Определение № 485 от 12.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4246/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. Ц. Ц., чрез адв. Н. Б. САК, срещу решение №916/7.05.2013г., постановено по в.гр.№ 2919/2012г. на Софийския апелативен съд, втори състав. С решението е обезсилено решение на Благоевградския окръжен съд от 13.03.2012г., постановено по т.дело № 201112000100063 в частта, с която е уважен установителния иск по чл.422 ГПК и отменено в частта, с която е уважено искането за разноски на ищеца Ц. Ц.. Искането е за отмяна на решението като неправилно и постановяване на решение, с което да се уважи иска по чл.422 ГПК. Касационното обжалване на въззивното решение е обосновано с критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. С частна жалба вх. № 10918/11.10.2013г. е обжалвано от Ц. Ц. определение на САС, постановено в производство по чл.248, ал.1 ГПК като нищожно, недопустимо и неправилно. В отговор на касационната жалба С. М., чрез пълномощника си адв. К. С. САК излага съображения за отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. С отговора на касационната жалба представя съдебна практика на ВКС. В отговора на частната жалба ответницата по касация изразява становище, че обжалваното определение е валидно и допустимо, изложени са мотиви от съда за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца на основание чл.78, ал.5 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима. Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и /или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка. Благоевградският окръжен съд е уважил иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.534 ТЗ. Допустимостта на иска окръжният съд е обосновал с факта, че към датата на предявяване на иска / 8.12.2010г./ давностният срок по чл.534 ТЗ за предявяване на иск за неоснователно обогатяване не е изтекъл, не е налице несъответствие между основанието за издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК / записа на заповед/ и основанието на иска по чл.534 ТЗ, тъй като вземането е с източник покрит с давност запис на заповед, т.е. източникът на материалното право, което се реализира с иска по чл.534 ТЗ е също търговска сделка, а не извън договорно основание. За да обезсили първоинстанционното решение САС е счел същото за недопустимо. Прието, че искът по чл.534 ТЗ е самостоятелен иск и неоснователното обогатяване поради прескрибиране на записа на заповед може да се претендира в самостоятелно исково производство с предявяване на осъдителен иск. Въззивният съд не е възприел доводите на повереника на ищеца, че със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение се прекъсва давността, след което започва да тече нова петгодишна давност. Давността ще бъде прекъсната по отношение на иска по чл.531 ТЗ, но не и за иска по чл.534 ТЗ. В последния случай давността ще се прекъсне, ако ищецът би се позовал в рамките на исково или изпълнителното производство на факти от института на неоснователното обогатяване. Делото е върнато за ново разглеждане на Благоевградския окръжен съд за произнасяне по осъдителен иск с правно основание чл. 534 ТЗ. По основанията по чл.280, ал.1 ГПК: Касаторът формулира три правни въпроса: допустимо ли е в заповедно производство по чл.417, т.9 ГПК, въз основа на валиден прескребиран запис на заповед да се предяви вземане по претенция за неоснователно обогатяване по реда на чл.534 ТЗ при допълнителните критерий по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; Може ли да се предяви вземане въз основа на валиден прескребиран запис на заповед в заповедно производство по чл.417 т.9 ГПК във връзка с чл.534 ТЗ и след като се издаде заповед за изпълнение, кои са предпоставките за провеждане на установителен иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.534 ТЗ, при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; Когато се претендира вземане чрез заповедното производство по чл.417, т.9 ГПК въз основа на прескребиран запис на заповед, налице ли е прекъсване на давността за това вземане относно защитата му с иска по чл.534 ТЗ – допълнителен критерий по т.3. С оглед правомощията на ВКС по т. 1 на ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, от посочените от жалбоподателя два въпроса, може да се изведе релевантния за делото въпрос: какъв е предмета на иска по чл.422 ГПК когато е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед с падеж на определена дата, след като е изтекла специалната давност по чл.531, ал.1 ТЗ и може ли приносителят на записа на заповед да изведе права по този иск от чл.534 ТЗ, както и за същността на иска по чл.422 ГПК и по чл.534 ТЗ. Решението се допуска до касационно обжалване при допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – решение №162 т.дело № 1126/2011г. на ІІ т.о., поради което не е налице основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради противоречието му с представената от касатора съдебна практика, поради разлика в предмета на спора. С решение №132 по т.дело № 161/2009г. на ІІ т.о., ВКС се е произнесъл за предпоставките за предявяване на осъдителния иск по чл.534 ТЗ. Решение №599 по т.дело № 664/2004г. на ВКС и влязлото в сила решение №232 по в.гр.дело №342/2008г. на ВтАС съдържат произнасяне за същността на обогатяването на издателя на записа на заповед, при предявен самостоятелен иск по чл.534 ТЗ. Отговорът на третия въпрос е поставен в зависимост от отговора на въпросът, по който се допуска касационното обжалване на решението на САС. Доколкото въззивното решение се допуска до касационно обжалване, по частната жалба на Ц. Ц., срещу определение на САС, постановено по реда на чл.248 ГПК, съдът ще се произнесе с решението. Указва на касатора да внесе ДТ в размер на 4302.83 лв. по сметка на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение