Определение № 50401 от 17.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 809/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Ч., чрез пълномощника й адвокат Т. С. против решение № 680 от 9.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1575 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 261273 от 21.04.2021 г. по гр. д. № 9186/2020 г. на Районен съд - Пловдив за осъждане на Н. Г. Ч. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на К. В. С. и М. Б. С. да упражняват правото си на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** с площ от 28.85 кв.м., като им осигури достъп до ел. табло (разпределително табло) с контролни електромери, разположено отдясно на обща входна врата към офиси в югозападното крило на етаж втори от сграда с идентификатор ****. К. В. С. и М. Б. С. са подали чрез пълномощника си адвокат Б. К. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка, по която страните не спорят: на 09.02.2009 г. ищците са придобили в режим на СИО собствеността на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** с предназначение: студио, намиращ се на втори етаж в югозападното крило на сградата. Ответницата е собственик на четири броя самостоятелни обекта - ателиета, намиращи се на същия втория етаж в югозападното крило на сградата. На етажа са обособени общо 8 броя самостоятелни обекта, като останалите три обекта са собственост на трети лица. Електрозахранването на обектите на втория етаж в югозападното крило се осъществява по силата на договор между „ЕВН Електроразпределение ЮГ“ ЕАД - гр. Пловдив и ответницата Н. Г. Ч. от 31.07.2009 г., при което и партидата в електроразпределителното дружество е заведена на нейно име. Ответницата е закупила ел.табло (разпределително табло) на 31.07.2009 г., в което са монтирани 7 контролни електромера на обектите на етажа. Ответницата е заплащала отчетената по партидния й номер електроенергия на всички обекти, а останалите собственици на обекти са й възстановявали суми. През 2015 г. ответницата е изключила предпазителя на контролния електромер на обекта на ищците в разпределителното табло, с което е преустановила електрозахранването на обекта им. Ищцата К. В. С. е сключила самостоятелен договор за присъединява към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД на 25.09.2015 г. за студиото с идентификатор *****. Съдът е възприел експертното заключение, установяващо, че електрозахранването на клиентите в сградата се извършва от две общи електромерни табла, монтирани едно до друго, на югозападната й фасада. Доставената до обектите на втория етаж /югозападното крило/, сред които е и студиото на ищците, електрическа енергия се отчита на електромер, поставен в едно от общите електромерни табла на външната фасада на сградата. Захранването с електричеството на тези обекти става с кабел от клеморед с изходящи предпазители, който тръгва от общото табло на фасадата на сградата, в което табло се намира електромерът, отчитащ доставяната до тях електроенергия. Във вътрешността на сградата кабелът минава по общите части и захранва електроразпределително табло с контролни електромери - седем броя, отчитащи консумацията на осемте стаи на югозападното крило на втория етаж от сградата. Офисите заемат самостоятелна обособена част от етажа, имат обща врата, която се заключва, а разпределителното табло с контролните електромери е монтирано на стената, от дясно на входната врата. В средата на разпределителното табло са монтирани входящи и изходящи предпазители за офисите. Предпазителите за студио 5 /на ищците/ са изключени. Таблото се заключва със секретен ключ. Обектите на 2 етаж нямат самостоятелна партида в „Електроразпределение ЮГ“ЕАД, открита е обща партида на името на Н. Ч. от 2009 г. Ключът на таблото за контролните електромери на 2-ри етаж се намира у ответницата, която осигурява достъп. Няма осигурено захранване с електричество за студио 5 на ищците. Вещото лице посочва, че в общото електромерно табло /съседно на общото електромерно табло, в което е ситуиран търговският електромер на ответницата/ е монтиран електромер за захранването на Студио 5, на 03.10.2015 г. е открит клиентски номер и е издадена измервателна точка. Към студио 5 не е подадено електрозахранване, тъй като от студиото към таблото не е подведен кабел, по който да се осъществи захранването, каквото задължение има клиента по договора. Според вещото лице, от общото електромерно табло до намиращото се вътре студиото, над входната врата, следва да се изпълни кабелна връзка, с цял кабел при спазване на Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии. Кабелът следва се положи в канал, да премине в общите части на сградата, съобразена с нейната архитектура, и да достигне до таблото в Студио 5. При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице поддържа, че кабелът следва да бъде по общите части на сградата, съобразно заснетата архитектура. Според вещото лице, при наличие в сградата на няколко потребители за стопански нужди, се предвижда специално въводно устройство за захранване с кабел. Кабелът тръгва от таблото на „ЕВН“ ЕАД, което е на фасадата, за да премине през общите части и да стигне до апартаментното табло, което е налично – таблото на ищците. Таблото е в самото студио, над вратата от вътрешната страна. На фасадата на електромерното табло на „ЕВН“ ЕАД до таблото на етажа, който е с контролните електромери, отива един кабел от главния прекъсвач, оттам тръгват кабели през контролните електромери, за да захранят отделните офиси. Според вещото лице, кабелът, който достига до обекта на ищците, не трябва да преминава през никакви други табла, трябва да е отделен кабел от електромерното табло, който тръгва от него и достига до таблото, поставено в студиото на ищците. Кабелът трябва да се положи в канал. Кабелът е захранващ, присъединяване към разпределителната мрежа, а не част от вътрешната инсталация. Вещото лице, сочи, че таблото на втория етаж не е на „ЕВН“ ЕАД, а таблата на „ЕВН“ЕАД са на границата на собственост, в случая електромерните табла са извън сградата, на фасадата на сградата. Въз основа на свидетелските показания съдът е приел, че първоначално студиото на ищците е било част от един обособен обект, който въз основа на проект по чл. 202 ЗУТ е разделен, като ищците придобили един от новите обекти. Електромерът на „ЕВН“ ЕАД е сложен за първоначалния обект преди разделянето и като титуляр на тази партида била записана ответницата Н. Ч., която поръчала и заплатила и таблото, което поставили вътре в сградата. След разделянето на обекта, останалите собственици плащали на ответницата изразходваното през месеца. При продажбата на помещението на ищцата Селенова Проектът по чл.202 ЗУТ за обособяване на самостоятелни части за обект с идентификатор ***** /от който е обособен обекта на ищците/, Общежитие на МИП е без приложена част „Електрозахранване“. Според писмо от Община Смолян от 13.10.2021 г. към проекта по чл.202 ЗУТ, одобрен на 19.12.2008 г., част „Електрозахранване“ не се открива. При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е посочил, че ищците са материалноправно легитимирани по предявения негаторен иск, като собственици на самостоятелен обект в сградата. Електрозахранването в сградата се осъществява от две общи електромерни табла, монтирани едно до друго на югозападната фасада, поставени на границата на собствеността и собственост на „ЕВН“ ЕАД. В едно от общите електромерни табла се намира електромерът, който отчита електрическата енергия към офисите на втория етаж от югозападното крило. Захранването с електричество на обектите става с кабел, от клемореда с изходящи предпазители, който преминава по общите части на сградата и електрозахранва разпределително табло с контролните електромери на обектите на втория етаж, които контролни електромери отчитат и потребената от всеки обект електроенергия. Ключът за това електрическо табло се държи от ответницата, която е изключила предпазителя за обекта на ищците. Защитната й теза за тези й действия е, че е собственик на разпределителното табло, тъй като е закупено с нейни средства и партидата в „ЕВН“ ЕАД е открита на нейно име, както и че ищците като собственици на самостоятелен обект могат да поискат откриването на партида на тяхно име. Съдът е посочил, че на 25.09.2015 г. ищците са сключили свой договор за присъединява към електроразпределителната мрежа на „ЕВН“ ЕАД по силата на който дружеството е следвало да извърши доставката и монтажа на електромер и предпазител в съществуващо електромерно табло на сградата, а ищците да проектират, изградят и въведат в експлоатация връзката от електромерното табло отвън на сградата до разпределителното табло на обекта с кабел по трасе. В изпълнение на договора в другото общо електромерно табло на външната фасада на сградата /съседно на общото електромерно табло, в което е ситуиран търговският електромер с титуляр - ответницата/ е монтиран електромер за обекта на ищците на 13.10.2015 г. като за целта е изготвен Констативен протокол от служителите на „ЕВН“ ЕАД, на името на ищцата С. е открита партида и е създадена измервателна точка. По този договор не е осъществено захранване на обекта ищците, тъй като те не са изградили подведен кабел, по