Определение № 2858 от 04.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 862/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. К. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 240 от 20.11.2024г. по в.гр.д. № 557 по описа за 2024г. на Окръжен съд Ловеч, с което е отменено решение № 294 от 2.07.2024г. по гр.д.№ 829/2022г. на РС Ловеч в частта, с която е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу парична сума и задължение за издръжка и гледане, сключен с н.а.№ ..., т..., рег.№ ..., д. № ... от ... ... ...г.на нотариус Л., рег.№ 138, район на действие РС Л., по силата на който И. П. Д. и Б. К. Д. са продали на Р. П. Р. и Р. Г. Р. придобитите през време на брака два имота, а именно :апартамент № ..., вх..., ет...., на [улица] [населено място], с площ от 71.47кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], заедно с прилежащите му магазинно помещение № ... и таванско помещение № ..., с 1.19394 ид.ч. от общ.ч.на сградата и правото на строеж и поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в [населено място], по кадастралната карта и кадастралните регистри с адрес:[населено място], [улица] площ от 3 270кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, ведно със сграда с идентификатор ..., със застроена площ от 73кв.м., брой етажи 2, предназначение жилищна сграда- еднофамилна, сграда с идентификатор ..., със застроена площ от 89 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда за сумата от 9 000лв.и задължението на купувачите да поемат за в бъдеще гледането и издръжката на продавачите, като им осигурят нормален и спокоен живот, какъвто са водили досега и докато са живи, до размер на притежаваните от Б. К. Д. като наследник на И. П. Д., починал на 17.02.2019г., 1/2ид.ч. от гореописаните имоти и за сумата от 9 000лв. и в частта, с която е отхвърлен предявения насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1 ,изр.3, във вр. чл.88, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 224.88лв., представляваща парична равностойност на положените от Р. П. Р. и Р. Г. Р. грижи за периода 3.05.2018г. – 27.05.2022г., ведно със законната лихва от 19.07.2022г. и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлил като недоказан и неоснователен предявения от Б. К. Д. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на описания договор за прехвърляне на имотите срещу парична сума и срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с н.а.№ ..., т...., рег.№ ..., д.№ ... от ... ... ... г.на нотариус Л. за 1/2 ид.ч.и за сумата от 9 000лв., поради неизпълнение или общо за 2/3 ид.ч. от гореописаните имоти и е осъдил по предявения насрещен иск Б. К. Д. да заплати на Р. П. Р. и Р. Г. Р. горепосочената сума от 6 224.88лв., парична равностойност на положените грижи за периода 3.05.2018г. – 27.05.2022г., ведно със законната лихва от 19.07.2022г.и е потвърдил акта в останалата му част и са присъдени разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за установено следното: Собствеността върху придобитите по време на брака процесни имоти е била прехвърлена на ответниците от ищцата и нейния съпруг, на 3.05.2018г.,срещу сумата от 9 000лв. и поето задължение за издръжка и гледане. На 17.02.2019г. съпругът на ищцата е починал и е оставил за свои наследници съпругата си и две племеннички /дъщери на сестра му, която е починала преди него/. Въз основа на ангажирани гласни доказателства, въззивният съд е приел за установено, че ответниците са изпълнявали стриктно задълженията си по сключения договор докато И. Д. е бил жив. Те са задоволявали неговите нужди и той е бил удовлетворен, поради което искът на ищцата, предявен като негова наследница е неоснователен относно искането за разваляне на договора за обема на наследственото правоприемство. Относно нейната част от имота, съдът е приел предявения иск за основателен и доказан. Ответниците са изпълнявали договора по отношение на нея до 2021г., докато тя е поискала от тях ключа от апартамента и го е получила. След това полаганите за нея грижи са били недостатъчни и спорадични /два пъти в седмицата са й носили храна/. Разривът в отношенията им е настъпил когато ответниците са отказали да премахнат от гроба на съпруга на ищцата тленните останки на неговите родители и когато е научила, че ответниците са продали имота в [населено място]. Едва в хода на настоящето производство те са започнали да депозират суми от по 100лв. месечно в полза на ищцата, които тя е отказала да приеме. Освен, че са изпаднали в забава в изпълнение на задължението си за трансформация на натуралното си задължение в парично, въззивният съд е приел още и че депозираната от ответниците сума от 100лв.е недостатъчна за задоволяване на месечните потребности на нуждаещ се човек, за да се считат освободени от поетото по договора задължение за лично полагане на грижи. Съдът е приел за доказано плащането на посочената в договора цена на 9 000лв., позовавайки се на установената съдебна практика, съгласно която нотариалния акт за покупко-продажба на недвижими имот в частта, с която страните са направили изявление за получаване, респ.получаване на продажна цена, има характер на разписка за плащане и когато страните са удостоверили /с подписите си/, че цената е платена и получена, не е необходима отделна разписка за доказване по чл.77, ал.1 ЗЗД. Относно предявеният насрещен иск, съдът е съобразил както решението си за разваляне на договора за 1/3 ид.ч., така и представените документи, установяващи направени разходи и изготвеното в тази връзка заключение на експерт и е присъдил сумата от 6 224.88лв., а в останалата част до претендираните 25 000лв.е отхвърлил иска. В представеното изложение, касаторката се позовава на три специални основания за допустимост. Първото е по чл.280, ал.2 ГПК, като твърдяната очевидна неправилност не е обоснована. Изложени са доводи само за допуснато нарушение на закона по смисъла на чл.281 ГПК, доколкото се твърди, че съдът не е съобразил релевантни доказателства във връзка с дела на ищцата, а е приел за частично основателен насрещния иск без надлежно установен размер на направените разходи. Второто е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но касаторката не поставила конкретен правен въпрос, а третото е по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което са поставени следните два въпроса: 1. При направено в хода на делото твърдение за наличие на симулативна сделка – за извършено действително плащане по нотариален акт, доколкото е посочено че продажната цена е платена преди подписване на същия, преди решаване на спора по същество, следва ли да бъде установено или не наличието на симулативна сделка, доколкото същата е от значение за решаване на спора? и 2. Допустимо ли е доказването на размер и остойностяването на извършени разходи за грижа и издръжка по алеаторен договор с гласни доказателства? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Р. П. Р. и Р. Г. Р., чрез процесуалния представител адвокат Д., с който се оспорват нейната допустимост – поради липсата на посочените специални основания за допустимост и нейната основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв. „за защита пред ВКС“, съобразно представен списък, реалността на извършването на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 6.02.20225г./вж.на стр.22/, в т.ІІІ от който сумата е посочена като заплатена в брой. Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведените от касаторката основания за допустимост, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Това е така, защото двата изрично поставени въпроса не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, а въпроси, във връзка с другото специално основание - по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – касаторката не е поставила. Съгласно посоченото тълкувателно решение - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая –видно от исковата молба ищцата не е твърдяла симулативност на сделката и в тази връзка иск не е предявяван. Единственото отправено искане е за разваляне на договора поради неизпълнение и това са надлежно очертаните предметни граници на спора. Вторият поставен въпрос не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, защото съдържа условие, че доказването по размер на извършени разходи за грижа и издръжка по алеаторния договор е станало с гласни доказателства, а видно от гореизложените мотиви – съдът е обосновал приетия от него размер въз основа на писмени разходни документи и заключение на експертиза. Доколкото именно посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, без надлежно общо основание, не е възможно допускане на въззивното решение до касационен контрол на посоченото специално основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е възможно да се прецени и наличието на специалното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторката твърди противоречие на въззивния акт с Тълкувателни решения по т.д.№ 6/2011г. на ОСГК на ВКС и ТР № 30 от 17.06.1981г. на ОСГК, но не посочва конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е разрешен в противоречие с цитираната съдебна практика. Съгласно т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС - касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. „Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът“. Не е налице и последното посочено от касаторката специално основание по чл.280, ал.2 ГПК. За да е очевидно неправилен постановения акт - следва от съдържанието му да се установява прилагане на несъществуваща, отменена правна норма, на правна норма в обратен, противоположен на вложения от законодателя смисъл или грубо нарушение на правилата на формалната логика, а в случая това не е така. /Не е така, защото в мотивите си въззивният съд е обосновал тезата си защо е преценил иска за разваляне на договора за основателен до размер на 1/3 ид.ч., посочвайки че процесният договор е със смесен характер, като съчетава за 1/3ид.ч.договор за продажба и за 2/3ид.ч. договор за издръжка и гледане. От тези 2/3ид.ч. делът на ищцата е 1/3ид.ч., за която част искът е основателен/. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, при липса на направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд