Определение № 50163 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2737/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийската градска прокуратура срещу решение №261021 от 22.03.2022 г. по гр. дело №3620/2021 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №20001398/04.01.2021 г. по гр. дело №50169/2019 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. М. В. на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че на 03.01.2016 г. е било образувано досъдебно производство № ЗМК 3823/2016 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 50018/2016 г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.129 НК. С постановление за привличане на обвиняем от 26.09.2017 г. на разследващ полицай по ДП № ЗМК 3823/2016 г. по описа на 06 РУП - СДВР ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.129 НК, като не е била взета мярка за неотклонение. С присъда от 12.12.2018 г., постановена по н.о.х.д № 18367/2017 г. по описа на СГС, ищецът е признат за невиновен в извършването на престъплението, за което е бил обвинен. Присъдата е влязла в сила на 28.12.2018 г. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се прецени тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, мярката за неотклонение, продължителността на извършените процесуални действия с участието на пострадалия, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, начинът, по който обвинението се е отразило върху него с оглед личността му и неговия начин на живот, рефлектирало ли е върху професионалната му реализация, общественото доверие към него и социалните му контакти, отраженията в емоционалната му сфера, здравословното му състояние, наличието на други висящи наказателни производства срещу ищеца през времетраенето на наказателния процес, съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания и др. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. По повод преценката на характера и интензитета на конкретно претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателства. Според тях ищецът е станал изнервен, притеснен и се чувствал много зле от това, че го обвиняват за нещо, което не е извършил. Усещал неодобрението на съседи и това още повече го потискало. Цялото това напрежение се отразило и на взаимоотнешнията помежду им и те все по-често се карали. Майка му го подкрепяла, докато баба му и дядо му застанали на страната на сестра му /пострадалият от повдигнатото обвинение е супруг на сестрата на ищеца, тоест негов зет/. Изпитвал притеснения във всяко свое действие, дори при взимането на дъщеря им от детска градина, тъй като тя и дъщерята на сестра му посещавали една и съща детска градина, а и дочувал неприятни коментари по повод случката от родителите на другите деца. Според заключението на приетата по делото експертиза наказателно производство се е отразило силно негативно върху психиката на ищеца, изпитал е силен стрес, страх, безпокойство и напрежение, което е налице и към настоящия момент. В открито съдебно заседание експертът поддържа заключението, уточнявайки, че при проведения разговор и изследване се следи за симулация и преувеличение от страна на освидетелстваното лице, но заключава, че състоянието на ищеца е провокирано именно от повдигнатото обвинение, макар и семейната среда сама по себе си също да представлява източник на травматични изживявания. При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази фактът, че проведеното срещу ищеца наказателно производство и упражнената процесуална принуда са продължили в сравнително кратък период от време. Трябва да бъде отчетено и чистото съдебно минало на ищеца, както и това, че срещу него не са били образувани други досъдебни производства. Взел е участие в съдебната фаза на наказателния процес, като е присъствал лично на проведените три открити съдебни заседания, а в хода на досъдебното производство е указвал съдействие на разследващите органи. Не се установява с повдигнатото срещу ищеца обвинение да е уронен престижа му в обществото или сред приятелите му или обвинението да е причинило по - големи притеснения и неудобства. Преценявайки в съвкупност посочените факти и при съобразяване на неблагоприятното отражение на незаконното обвинение върху психиката на ищеца е определено обезщетение в размер на общо 3 000 лв. Ответникът по касационната жалба В. М. В., със съдебен адрес град - София, оспорва жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски за касационното производство. Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г., ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №261021 от 22.03.2022 г. по гр. дело №3620/2021 г. на Софийския градски съд Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил трайно установената практика на ВКС, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1000 лв. деловодни разноски за касационното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.