който да се осъществи това захранване. Не се доказва липсата на електрозахранване по договора от 2015 г. да е следствие от действията на ответницата (както поддържат ищците). Причината е неполагането на кабел от електромерното табло, в което се намира електромера на ищците, до таблото в обекта на ищците по реда на Наредба № 3/09.06.2004 г. В тази връзка съдът е отелязал, че кабелът, посредством който фактически се осигурява електрозахранването до процесното разпределително табло, изхожда от общото електромерно табло, в който е електромерът по партидата на ответницата, а не от общото електромерно табло, в който е елекромерът по партидата на ищците. Тоест със спирането на електрозахранването от разпределителното табло не може да се обоснове връзка с невъзможността да се захрани обекта на ищците от представителите на „ЕВН“ ЕАД по договора от 25.09.2015 г. Съдът е отчел, че ищците навеждат довода, че ответницата не им осигурява достъп до разпределителното табло, в който се намира електромерът им за отстраняването на повреда в него, а така и за осигуряване на електрозахранване посредством него. По делото страните не спорят, че от обособяването на самостоятелните обекти на етажа през 2009 г. до момента, установеният начин на захранване на всички обекти с електроенергия е чрез кабел от общото електромерно табло до процесното разпределително табло, а от там и до отделните обекти. Според вещото лице този начин на захранване е в нарушение на Наредба № 3/09.06.2004 г., тъй като захранващият кабел от електромерното табло трябва директно да достига до захранвания обект, а не да минава през друго табло. Така установения начин на захранване се основава на неформална уговорка на собствениците на обектите на етажа при обособяването на обектите с проект по чл.202 ЗУТ, който се установява, че е бил одобрен без данни за част „Електрозахранване“. С този начин на захранване се е съгласила и ответницата, доколкото и партидата е била открита на нейно име. Така ответницата е поела риска да носи отговорността за заплащането на потребената електроенергия от всички обекти на етажа, доколкото във всеки един момент някой от другите собствениците на обекти или техен приобретател биха могли да откажат да й възстанови платените суми, така както в случая твърди. Същевременно обаче по делото се установява, че към момента единственият възможен начин за електрозахранването на обекта на ищците е по вече възриетия начин от обособяването на самостоятелните обекти през 2009 г., тоест чрез кабел от общия електромер до главния прекъсвач в разпределителното табло, а от там и чрез кабел от електромера на ищците до обекта им. Ето защо и доколкото няма спор, че ответницата ограничава достъпа на ищците до разпределителното табло за осигуряването на електрозахранване на обекта им, искът по чл.109 ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен. Обстоятелството, че ищцата е закупила разпределителното табло не обосновава различен извод, доколкото същото е предназначено за осигуряване електрозахранването на всички обекти. Обстоятелството, че партидата на 11 електромера е заведената на името на ответницата е без правно значение, тъй като това касае облигационните й отношения с „ЕВН“ ЕАД. Същевременно по делото не се установява приключване на процедурата по присъединяването на обекта на ищците към електроразпределителната мрежа на „ЕВН“ ЕАД по договора от 25.09.2015 г. В допълнение на изложеното и доколкото се доказва, че настоящото фактическо положение на електрозахранване на обектите не съответства на нормативно установеното, съдът е счел за необходимо да укаже на страните, че следва да уредят електрозахранването на обектите си по предвидения от закона ред. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, Н. Г. Ч. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, евентуално по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касационният съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на атакуваното съдебно решение. Тезата за недопустимост на решението е обоснована с довода, че искът по чл. 109 ЗС е вещен и с него се защитава правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение, докато снабдяването с електроенергия е друго имуществено право, различно от правото на собственост. Посочената теза е неоснователна, доколкото съгласно глава VІІІ, раздел ІІ ЗУТ осигуряване възможност за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, вкл. и за доставка на електрическа енергия, е част от инвестиционното проектира и е задължително при строителството, а следователно електрозахранването на самостоятелните обекти в сгради