Определение № 437 от 28.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

ВКСI гражданско отделение28.09.2010 г.

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №11588 от 07.06.2010г. по ч.гр.д.№466/2010г. на Пловдивския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, пр.1 от ГПК. С определение №11588 от 07.06.2010г. по ч.гр.д.№466/2010г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено определението от 28.12.2009г. по гр.д.№1268/09г. на Карловския районен съд, с което е върната исковата молба на Л. К. М. и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение е правилно, тъй като ищцата не е отстранила в срок недостатъците на исковата молба. Частна жалба срещу това определение е подадена от Л. М.. В нея се поддържа, че въззивният съд не се е занимавал с въпроса доколко оправдано е било разпореждането за оставяне на исковата молба без движение и дали наистина тя е била нередовна, а е ограничил разсъжденията си само до това, че не са изпълнени в срок указания за отстраняване нередовностите. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се повтарят оплакванията в касационната жалба. Сочи се и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК / неправилно квалифицирано по т.1 / по материалноправния въпрос за защита на правото на собственост, който съдилищата не са разрешили, както и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по процесуалноправния въпрос дали непредставянето на писмените доказателства, които индивидуализират имотите, предмета на спора за собственост, представлява нередовност на исковата молба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване. Материалноправният въпрос за защита на правото на собственост не се поставя в настоящото частно производство, тъй като до разглеждането на спора по същество не се е достигнало поради приетото от съдилищата, че исковата молба е нередовна. Определящ в настоящото производство е именно въпросът за редовността на исковата молба и за изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовността и само по него би могло да се допусне касационно обжалване, при наличие на останалите условия на закона. Вторият въпрос е дали непредставянето на писмените доказателства, които индивидуализират имотите, предмета на спора за собственост, представлява нередовност на исковата молба. Въпросът би бил съществен по делото, ако причина за връщане на исковата молба е само непредставянето на скици за спорния имот. В случая обаче указанията на районния съд за отстраняване на недостатъците на исковата молба са няколко, между които и това да се конкретизира дали ответникът община Сопот оспорва правото на собственост на ищцата върху процесните имоти и с какви свои действия, както и какъв е правният интерес от предявения иск за собственост. Указанията са свързани с обстоятелството, че исковата молба не разкрива спор за собственост между страните, тъй като общината не е отказала да нанесе в плана възстановения на ищцата имот /т.е. не е оспорила правата на ищците/, а при нанасянето е увеличила площта на съседен имот за сметка на процесния, освен това вместо да отреди три парцела за възстановения имот е отредила само два. Тези твърдения не сочат на спор за собственост с общината, оттук и съответните указания на районния съд. След като указанията за отстраняване на недостатъците на исковата молба не се изчерпват само с това да се представят скици по действащия план, които да индивидуализират процесните имоти, поставеният от жалбоподателката въпрос не е определящ за изхода на спора по настоящото частно производство и затова по него не следва да се допуска касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

5