Определение № 194 от 18.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1288/2017 г.
ВКСIV гражданско отделение18.04.2017 г.докладчик Ерик Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 10314/29.12.2016 г. на Г. Б. И., чрез адвокат Ц. Б. срещу определение от 02.12.2016 г. по в.ч.гр.д. № 612/2016 г. на Апелативен съд Пловдив. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Б. И., чрез адвокат Ц. Б. срещу определение от 02.12.2016 г. по в.ч.гр.д. № 612/2016 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава разпореждане № 1874/17.08.2016 г. по в.гр.д. № 216/2016 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е върната касационната му жалба с вх. № 6932/13.07.2016 г. против въззивно решение № 250 от 07.06.2016 г. по в.гр.д. № 216/2016 г. на Окръжен съд Пазарджик. В частната касационна жалба се твърди, че въззивното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се иска отмяна на обжалвания акт със съответните произтичащи от това последици. В допълнителна молба към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване поради наличие на противоречива практика на Върховния касационен съд, във връзка със „засягане на правата на жалбоподателя и въобще на правото му на защита в процеса“. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК (ДВ, бр.50/2015 г., в сила от 07.07.2015 г.) когато преграждащите определения са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция – пред съответния апелативен съд. Произнасянето на Върховния касационен съд по частна жалба срещу определенията на апелативните съдилища за връщане на касационната жалба е двуинстанционно - постановения съдебен акт от касационната инстанция не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав, тъй като с него се изчерпва реда за обжалване. Аналогично е положението и при обжалване на разпореждането за връщане на касационната жалба от окръжния съд като въззивна инстанция – с произнасянето на апелативния съд по чл.274, ал.2 ГПК се изчерпва реда на обжалване с частна жалба, поради което постановеното определение не подлежи на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение