Определение № 335 от 08.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 573/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от М. К. Т. от [населено място], [община] срещу решение № 723/30.01.2012 г. по гр. д. № 1404/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 10.12.2007 г. по гр. д. № 13755/2006 г. на СРС, за отхвърляне на предявените три обективно съединени иска с правно основание чл. 66 ЗЖТ, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, всеки от които с размер 5010 лв., за причинени неимуществени вреди от лошо изпълнение на договор за превоз на пътник. В жалбата са въведени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съдържат се доводи за отсъствие на преценка на представени по делото доказателства и за необоснованост. Цитираната е практика на ВС и ВКС, както и на ЕСЗПЧ, като жалбоподателят се позовава и на прякото действие на Регламент /ЕО/1371/2007 г. на Европейския парламент. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: В изложението на основанията по допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими правни въпроси, свързани с правото да се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди въз основа на неизпълнение на договорно задължение по договор за превоз на пътници, както и за съотношението между договорна и деликтна отговорност при претенции за обезщетяване на неимуществени вреди. Според касатора, са налице и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК, като се позовава на практика на ВКС по чл. 49 ЗЗД и по процесуалноправни въпроси, свързани с доказването на спорното материално право и за задължението на съда да се произнесе в рамките, очертани от основанието и петитума на иска. Ответникът по касация [фирма] /предишно наименование [фирма]/, чрез процесуалния си пълномощник счита, че липсват основания за достъп до касация, а по същество – че въззивното решение е правилно. Третото лице помагач - НК „Железопътна инфраструктура” не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. С обжалваното решение Софийски градски съд е приел че предявените искове при условията на кумулативно обективно и субективно съединяване с правно основание чл. 66 ЗЖТ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД са неоснователни, тъй като твърдяното от ищеца неизпълнение на договор за превоз на пътник, обективирано в абонаментна карта № 325 103519 3 от 28.11.2005 г. не може да ангажира договорната отговорност на превозвача за неимуществени вреди. Според въззивния съд, ищецът може да търси обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи, каквито в случая не се претендират, но не и за неимуществените, поради което е счел за безпредметно обсъждането на предпоставките за ангажиране отговорността на превозвача, а именно претърпени вреди, неизпълнение, причинна връзка между тях и пр. Настоящият състав намира, че следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно разглеждане на делото, с оглед проверка за съответствие на постановеното на 30.01.2012 г. по в. гр. д. № 1404/2008 г. въззивно решение, с постановките на приетото след постановяване на въззивното решение и след депозирането на касационната жалба и изложението - Тълкувателно решение № 4/2012 г. от 29.01.2013 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК по въпроса, посочен и от жалбоподателя в обстойното му изложение за допустимостта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, основани на неизпълнение на договорни задължения. Не следва да се преценява посочената и представена от жалбоподателя съдебна практика по приложението на чл. 49 ЗЗД, нито определенията по чл. 288 ГПК по допускане или отказ да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като същите са неотносими, предвид постановеното след цитираната практика Тълкувателно решение на ВКС, което е задължително за съдилищата, и чиито правни разрешения задължават ВКС да квалифицира правно искането за допускане по т. 1 на чл. 280 ГПК. По останалите правни въпроси, посочени от касатора, съставляващи и основание за неправилност на въззивния акт, ВКС ще следва да се произнесе в производството по разглеждане на касационната жалба. Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение