Определение № 3611 от 18.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2047/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК[ЕИК] е обжалвано решение № 186 от 03.07.2025 г. по в.т.д. № 187 /25 на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение №43/05.05.2025 г. по т.д. №304/ 24 на ОС-Варна, в частта с която касаторът е бил осъден да заплати на И. А. И. ЕГН: [ЕГН] сумата от 78 385 лева - обезщетение за имуществени вреди/пропуснати ползи/ведно със законната лихва върху дължимите плащания за месец март и април 2023 г., считано от 09.05.2023 г., до окончателното им изплащане, а за останалите плащания - от 19.06.2024 г. до окончателното им издължаване, които вреди са настъпили за увреденото лице вследствие на ПТП, реализирано на 10.03.2023 г. на път II-29, км. 6 КПП, [община], област Варна, по вина на Д. Д. Г. при управление в нарушение на разпоредбите на чл. 6 и чл. 46, ал. 2 от ЗДвП на лек автомобил „Ауди Кю Ес-3“ с рег. [рег.номер на МПС], застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите от ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ. В КЖ се сочи, че неправилно е приел за доказан иска за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Съдът не е изложил мотиви относно оспорените с отговора на исковата молба писмени доказателства и направени, на които ищецът се е позовал за са устяанови валидно възникнало трудово правоотношение с Параходното дружество в Швейцария. Ищецът не е доказал достоверността на бъдещите пропуснати ползи по смисъла на ТР №3/23г. по тълк.дело № 3/21г. на ОСГТК на ВКС. Не е доказана и претенцията в размер на 1 685 евро за допълнителен пенсионен план, както и тази в размер на 4 600 шв.франка за семейни надбавки. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което претенцията за имуществени вреди да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по жалбата И. А. И. не е депозирал писмен отговор. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за това по чл.280 ал.1,т.1, ГПК относно формулираните правни въпроси.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на предявения иск е в размер над 5 000 лева, т.е. над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. Въззивният съд е постановил обжалвания акт в съответната част по иска за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи- предмет на КЖ като го е обосновал със следните изложени в мотивите на същия съображения: Пропуснати ползи от деликт могат да бъдат предмет на обезвреда и претенцията в този смисъл еприета за допустима.Съдът се е позовал на ТР № 3/21 г. с прието, че пропуснатите ползи от деликт следва да бъдат доказани със сигурност, както и че „вредите са обективна категория и затова за уважаването на иска за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В този случай на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни и обективно съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът следва да преценява всички – както преки, така и косвени доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта“. Според съда ищецът е ангажирал доказателства за възникнало трудово правоотношение с „А-роза Реедерай“ ГмбХ, Швейцария. От представената служебна бележка от „Космос Е.“ ЕООД – л.33, ищецът работи като управител ресторант към компанията – работодател „А-роза Реедерай“ ГмбХ, Швейцария по трудов договор, считано от 02.07.2011г. до момента на издаването й – 24.04.23г. Подписан е нов трудов договор със същия работодател за периода 15.03.23г. до 15.01-.24г., като реалното започване на работата е планирано за 24.03.23г., за която дата е бил издаден билет. Същата информация се съдържа и в удостоверението от работодателя, в което са описани дължимите на ищеца месечни плащания по трудово правоотношение, съставляващи доход, който той реално пропуска да получи поради невъзможността му да работи в резултат на процесното ПТП: 3 375 евро – брутно месечно възнаграждение, съответно 33 750 евро при 10-месечна продължителност на правоотношението; 168,75 евро – месечна вноска за допълнително пенсионно осигуряване от работодателя или 1 687,50 евро за 10 месеца; 460 шв. франка – месечни семейни надбавки за две деца (по 230 шв. франка на дете) или 4600 шв. франка за 10 месеца; 500 евро – еднократен бонус за връщане. Доколкото ищецът не е получавал обезщетение за временна нетрудоспособност, то не следва да се изследва въпроса за определяне на обезщетение за пропуснати ползи като разлика между брутното трудово възнаграждение и евентуално получени плащания за временна неработоспособност. Установено е, че ищецът е баща на две деца, за това като дължими и доказани, с оглед клаузите на трудовия договор (чл. 3.6 от договора), са плащанията оформени като семейни надбавки, представляващи допълнително трудово възнаграждение. Плащанията, договорени между страните по трудовото правоотношение, за допълнително пенсионно осигуряване са дължими на основание възникналото трудово правоотношение (така чл. 10, ал. 1 КСО). Тези плащания са последствия от възникналото трудово правоотношение. Единствено като недоказана остава претенцията за сумата от 500 евро, представляваща загуба на еднократен бонус за връщане, доколкото за нейната дължимост не са представени основания. Предвид гореустановеното всички възражения против тази претенция съдът е счел за неоснователни. Всички оспорвания на трудовия договор – както на неговата автентичност, така и на неговата вярност са приети от въззивния съд за ирелевантни, доколкото удостоверените в тях факти са възпроизведени и в приетото по делото удостоверение от швейцарското дружество – работодател. Съдът е коментирал това удостоверение като му е придал качеството на официален свидетелстващ документ и отпадането на формалната му, приемайки, че с оглед на това се ползва и с материална доказателствена сила. Успешно оспорване не било проведено, поради което изложените в документа факти и обстоятелства, според въззивния състав обвързват съда с доказателствената си сила. Наличието на трудово правоотношение с дружество било доказано и от показанията на съпругата на ищеца. Ето защо, според съда, въззивната жалба в тази й част била неоснователна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят–застраховател сочи противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по въпросите: за доказателствената сила на частен свидетелстващ документ и чия е доказателствената тежест при неговото оспорване; допустими ли са устни доказателства за установяване на трудово правоотношение и следва ли причинените от деликт пропуснати ползи да бъдат доказани със сигурност. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира по изложените въпроси следното: Така формулирани същите не се явяват от значение изхода по конкретния спор, тъй като от отговора на всеки от тях не би се променил изхода по спора по следните съображения: Правилно или не, въззивният съд се е позовал на посоченото удостоверение като на официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила/ въпрос за това кой документ има качеството на такъв не е изрично формулиран от страна на дружеството - касатор/. Освен това ,съдът се е аргументирал със съвкупната преценка на всички доказателства/гласни и писмени/, за да приеме за доказани релевантните за спора факти относно наличието на имуществени вреди/пропуснати ползи / в патримониума на пострадалото от конкретното ПТП лице като последица от последното, а не само на свидетелските показания или само на писмените доказателства. Последният въпрос за това следва ли причинените от деликт пропуснати ползи да бъдат доказани със сигурност, съотнесен към фактите по конкретния спор, се явява по правилността на обжалвания акт, а не по чл.280 ал.1 ГПК. От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация. Не се присъждат разноски в полза на ответника по КЖ, доколкото липсват установени такива в настоящото производство. С оглед изложеното, съдът