е пряко свързано с упражняване правото на собственост върху тези обекти. Касаторката счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 57 от 26.02.2021 г. по гр. д. № 4517/2019 г., ІІ гр. о. ( за да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имот и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие, но и че това действие или бездействие на ответника създава на ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените – чл. 50 ЗС. Преценката за това кои доказани факти по делото съставляват неоснователно действие по смисъла на закона и тяхното въздействие е ли по-голямо от обикновеното, което да налага премахването му, следва да е конкретна по всяко дело. Преценката на решаващия съд следва да обхваща естеството на извършеното от ответника нарушение или поддържането на такова състояние ); решение № 50 от 3.07.2020 г. по гр. д. № 2787/2019 г., І гр. о. ( преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустимо, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика на упражнява правото си в пълен обем ); решение № 140 от 10.04.2020 г. по гр. д. № 4594/2018 г., ІІ гр. о. ( преценката за това кои въздействия са недопустими е конкретна по всяко дело ); решение № 123 от 4.10.2019 г. по гр. д. № 3424/2018 г., І гр. о. ( основанието за уважаване на негаторния иск са тези фактически действия, които надхвърлят ограниченията на правото на собственост, установени с нормите на чл. 50 - чл. 54 ЗС и установените правила с благоустройствени или здравни цели или противоречат на установения правен ред, или на уговорения начин на ползване на имот между страните. Въведените критерии в тези текстове са обективни, защото са съобразени с интересите на всеки собственик и се определят от действащите нормативно установени правила и нормативи ); решение № 140 от 10.04.2020 г. по гр. д. № 4594/2018 г., ІІ гр. о. ( никой съд не е разгледал този важен за решаване на спора въпрос. До каква степен непозволяване на достъп до изградена от ответника ел. мрежа засяга правото на собственика да ползва имота си? Това засягане съществено ли е? Сградата е снабдена от регионалното електро-разпределително дружество с ел. енергия и има изградени две табла даващи достъп до електропреносната мрежа. Никой не е създал пречки на ищеца да изгради и тя мрежа от таблата на ЕРП до своя обект. Нещо повече съгласно чл. 117 от Закона за енергетиката регионалното ЕРП е длъжно да включи ищеца към своята мрежа, когато бъдат изпълнени особените изисквания на закона, като решението на ВКС е приложимо по аналогия ); решение № 139 от 10.01.2020 г. по гр. д. № 4222/2018 г., ІІ гр. о. ( на следващо място предходните съдебни състави не са направили друга важна проверка относно действия/бездействията на ответницата – дали те са основателни. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС ); решение № 123 от 4.10.2019 г. по гр. д. № 3424/2018 г., І гр. о. ( принципът на законност, прогласен в чл. 5 ГПК, изисква съдът да постанови решенията си според точния смисъл на нормативните актове, а ако са неясни – според общия им разум. В изпълнение на този принцип и прилагайки служебно императивните правила, съдът не може да постанови възстановяване на съоръжение, което не може да се използва по предназначение, поради проектирането и изграждането му в нарушение на нормативните и технологични изисквания. Това би противоречало на нормата на чл. 109 ЗС ); Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/205 г., ОСГК на ВКС ( с оглед твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават на ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените ). Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Както е посочено и в практиката на ВКС, на която се позовава касаторката, преценката дали е налице неоснователно действие/бездействие на ответника и дали то създава пречки на ищеца по-големи от обикновените, винаги е конкретна по всяко дело, а в случая тълкуването по посочените каузални решения е постановено при факти, които не могат да бъдат съотнесени с тези по настоящия спор. Единствено с решение № 123 от 4.10.2019 г. по гр. д. № 3424/2018 г., І гр. о. е дадено тълкуване, че премахването на съоръжение, което не съответства на нормативно установените изисквания за изграждането му, не е неоснователно действие, но с допълнението, че самото изграждане на това съоръжение е неоснователно действие и ако то създава пречки на ищеца, който го е изградил, няма причинна връзка между поведението на ответника, който го е премахнал и пречките за ищеца. Доколкото в случая ищците са придобили електрифициран обект и не те са участвали при обособяването му от предходен електрифициран обект, липсва пряко противоречие между това решение на ВКС и въззивното решение. Именно с оглед необходимостта от конкретна преценка по всяко дело, не може да се приеме, че атакуваното решение противоречи и на указанията в мотивите към т. 3 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/205 г., ОСГК на ВКС. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК Н. Ч. поставя следните въпроси: 1 ) представлява ли „действия, пречещи на упражняване правото на собственост“ липсата на съгласие за съвместно ползване на инсталация в сграда; 2) допустимо ли е български съд да задължи гражданин да заплаща ел. енергия, потребена от трето лице и впоследствие да търси парите си от него и кой ще отговаря за задълженията на третото лице в случай на неплащане; 3) били ли са длъжни първоинстанционният и въззивният съд да разгледат въпроса „има ли изградени електрически уредби в границите на имота, отговарящи на техническите норми и изисквания за безопасна работа, както и ищеца да е изпълнил условията за присъединяване към ел. мрежа“; 4) снабдяване на самостоятелен обект в сграда с ел. енергия съществена пречка ли е за ползване на обекта. Ако сградата е захранена с ел. енергия и собственика има множество възможности да достави ел. енергия до своя обект, оказва ли влияние на значимостта на бездействието не оказване на съдействие или недопускане до своя инсталация други собственици в сградата; 5) липсата на ел. енергия в самостоятелен обект в сграда с предназначение „офис“ пречка ли е за ползването му при съвременната тенденция за ползване на преносими офис устройства със самостоятелно захранване (мобилни компютри, мобилни телефони, мобилни принтери); 6) представлява ли изключването на електрически предпазители с цел безопасност, въздействие върху правата на собственика на имот; 7) допустимо ли е даване на достъп до т. нар. партида (договор за доставка на ел. енергия) и снабдяване с ел. енергия на трето лице без съгласието на титуляра на договора с ЕРП; 8) всеки самостоятелен обект в сграда следва ли да има самостоятелен договор с електроразпределително предприятие, ако не получи съгласие от друг собственик да споделят една партида; 9) може ли принудително да се вземе съгласие от титуляр на партида (договор) с ЕРП и на какво основание. Въпрос трети е неотносим, доколкото нито в отговора на исковата молба е направено твърдение, нито в доказателствата по делото съществуват данни, че изградената в имота на ищците електрическа инсталация не отговаря на техническите норми и на изискванията за безопасна работа. Въпроси четири и пет касаят тезата на касаторката, че липсата на електроснабдяване на самостоятелен обект в сграда, не пречи на собственика да упражнява вещното си право и по съображенията, изложени относно основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Въпрос шест не може да бъде съотнесен към мотивите на съда, доколкото във въззивното решение липсва извод, че прекъсването на електрозахранването от страна на ответницата е направено с цел безопасно ползване на инсталацията. Липсва връзка на въпрос седем, осем и девет с конкретния спор доколкото ответницата не е задължавана с въззивното решение да даде съгласие ищците да станат сътитуляри на откритата на нейно име партида по договора от 2009 г. Първите два въпроса са относими към изводите на въззивния съд и изхода на делото. По тях липсва тълкуване в практиката на ВКС при факти, съотносими с тези по настоящото дело, нито конкретна правна норма, която пряко да бъде приложена при разрешаване на спора, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед разясненията по приложение на процесуалния закон в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС въпросите следва да бъдат обобщени и уточнени с оглед фактите по настоящото дело до въпроса: при иск по чл. 109 ЗС представлява ли неоснователно действие, пречещо на ищеца да упражнява правото си на собственост, липсата на съгласие за съвместно ползване на електрическа инсталация в собствения на ответника имот в хипотеза, в която за доставка на електрическа енергия чрез тази инсталация е сключен договор между ответника и електроразпределителното дружество и към момента на придобиване на самостоятелния обект в сграда от ищците имотът им е бил електрифициран и ответникът е заплащал консумираната електрическа енергия на електроразпределителното дружество, а собствениците на самостоятелни обекти, електроснабдени през неговия имот са му възстановявали сумите за консумираната в техните имоти електрическа енергия. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение