Определение № 5923 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3479/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 46/26.03.2025 г. по гр.д. № 33/2025 г., с което Окръжен съд – Кърджали е отменил решение № 475/19.11.2024 г. по гр.д. № 875/2024 г. на Районен съд – Кърджали и е отхвърлил исковете на П. С. Д. срещу Детска градина „Максим Горки“ [населено място], както следва: · да признае за незаконно и отмени дисциплинарното уволнение със заповед № 805/ 26.06.2024 г. на кмета на [община] (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и · да възстанови ищецът на длъжността „директор“ в детската градина (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ). Решението се обжалва от П. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (процесуалноправен и материалноправен): 1. Допустимо ли е въззивният съд да приеме личното трудово досие на уволнен служител, предявил иска по чл. 344, ал. 1 КТ, с мотиви, че приетото от първата инстанция не е представено в цялост/не е съдържало всички документи? и 2. От кой момент започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1 КТ и следва ли да се приеме, че съгласно чл. 194, ал. 3 КТ срокът не тече през времето, в което служителят е бил в отпуск поради временна неработоспособност? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационният контрол, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, включително че изясняването на втория въпрос в частта по исканото казуално тълкуване на чл. 194, ал. 3 КТ има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 ГПК и в нарушение на чл. 194, ал. 1 КТ. Претендира разноските по делото. Ответникът Детска градина „Максим Горки“, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е намерил, че наказанието „дисциплинарно уволнение“ на ищеца, заемал длъжността „директор“ на общинската детска градина, е наложено на 26.06.2024 г., когато му е връчена заповед № 805/26.06.2024 г. на кмета на [община] за нарушенията, посочени в нея. Приел е за неоснователен довода за незаконност на уволнението поради неспазване на 2-месечния срок по чл. 194, ал. 3 КТ. Намерил е, че срокът има за начало 19.03.2024 г. На 19.02.2024 г. до кмета е достигнал одитен доклад за нарушенията, за които ищецът впоследствие е санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание, но кметът е открил нарушението в смисъла по чл. 194, ал. 3 КТ едва на 19.03.2024 г. Тогава му е представен протоколът, изготвен от специално назначена комисия, установила, че ищецът е извършил нарушенията, за които впоследствие е уволнен. Въззивният съд е намерил, че от представеното пред него и прието лично трудово досие се установява, че ищецът е бил в законно установен отпуск, както следва: от 27.02.2024 г. до 28.02.2024 г., от 12.03.2024 г. до 15.03.2024 г., от 20.03.2024 г. до 22.03.2024 г. – в платен годишен отпуск; от 26.03.2024 до 04.04.2024 г., от 05.04.2024 г. до 08.04.2024 г., от 11.04.2024 г. до 05.05.2024 г., от 06.05.2024 г. до 04.06.2024 г. – в отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване, и на 21.06.2024 г. – в платен годишен отпуск. Приел е, че съгласно чл. 194, ал. 3 КТ, сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ не текат през тези дни, а периодът 19.03.2024 г. - 26.06.2024 г. включва 27 дни, т.е. органът по назначението е упражнил дисциплинарната власт преди тя да се погаси. Настоящият състав намира, че макар въззивният съд да е установил дните, в които ищецът се е намирал в законоустановен отпуск и през които съгласно чл. 194, ал. 3 КТ сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ не текат, от документите в личното трудово досие, представено в цялост към въззивната жалба, респ. прието едва във второинстанционното производство, повдигнатият процесуалноправен въпрос не е обуславящ. Извадката от досието пред първата инстанция е представил особен представител на ответника, който обаче е бил назначен без да са налице условията по чл. 29, ал. 4 ГПК, погрешно констатирани от първостепенния съд. С връчената заповед за дисциплинарно уволнение на ищеца представителната му власт като директор на детската градина е прекратена, т.е. той не представлява ответника от 26.06.2024 г.. Не е възможно противоречие в интересите на насрещните страни в смисъла по чл. 29, ал. 4 ГПК и преклузия от действия без представителна власт, които ненадлежно представляваният ответник не е потвърдил, представяйки „в цялост“ личното трудово досие на ищеца и за пръв път писмените доказателства за релевантните факти по чл. 194, ал. 3 КТ пред втората инстанция. По процесуалноправния въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Тя не е налице и по материалноправния въпрос. В своята практика по чл. 194, ал. 1 КТ Върховния касационен съд еднозначно приема, че сроковете, визирани в разпоредбата, с изтичането на които се погасява дисциплинарната власт, са два – двумесечен от откриване на нарушението и едногодишен от извършването му. Изяснено е, че краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния, т.е. ако е изтекъл едногодишният срок от извършване на нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, дори и ако не е изтекъл краткият двумесечен срок от узнаването му, което се случва в хипотезата на по-късно откриване (узнаване) на извършеното дисциплинарно нарушение. Въпрос за едногодишния срок ищецът не поставя, а повдигнатият от него касаторът свързва с друга, също трайно установена практика на Върховния касационен съд. Според нея „откриване на нарушението“ в смисъла по чл. 194, ал. 1 КТ означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, всички останали съществени индивидуализиращи признаци от обективна и субективна страна, които го индивидуализират като нарушение. Така „откриването на нарушението“ в смисъла по чл. 194, ал. 1 КТ означава органът на дисциплинарна власт да е узнал за нарушението, а не да е проверил дали е извършено. Макар обжалваното решение да се отклонява от тази практика, въпросът не е обуславящ. Поставянето на датата 19.02.2024 г. – на изготвения одит, като начало на 2-месечния срок, добавя месец към установените в решението общо 27 дни до 26.06.2024 г. И при това начало на 2-месечния срок дисциплинарната власт не би била погасена към датата на връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение. Касаторът обаче обвързва въпроса с искане за казуално тълкуване, с което настоящият състав да приеме, че отпускът при временна неработоспособност не спира срокът по чл. 194, ал. 1 КТ. В своята практика Върховният касационен съд еднозначно приема, че съгласно чл. 194, ал. 3 КТ сроковете по ал. 1 не текат, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. Приема се да е без значение видът на отпуска – достатъчно е да е от предвидените в закона. Без значение е и неговата продължителност. Приема се, че сроковете не текат и през времето на отпуск при временна неработоспособност, който се разрешава от здравните органи – чл. 162, ал. 2 КТ, и урежда Наредбата за медицинската експертиза – така решение № 209/21.01.2019 г. по гр.д. № 87/2018 г. III-то ГО, решение № 211/05.11.2015 г. по гр.д. № 438/2015 г., III-то ГО на ВКС. Тази практика настоящият състав споделя и не съзира основание да я променя. По повдигнатия материалноправен въпрос е изключена и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Въпреки този изход претенцията по чл. 78, ал. 3 ГПК е неоснователна. Липсват доказателства възнаграждението за представителството на ответника пред настоящата инстанция да е платено по банков път така както е уговорено с приложения към касационната жалба договор за правна защита и съдействие. При тези мотиви, съдът