Определение № 4620 от 15.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4999/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. В. Ж., чрез адв. Г. Г., срещу решение № 897 от 17.07.2023 г., постановено по гр.д. № 876/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1/20.01.2020 г. по гр. д. № 896/2002 г. на Районен съд-Варна, с което е изнесен на публична продан апартамент № * на трети етаж в жилищна сграда, построена върху държавна земя, с адрес - [населено място], ул. “Ч. в.,, № 2, с обща застроена площ 102.70 кв. м., заедно с избено помещение № * с площ 3.84 кв. м. и прилежащите 0.9109 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, като е постановено получената при проданта сума да се разпредели между съделителите съобразно техните квоти - 5885/17289 ид.ч. за Д. И. М. и 11404/17289 ид. ч. за Т. В. Ж..

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката е формулирала следните правни въпроси:

1.При предпоставки за приложението на чл. 226, ал.1 от ГПК във втора фаза на делбата, след влизане в сила на решението по допускане на делбата, когато приобретателят е бил известен на съда, но не е бил конституиран като главна или подпомагаща страна в делбеното производство /чл.226, ал.2 и чл.225 от ГПК/, допустимо ли е той да бъде вписан в диспозитива на съдебния акт по чл. 348 от ГПК, при какви обстоятелства и по какъв начин?

2.Само при участието на приобретателя като главна страна в делбеното производство ли, същия се отбелязва в диспозитива на решението по чл. 348 от ГПК?

3. Наличието на извършеното прехвърляне на идеална част от съсобствения имот предмет на съдебна делба по време на втора фаза на делбата, следва ли да намери отражение в диспозитива на решението по извършване на делбата при условията на чл.348 от ГПК, когато приобретателя не е бил конституиран като главна страна, но е бил установен от представен по делото неоспорен нотариален акт?

По горните въпроси се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 год. по тълк. д. № 3/2013 год. на ОСГК на ВКС; решение № 75 от 27.02.2012 год. по гр. д. № 741/2011 год. на ВКС, II г. о. и решение № 50121/2022 г. от 30.03.2023 г. по гр. д. № 437/2022 г. на ВКС, II г. о.

4.Представляват ли постановките в решение № 75 от 27.02.2012 год. по гр. д. № 741/2011 год. на II г. о. по въпроса, че извършеното прехвърляне на идеалната част от съсобствения имот в хода на делбеното производство следва да се отразява в диспозитива на решението по извършване на делбата с посочване на приобретателя в разпределението на сумите при публичната му продан, изолирана, неутвърдена и неправилна практика на ВКС, поради постановяването му преди ТР № 3 от 19.12.2013 год. по т. д. № 3/2013 год. на ОСГК на ВКС? Сочи се противоречие с решение № 50121/2022 г. от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 437/2022 г., II г. о.

5.Възможно ли е приобретател на идеални части от делбен имот да участва в публичната продан, легитимирайки се с нотариален акт за дарение, извършено след влизане в сила на решението по допускане на делбата и преди влизане в сила на решението по извършване на делбата, ако в диспозитива му не е отразено участието му в делото чрез процесуален субституент-съделителя- прехвърлител? Пречка ли е третото лице приобретател по смисъла на чл.226,ал.1 от ГПК, да участва при извършването на публичната продан /ликвидиране на съсобствеността/ с прехвърлената му идеална част от делбения имот, по време на втора фаза на делба, когато то не е изрично отразено в диспозитива на решението по извършване на делбата, като участващо, чрез неговия процесуален субституент? По този въпрос се иска допускане до касационно обжалване на основание чл. 280,ал.1,т.3 ГПК и чл. 280, ал.2, предл. 3 от ГПК./

От ответника по касационната жалба Д. И. М., чрез адв. Н. Т., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Претендира се присъждане на разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от ищца по делото с правен интерес от обжалване на въззивното решение, което като постановено по иск за делба на недвижим имот, подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК без оглед цената на иска.

Производството е във фазата по извършване на делбата.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение, влязло в сила на 27.04.2005г. е допуснато извършването на съдебна делба на апартамент № ***, находящ се на [улица], вх. 2, между съделителите Т. Ж. и Д. М. при квоти 11404/17289 за Т. Ж. и 5885/17289 за Д. М.. Със същото решение е допусната делба и на още един недвижим имот, на движими вещи и лек автомобил.

Въз основа на представените по делото доказателства е прието за установено, че с нотариален акт № 60, дело 60 от 2008 г. съделителят Д. М. е дарил на сина си И. Д. М. притежаваната от него идеална част от апартамент № ***, както и че Т. Ж. е прехвърлила на Д. М. притежаваната от нея идеална част от другия имот, за който е допуснато извършването на съдебна делба.

С решение № 1/20.01.2020 г. по гр. д. № 896/2002 г. на Районен съд – Варна е изнесен на публична апартамент № *** и е постановено сумата, получена при проданта, да се разпредели между съделителите съобразно техните квоти - 5885/17289 ид.ч. за Д. И. М. и 11404/17289 ид. ч. за Т. В. Ж..

Против решение № 1/20.01.2020 г. е постъпила въззивна жалба от Т. Ж. с вх. № 10238/05.02.2020 г., в която се поддържа, че решението е законосъобразно по отношение на имота, страните и способа за извършване на делбата, но следва да бъде отменено и постановено друго, в което да се отрази участието на Д. М. като процесуален субституент на И. М. за придобитите по дарение права върху имота.

На същата дата - 05.02.2020 г., Т. Ж. е подала и молба за допълване на решение № 1/20.01.2020 г., като се впише, че Д. М. участва като процесуален субституент на И. М., както и за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, която молба е оставена без уважение с решение № 2/18.05.2020 г.

Въззивната жалба на Т. Ж. е оставена без движение от въззивният съд с указания за уточняване на конкретно обжалвания съдебен акт, в изпълнение на които е постъпила молба ,в която е посочено, че се обжалват решение № 1/20.01.2020 г. и решение № 2/18.05.2020 г.

При така установеното, въззивният съд е приел, че предмет на обжалване е само решение № 1/20.01.2020 г., но не и решение № 2/18.05.2020 г. Препис от решение № 2/18.05.2020 г. е връчен на жалбоподателката Т. Ж. на 27.05.2020 г. и в срока за въззивно обжалване, изтекъл на 11.06.2020 г., против него няма постъпила въззивна жалба. Дори и да се приеме, че молбата, с която се уточнява, че се обжалва и решение № 2/18.05.2020 г., съдържа характеристики на въззивна жалба срещу това решение, то същата е просрочена, тъй като изявлението, че се обжалва посоченото решение е направено на 09.11.2020 г. - месеци след влизането му в сила.

Като се е позовал на разрешението, дадено в т. 1 на ППВС № 4/30.10.1964 г., както и на приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е счел за неоснователни доводите във въззивната жалба, че в диспозитива на решение № 1/20.01.2020 г. следва да се впише, че Д. М. участва като процесуален субституент на И. М. с оглед прехвърлените с договор за дарение от 10.03.2008 г. идеални части от делбения имот. Изложени са мотиви, че в настоящия случай на съда е станал известен фактът на прехвърляне на идеалните части от процесния имот от Д. М. на сина му - И. М. след влизане в сила на решението по допускане на делбата, но доколкото нито един от съделителите не е поискал привличане на приобретателя като трето лице - помагач, последният не е заявил искане за встъпване по делото като подпомагаща страна, за замяна по чл. 222 от ГПК или за главно встъпване по чл. 225 от ГПК, то приложение намира разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК и делото следва своя ход между първоначалните страни, съобразно влязлото в сила решение по допускане на делбата и приобретателят не може да бъде посочен в диспозитива на обжалваното решение. Съдът няма задължение служебно и без съгласието на съделителите да конституира във втората фаза на делбата приобретателя като страна по делото вместо прехвърлителя, поради което липсва основание същият да бъде посочван и в диспозитива на постановения съдебен акт по извършване на делбата. Прието е също, че това не представлява пречка в изпълнителното производство приобретателят да изкупи имота по реда на чл. 354 от ГПК, респ. да участва в разпределението на постъпилата в резултат на публичната продан сума, легитимирайки се като собственик на съответните идеални части с нотариалния акт за дарение (подобна е хипотезата и при извършена цесия в хода на производството).

Съдът е посочил също, че цитираното във въззивната жалба решение № 75/27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 741/2011 г. е постановено преди приемането на ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, което дава ясно тълкуване на приложението на разпоредбата на чл.226 ГПК и участието в делбеното производството на приобретатели в хода на процеса.

В допълнение са изложени и мотиви, че ако се приеме, че в диспозитива на съдебния акт по извършването следва да бъде посочен последният приобретател на делбения имот или на част от него, то би следвало да се вмени и служебно задължение на съда да изследва към момента на приключване на устните прения има ли прехвърляне на спорното право, на какво основание, действителността на прехвърлителните сделки, да слуша и разглежда възражения за действителност на сделките в хода на делбеното производство с оглед установяване на действителния приобретател. Горното означава конституиране на нови лица в производството- всички евентуални приобретатели по веригата и изследване на действителния собственик на делбения имот, което е недопустимо във втората фаза на делбата, когато вече е установен кръгът на съделителите.

При тези мотиви на съда не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Първите три въпроса се свеждат до това дали разпореждането на съделител с неговата идеална част от делбения имот, извършено във втората фаза на делбеното производство, следва да се отрази в диспозитива на решението за извършване на делбата, когато приобретателят не е бил конституиран като страна в производството по съдебна делба. По поставените въпроси не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване. По тях съдът се е произнесъл по реда на чл. 250 ГПК с решение № 2/18.05.2020 г., което не е обжалвано и е влязло в сила.

Четвъртият въпрос, поставен от касатора, не е правен такъв и не може да обоснове допускане до касационно обжалване. Съгласно разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, а становището на въззивния съд дали решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е изолирана съдебна практика или не, не съставлява произнасяне по правен въпрос, включен в предмета на делото.

Поставените в т. 5 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, също не са правни по смисъла на приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК и по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Въпросите касаят правото на третото лице- приобретател да участва в публичната продан на делбения имот и тези въпроси не са във връзка с предмета на спора, разрешен в производството по извършване на съдебната делба. Отделно от това въпросите са относими към изпълнителното производство, а не към исковото производство, по което е постановено обжалваното решение на въззивния съд.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. На следващо място не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение- съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл, а изводите, до които е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба Д. И. М. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1200 лв.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение