Определение № 1176 от 17.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4514/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. И. от [населено място] против въззивно решение от 26.03.2014 год., постановено по гр.д. № 1159/2013 год. на СГС, ІV Б състав, с което след като е отменено решение от 13.11.2012 год. по гр.д. №28706/2011 год. на Софийски районен съд, 34 състав в частта, в която е уважен предявения по чл. 55,ал.1, пр.1 ЗЗД евентуален иск против С. Т. Р. за сумата от 16 001,35 лв. и са присъдени разноски в размер на 1354,05 лв., е постановено ново решение, с което е отхвърлен иска за сумата от 16 001,35 лв. квалифициран като иск по чл. 59 ЗЗД. С касационната жалба е представено Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Ответникът по касация С. Т. Р. от [населено място] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /.Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, поради което липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.В изложението не са формулирани правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК: Като материалноправния въпрос е посочено: неправилно приложение и разграничение на института на неоснователното обогатяване – чл. 55,ал.1 и чл. 59 ЗЗД. Последното няма характер на въпрос, а оплакване за неправилност на решението в обжалваната част, което може да бъде предмет на разглеждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК, в случай, че такова бъде допуснато, а не в настоящото производство, което го предхожда. Като процесуалноправен въпрос касаторът възпроизвежда буквално приетото в т.2 от ТР №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС разрешение, че „ когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на императивна материално- правна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.”, което също няма характер на правен въпрос. Дори да се приеме, че касаторът /макар и неточно/ на практика поставя въпроса относно задължението на въззивната инстанция при промяна на правната квалификация да извърши нов доклад, ново разпределение на доказателствената тежест и пр., който въпрос във въззивното дело и решение е разрешен в противоречие със цитираното тълкувателно решение, следва да се посочи, че такова противоречие в случая не е налице. Действително въззивната инстанция е дала нова квалификация на предявеният срещу ответника С. Р. иск като приема, че искът е с пр. осн. чл. 59 ЗЗД, а не чл. 55,ал.1 ЗЗД, както е прието от първата инстанция, без да извършва нов доклад. В случая обаче това не е необходимо, доколкото не се налага ново разпределение на доказателствената тежест, както и събиране на нови доказателства, които действия определят смисъла от изготвянето на новия доклад. По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.