Определение № 9 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4200/2020 г.

Производство по чл.278, вр.с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на С. И. К. и Г. А. К., двамата чрез адвокат П. С., срещу определение № 13484/21.08.2020 г. по ч.гр.д. № 7059/2020 г. на Софийски градски съд, с което е отменено определение от 06.07.2020 г. по гр.д.№ 28577/2020 г. на Софийски районен съд и е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове на М. И. П. и Б. М. П. за сумата от общо 7400 евро или тяхната левова равностойност на основание чл.93, ал.2 и чл.92 ЗЗД, чрез налагане на запор върху банковите сметки на С. И. К. и Г. А. К., при внасяне на парична гаранция от 1500 лева. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно поради неправилна преценка за евентуалната основателност на исковете, както и че обезпечителната мярка е неподходяща. В изложение към частната касационна жалба се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:„Поражда ли правно действие отправено от неизправна страна по двустранен договор едностранно волеизявление за разваляне на договора, което едностранно волеизявление не е получено от насрещната страна по този договор/длъжниците, а от пълномощник без представителна власт?“и „Може ли да настъпи правното действие на изявление за разваляне на договора от страна по договора, която не е изправна, без преди това тази страна да е предоставила на длъжника подходящ срок за изпълнение на с предупреждение, че след неговото изтичане, договорът ще се счита за развален, при положение че страната отправяща волеизявлението не се позовава на някоя от хипотезите по чл.87, ал.2 ЗЗД? От П. А. Р. чрез адвокат С. М. е постъпил писмен отговор, в който оспорва доводите в частните касационни жалби и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. От М. И. П. и Б. М. П., двамата чрез адвокат М. Д. от АК-София, е постъпил писмен отговор, в който оспорват доводите в жалбата и считат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че определението подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2, вр. чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. За да постанови определението, въззивният съд е приел, че молбата за допускане на обезпечение на бъдещите искове са допустими, но липсват убедителни доказателства за евентуалната им основателност, поради което обезпечението следва да бъде допуснато при условията на чл.391, ал.2 ГПК - при внасяне на парична гаранция. Допускане на касационното обжалване на въззивното определение съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК - посочване на конкретен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил правните изводи на съда в обжалвания съдебен акт, по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, формулираните въпроси не обуславят изхода на молбата за обезпечение и правните изводите на съда в обжалваното определение, поради което не покриват изискванията за правен въпрос като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че молбата за обезпечение на бъдещ иск е достатъчно да отговаря на изискванията по чл.395, ал.1 ГПК, т.е. бъдещите искове да са процесуално допустими, евентуално основателни и да е налице обезпечителна нужда за молителите. Съгласно указанията в Тълкувателно решение от 14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК, преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените конкретни твърдения и подкрепящите ги доказателства съгласно чл.391, ал.1, т.1 ГПК, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл.180 и 181 ЗЗД, т.е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е процесуално допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната основателност може да се основава на изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно ( чл.391, ал.3 ГПК ). Следователно, мотивите на съда за вероятната основателност на бъдещите осъдителни искове, с оглед внесената от молителите парична гаранция, не е в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, поради което не е нализе допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение