Определение № 375 от 06.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2605/2024 г.

Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв.П. К., в качеството й на процесуален представител на П. Т. П., срещу решение № 309/ 22.07.2024 г. по в.т.д. № 692/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта,с характер на определение, с която се потвърждава определение № 610/ 13.09.2023 г. по т.д.№ 113/2022 г. на Окръжен съд- Стара Загора, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата по чл.248 ГПК на адвоката за изменение на решение № 209/ 26.06.2023 г. по т.д.№ 113/2022 г. на Окръжен съд- Стара Загора в частта му за присъдените й по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв разноски. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалваната част на атакувания съдебен акт. Моли се за отмяна на въззивното решение в тази му част и за допускане на изменение на първоинстанционното решение в частта за възнаграждението, присъдено по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв на адвокат К. с присъждане на допълнителна сума от 7 123,17 лв., за осъщественото безплатно процесуално представителство пред първата инстанция. Твърди се, че окръжният съд неправилно е определил адвокатския хонорар в размер на 5922,98 лв. по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА за процесуално представителство пред Окръжен съд- Стара Загора, приемайки за приложима редакцията на чл.7 ал.2. т.5 от Наредба №1 преди изменението й с ДВ бр.88/04.11.2022 г. Според частния касатор от значение за определяне приложимата редакция на НМРАВ е датата на приключване на устните състезания /в случая- 22.05.2023 г./ и датата на постановяване на съдебния акт /в случая- 26.06.2023 г./- т.е. приложима в случая следва да е редакцията на НМРАВ съобразно ДВ бр.88/04.11.2022 г., а не възприетото от съда- датата на сключване на договора за правна защита и съдействие - 07.12.2021 г. и съгласно тази редакция, с оглед уважената част от иска на ищцата за неимуществени вреди счита, че дължимата сума за адвокатския хонорар пред Окръжен съд- Стара Загора възлиза на 11 376 лв. с ДДС. Частният касатор излага оплакване, че въззивният съд изобщо не се е произнесъл по възражението му за липса на произнасяне на първата инстанция по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение и върху цената на иска за имуществени вреди, считайки, че му се дължи сумата от 476,96 лв. с ДДС, изчислена също по последната редакция на НМРАВ. Същото оплакване навежда и по отношение на направеното от него пред окръжния съд искане с определението по чл.248 ГПК да му бъдат присъдени допълнително още 600 лв. адвокатски хонорар за проведени още две съдебни заседания /от общо четири по делото/, съгласно чл.7 ал.9 от НМРАВ. Поддържа довод, че делото се отличава с голяма правна и фактическа сложност, потвърдена от събраните доказателства и приетите експертизи. Неправилно, според частния касатор, съдът се е позовал на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С- 438/2022 г., приемайки, че определените с НМРАВ адвокатски хонорари не са задължителни и не обвързват съда и поради това - намалявайки размера на адвокатския хонорар под предвидения с наредбата минимум. В тази връзка се подчертава, че насрещната страна- застраховател не е направила възражение за прекомерност и за прилагане на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С- 438/2022 г. Сочи, че в случая няма сключен договор между адвокат и клиент, по силата на който адвокатът да се е съгласил да осъществява представителство, като получи адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от определените в НМРАВ, поради което и не е нарушена свободата на договаряне и конкуренция- в какъвто смисъл е соченото решение на СЕС. Излага съображения, че НМРАВ е издадена от компетентен орган, въз основа на закон и представлява нормативен акт, който следва да бъде съобразен, ако няма конкретна причина за изключване, каквато би било наличието на договор за правна помощ, сключен между адвокат и клиент за по-ниско по размер възнаграждение. Ответникът ЗД „Бул инс“ АД е депозирал отговор в срока по чл. 276 ал.1 ГПК, в който е изразил становище за липса на предпоставки за допускане до касационно обжалване, както и за неоснователност на частната касационна жалба и за потвърждаване на обжалваното решение в обжалваната му част с характер на определение. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано да обжалва лице срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 274 ал.3 ГПК във вр. с чл. 284 ГПК, поради което я намира за процесуално допустима. Съгласно чл. 278 ал.4 ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал.3 ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. При произнасянето си ВКС взе предвид следното: За да постанови атакуваното решение в обжалваната му част, с която се е произнесъл по подадената от адв.К. частна жалба, Пловдивски апелативен съд, без да излага конкретни съображения относно приложимата редакция на НМРАВ, е приел,че дължимото й адвокатско възнаграждение следва да се определи под съответния му минимален размер, според изменението на нейния чл.7, в сила от 08.11.2022 г. За да се обоснове, е посочил,че съобразява направеното противопоставяне на ответника срещу присъждането на допълнително адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата адв. К.; задължителната сила на решение С-438/25.1.2024 г. на Съда на ЕС, постановено по преюдициално запитване във връзка с приложението на НМРАВ и установената последваща практика на ВКС, на базата на които е приел,че не е длъжен да приложи националната правна уредба, предвиждаща задължително присъждане на адвокатско възнаграждение в посочения в НМРАВ размер. Посочил е, че определените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни, а следва да се приемат за примерни, отразяващи представата на адвокатското съсловие за справедливо заплащане на положения от адвоката труд. Допълнил е, че при оценяване на този труд, подхождайки с дължимото уважение към адвоката и отчитайки висококвалифицирания характер на труда му, следва да се има предвид не само очевидния количествен критерий /имуществен интерес, респективно цената на исковете/, но и вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ищеца правни действия по него, продължителността на производството, фазата, на която е приключило за страната, събраните по делото доказателства, които не само позволяват да се прецени по-точно и обективно какъв обем, интензитет и продължителност на защитата е била осъществена от представителя на ищеца, за да се предвиди адекватно и справедливо заплащане за нея, но в същото време да се предотврати неоснователното обогатяване на едната страна за сметка на неоснователното обедняване на другата /противната/ страна, като по този начин се гарантира правото на справедлив съдебен процес и равно право на защита на двете страни в производството. Прилагайки тези критерии, Пловдивски апелативен съд е съобразил липсата на фактическа и правна сложност на делото, неговия обем и извършените от адв. К. процесуални действия на защита на доверителката й,въз основа на което е заключил, че определеният от Окръжен съд- Стара Загора размер на адвокатско възнаграждение за процесуалния представител от 5 329,79лв. с ДДС е справедлив такъв за оказаната от нея безплатна правна помощ на ищцата в първоинстанционното производство и не следва да се изменя. В съдържащото се в частната касационна жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор поддържа,че при разглеждането на частната му жалба въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според него са от значение за изхода на делото: 1/ „Когато правната и фактическа сложност се определя от спор по всички въпроси, следва ли съдът като ориентир за присъждане и намаляне на адвокатски хонорар по редакцията на НМРАВ от бр. 88/ 04.11.2022 г. на ДВ, влязла в сила на 08.11.2022 г., да приема и прилага разпоредбите на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С- 438/2022 г.?“ 2/ „Следва ли адвокатският хонорар да бъде намален, съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело № С- 438/2022 г., въпреки че няма направено такова възражение от страна на ответника?“ 3/ „Приложими ли са разпоредбите на актуалната към датата на приключване на устните състезания редакция на НМРАВ, издадена на осн. чл. 36 от ЗА, при определяне на адвокатски хонорар на осн. чл. 38 от ЗА /при оказана безплатна правна помощ/ и текстът на ал. 2 /“Съдът определя възнаграждението в размер не но-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36. ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.“/ и в кои случаи съдът не е обвързан от разпоредбите на наредбата във връзка с постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г., по дело № С- 438/2022 г.?“ 4/ „При определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 7. ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случай на предявени два субективно съединени искове, следва ли съдът да присъди адвокатско възнаграждение за всеки един от предявените и уважените искове?“ По този въпрос се твърди противоречие с трайната практика на ВКС, а именно- определение № 146/04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358/2022 г. на ВКС, II т.о., определение № 77/24.02.2022 г. по ч. т. д. № 1692/2021 г. на ВКС, I т.о. и определение № 404/26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2883/2020 г. на ВКС, IV г. о. 5/ „При проведено последно съдебно заседание след влизане в сила на измененията в НМРАВ от бр. 88/ 04.11.2022 г. на ДВ, при действието на което е постановено решение, т.е. след влизане в сила на измененията, по коя редакция на Наредбата следва да се определи адвокатското възнаграждение?“ 6/ „Коя е меродавната дата за определяне на размера на адвокатското възнаграждение по редакцията на НМРАВ от бр. 88/ 04.11.2022 г. на ДВ, влязла в сила на 08.11.2023 г.: датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие, датата на последното съдебно заседание с даден ход по същество, дата на постановяване на съдебното решение или друга дата?“ Така поставените два въпроса частният касатор счита,че са разрешени от въззивната инстанция в противоречие с определение № 829 от 20.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6417/2014 г. на III г.о. на ВКС, обосновавайки с него приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В допълнение поддържа твърдение, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото във връзка с постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С- 438/2022 г.- касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Настоящият съдебен състав намира,че не са налице предпоставките за допускане на обжалваната част от решението на Пловдивски апелативен съд до касационен контрол. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по частните касационни жалби, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда. От поставените от частния касатор въпроси само вторият и третият отговарят /след известно доуточняване и конкретизиране/ на общото основание за достъп, доколкото в решаващите си мотиви съставът на въззивния съд е приел,че при определянето на дължимото по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв възнаграждение на адв.К. не е обвързан от посочените в НМРАВ минимални размери на адвокатски възнаграждение,вземайки предвид задължителното тълкуване, дадено в решението на СЕС. Във връзка с тях обаче частният касатор не се позовава на допълнителна предпоставка за селектиране на частната му жалба в която и да е от хипотезите на чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК, което е достатъчно основание за отказ решението в обжалваната му част с тези въпроси да бъде допуснато до касационен контрол. От останалите въпроси нито един не осъществява общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК – първият е неясно формулиран /решението на СЕС не съдържа „разпоредби“, а мотиви; въззивният съд не е намалил адвокатския хонорар, а е определил такъв за изплащане на адвоката, осъществил безплатната правна защита, под предвидения в наредбата минимален размер; азбучно правило е,че тълкуването на СЕС по преюдициални въпроси относно приложимостта и съответствието на национални разпоредби с нормите на европейското право е задължително за националния съд/; четвъртият и петият от въпросите са свързани с мотивите на първата инстанция, но не и с тези на въззивната, която фактически е приела,че относима към случая би била последната редакция на наредбата /която е в сила към приключването на устните състезания по делото/, но е отказал да я приложи,поради противоречието й с правото на ЕС. По четвъртия въпрос съдът изобщо не се е произнасял, както сочи и самият частен касатор и доколкото такъв не е бил разрешаван, релевантен за достъпа до касационна проверка на решението в обжалваната му част, би бил евентуален процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички наведени от страната доводи и оплаквания, но такъв частният касатор не е формулирал. С оглед изложеното, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение намира, че следва да постанови определение, с което да бъде отказано допускането на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд в частта му с характер на определение. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение