Определение № 244 от 01.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 759/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) – „КТБ” АД (н.), срещу определение №553 от 18.02.2020г., постановено по ч.гр.д.692/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в, с което е потвърдено определение №5474/18.12.2019г. по гр.д.№124/2018г. на Благоевградски окръжен съд в частта му, с която е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и се претендира неговата отмяна. Твърди се, че въззивният състав не е отчел обстоятелството, че възражението на длъжника в несъстоятелност „СиЗ Оранжерии Петрич” ЕООД по чл.690,ал.1 ТЗ се отнася единствено до размера на приетите вземания на „КТБ” АД (н.), поради което дори същото да бъде уважено, то вземането на кредитора би било прието до размер на 186 518.10лв. Според касатора в случая не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството, доколкото не е оспорено в цялост качеството на ищеца на кредитор по П. иск. Отделно се сочи, че спорът по чл.690 ТЗ не е преюдициален за иска по чл.135 ЗЗД.

В частната касационна жалба са инкорпорирани следните два правни въпроса, за които се твърди, че обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно:

1. „Налице ли е оспорване на цялото вземане на кредитора по реда на чл.690 ТЗ, когато във възражението са изложени съображения, относими единствено до размера, но не и до цялото съществуване на приетото вземане, макар бланкетно да е направено цялостно оспорване в петитума на възражението?” и

2. „ Налице ли е основание за спиране на производството по чл.135 ЗЗД, когато срещу приетите вземания на кредитора, ищец по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, е направено възражение по реда на чл.690 ТЗ?”.

Твърди се също, че въззивното определение е очевидно неправилно като основание за допускане на касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната касационна жалба от „Подгорие 2013” ООД – [населено място], в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Същевременно се излагат доводи за правилността на обжалваното определение по съществото на процесуалния спор. В подкрепа на тезата за преюдициалност на спора в производството по несъстоятелност по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК се сочи, че след постановяване на обжалваното определение (с оглед неуваженото възражение по чл.690 ТЗ), е бил предявен от длъжника „СиЗ Оранжерии Петрич” ЕООД иск по чл.694, ал.1 ТЗ, с който са оспорени всички вземания на „КТБ” АД (н.).

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил определение №5474/18.12.2019г. по гр.д.№124/2018г. на Благоевградски окръжен съд в частта му, с която е спряно производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до решаване с влязъл в сила съдебен акт на въпроса с приемането или неприемането на вземането на „КТБ” АД (н.) в производството по несъстоятелност на „СиЗ Оранжерии Петрич” ЕООД (н.).

Въззивният състав е посочил, че не е спорно между страните, а и от възражението с вх.№1999/07.06.2019г. се установява, че първият ответник по иска с правно основание чл.135 ЗЗД - „СиЗ Оранжерии Петрич” ЕООД (н.) е подал по реда на чл.690 ТЗ пред съда по несъстоятелността възражение срещу приетите от синдика, предявени в производството по несъстоятелността вземания на „КТБ” АД (н.), като в петитума на това сезиращо съда по несъстоятелността възражение е поискано „да се изключат всички вземания на „КТБ” АД (н.) от списъка на приетите вземания или алтернативно – да се изключат от списъка всички нейни вземания по горепосочените договори за банкови кредити за размера над 186 518.10лв.“. На тази база (аналогично на първата инстанция), въззивният съд е приел, че с възражението по чл.690 ТЗ несъстоятелният длъжник е оспорил изцяло предявените и включените в списъка на синдика вземания на „КТБ” АД (н.).

За да потвърди като правилно първоинстанционното определение, с което на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по гр.д. №124/2018г. на Благоевградски окръжен съд до приключване на спора във връзка с включените от синдика на ответника „СиЗ Оранжерии Петрич” ЕООД (н.) вземания на „КТБ” АД (н.), въззивният състав се е позовал на задължителните разяснения, дадени по т.2 от ТР №2/09.07.2019г. по тълк.д.№2/2017г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. Съдът е посочил, че тъй като производството по 692 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща възникването и съществуването на правото на отрицателен или положителен установителен иск по чл.694 ТЗ - за установяването или отричането на включено или невключено в одобрения от съда по несъстоятелност списък на приетите вземания, следва да се приеме, че възражението по чл.690 ТЗ представлява „иск за оспорване“ на твърдяното от кредитора по чл. 135 ЗЗД вземане. Съдът е отразил също, че ако бъде уважено релевираното възражение по чл.690 ТЗ като в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания бъдат изключени предявените от „КТБ” АД (н.) вземания и банката не предяви в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ положителен установителен иск, банката ще загуби качеството си на кредитор на ответника в производството п чл.135 ЗЗД, което ще предпостави липсата на активна материалноправна легитимация на ищеца. Според апелативния състав именно тази връзка на преюдициалност между двете дела предпоставя спирането на исковото производство до приключване на правния спор относно правнорелевантното обстоятелство дали оспорените вземания ще бъдат изключени от одобрения от съда по несъстоятелността.

Настоящият касационен състав намира, че не са налице поддържаните от частния касатор „КТБ” АД (н.) основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение формулираният от касатора въпрос: „ Налице ли е оспорване на цялото вземане на кредитора по реда на чл.690 ТЗ, когато във възражението са изложени съображения, относими единствено до размера, но не и до цялото съществуване на приетото вземане, макар бланкетно да е направено цялостно оспорване в петитума на възражението?”. На първо място следва да се има предвид, че преценката на въззивния състав, че с конкретното възражение на „СиЗ Оранжерии Петрич” ЕООД(н.) по чл.690 ТЗ са оспорени всички вземания на „КТБ” АД (н.), е въпрос на обоснованост на обжалваното определение, която не е предмет на проверка в производството по допускане на касация. Отделно следва да се отбележи, че доколкото с възражението е поискано да бъдат изключени всички вземания на „КТБ” АД (н.) от списъка на включените от синдика вземания, следва да се приеме наличие на висящност на спора относно всички тези вземания (в производството по чл.692 ТЗ и евентуално в производство по установителен иск по чл.694 ТЗ),

Няма характеристиката на въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК - от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поставеният от касатора въпрос: „Налице ли е основание за спиране на производството по чл.135 ЗЗД, когато срещу приетите вземания на кредитора, ищец по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, е направено възражение по реда на чл.690 ТЗ?”. Даденият от въззивния състав положителен отговор на въпроса е в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.2 от ТР №2/09.07.2019г. по тълк.д.№2/2017г. на ВКС, ОСГТК. В правната теория и в съдебната практика не е спорно, че с възражението по чл.690 ТЗ се повдига спор за наличието или липсата оспореното задължение на дружеството в несъстоятелност, чието решаване е от значение за наличието на активна материалноправна легитимация по иска по чл.135 ЗЗД, а именно – ищецът да има качеството на кредитор на увреждащия го длъжник.

Въззивното определение не е „очевидно неправилно” като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

На основание чл.77 ГПК във вр. с чл.62, ал.2, изр.2 ЗБН частният касатор следва да бъде осъден да заплати на ВКС сумата 15лв. – дължима държавна такса по частната касационна жалба.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,