Определение № 670 от 21.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 4352/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 1256 от 21.06.2013 год. по т.д.№ 3577/2012 год. на Софийски апелативен съд, 5 с-в. С това решение въззивният съд е отменил решението от 22.06.2012 год. по т.д.№ 1677/2010 год. на Софийски градски съд и е отхвърлил предявеният от [фирма] срещу „С.”АД иск с правно основание чл.82 ал.1 ЗЗД за сумата 213968 евро. Позоваването в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. В депозиран по дела и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касационната жалба "С.”АД изразява становище, че не е налице приложното поле на което и да било от основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Съдържа се и становище по касационната жалба. Няма искане за присъждане на разноски. Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: Между [фирма] и „С.”АД е сключен на 05.08.2008 год. договор за охрана по силата на който „С.”АД се е задължил да охранява от престъпни посегателства обекти на [фирма] – сгради и имущество, находящи се на [улица] срещу заплащането на възнаграждение. Охраняемият обект бил ограден с висока метална ограда, като в задълженията на изпълнителя било осигуряването на физическа охрана от 8 бр. действащи по график на територията охранители при наличие на два денонощни охранителни поста. Няма спор, че на 26.11.2008 год. по време на действие на договора на територията на охранявания обект били докарани четири бетоновоза в изпълнение на сключен договор с [фирма], чието предназначение е била да бъдат предадени на Ф.”К”- клон България. Били са паркирани до единия от охранителните постове и били там до края на работното време на 02.12.2008 год. На 03.12.2008 год. сутринта била констатирана липсата на два от бетоновозите, като металната ограда била срязана в близост до единия от постовете и следите сочат, че бетоновозите са били изведени от територията на обекта на собствен ход. Образувано е досъдебно производство срещу неизвестен извършите, което е спряно. Исковата претенция е формирана от стойността на липсващите бетоновози и разходите по транспортирането им от испанския производител до крайния клиент. Последователно подържаната теза на ответника „ С.”АД е, че наличието на имуществена вреда е недоказано. Оспорил е автентичността на представеното по делото писмено споразумението между [фирма] и [фирма] за прихващане на обезщетение, съизмеримо с цената на двата бетоновоза и транспортните разходи, със вземане на [фирма] към испанското дружество със същия размер. Установено е от заключението на графологичната експертиза, че споразумението е подписано от законните представители на двете дружества. Във въззивното производство нови доказателства не са събирани. Съставът на САС е приел, че искът следва да бъде отхвърлен, поради недоказаност на компенсационния ефект на споразумението и оттам – настъпилата имуществена вреда за ищеца по делото. Преди всичко, следва да се отбележи, че арбитражните решения на които се позовава касаторът в изложението, не съставляват съдебна практика и са извън приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, свързан с критерия „изключителност на обстоятелствата” водещ до отпадане на отговорността при договорно неизпълнение (въпроси 1 и 2). Въпросът по п.3 за прилагането на чл.20 ЗЗД е формулиран общо, а и обсега на тълкуване е обусловено от съдържанието и оспорването на всеки конкретен договор. Въпросите по п.5 и п.6 до голяма степен припокриват и допълват въпроса по п.4 от изложението, който е съобразен с критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. и е свързан с правомощията на въззивния съд – Допустимостта на служебното произнасяне по наличието или липсата на едно оспорено правоотношение без никоя от страните да е поискала това. По правомощията на въззивната инстанция (макар и след постановяване на обжалваното решение) се е произнесло Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС – ТР № 1/2013 год., вкл. и по обсега за прилагане на служебното начало – т.1 и т.3 на Тълкувателното решение. Касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 8369.70 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.