на твърдяната от ищеца сума, както и че средната пазарна цена на такъв автомобил - 7 455 лв. е значително по-малка от стойността на разходите за ремонта му - 11 900, 45 лв. съобразно твърденията по исковата молба. Във връзка с тези възражения е формулирано и искане по доказателствата за допускане на автотехническа експертиза относно стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени. В този смисъл още в отговора на исковата молба ответникът е изтъкнал релевантното за „тотална щета“ на МПС съотношение на стойността на разходите, необходими за ремонт на увредения автомобил, и действителната му пазарна стойност. За да допусне поисканата от въззивника допълнителна автотехническа експертиза относно средната пазарна стойност на процесния увреден при ПТП автомобил и как тя се съотнася към разходите за необходимия му ремонт, както и за остатъчната стойност на годните за употреба части на автомобила, въззивният съд е отчел релевираните в срока за отговор на исковата молба възражения на ответника и е направил извод за наличието на предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК. Позовал се е на неизпълнение на задълженията на първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото, на процесуално нарушение на първоинстанционния съд при заличаване на допуснатата по искане на ответника експертиза за определяне пазарната стойност на увредения автомобил и стойността на запазените части на автомобила, както и за наличието на „тотална щета“ и на правилото на чл. 162 ГПК, според което при установен по основание иск съдът може да назначи експертиза за определяне на размера му и служебно. Същевременно, не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото процесуалните действия на въззивния съд по допускането на автотехническа експертиза във въззивното производство се явяват в съответствие със задължителната практика на ВКС – т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според разясненията по т. 3 от посоченото тълкувателно решение когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд дори служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта на доказване. Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл. 195 ГПК, намерила израз в решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение № 145 от 21.04.2014 г. по гр. д. № 4726/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о., винаги, когато съдията няма необходимите специалния знания, поради което не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област. Както е разпоредено в чл. 195 ГПК, съдът в този случай назначава вещо лице по искане на страната или служебно. В решение № 72 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 5936/2015 г. на ВКС, ГК, решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, ГК и др., е прието, че вещото лице подпомага съдията, който няма необходимите специални знания и който сам би извършил тази дейност по доказването, ако ги притежаваше. При положение, че необходимост от отговор на такива въпроси възникне, след като е вече прието по делото заключение на вещо лице, съдът би следвало да допусне нова експертиза - в това число и служебно, на която да формулира изрично задачата с оглед конкретно възникналата нужда. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд в обжалваната част. С оглед резултата по делото и на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение