Определение № 1243 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3866/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) против решение № 120 от 30.06.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 162 по описа за 2022 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260036 от 09.03.2022 г. по гр. д. № 239 по описа за 2020 г. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора против ответниците Д. С. Т. и В. П. П. искове с правно основание чл. 154 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество, за което не са установени законни източници на средства.

Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Представлява ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?

2. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?

3. Следва ли да се приема като приход сума от продажба на незаконно придобито имущество, въпреки дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ, съгласно която „Доходи, приходи и източници на финансиране“ са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица?

4. Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допуснати и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?

Ответниците по касационната жалба Д. С. Т. и В. П. П. са подали писмени отговори, в които твърдят, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касация, като оспорват жалбата и по същество. Претендират сторените пред касационната инстанция съдебни разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Въз основа на уведомление от Окръжна прокуратура - [населено място] с рег. № УВКП - 1342/23.10.2018 г., в което е посочено, че ответникът Д. С. Т. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1 т. 25 от ЗПКОНПИ, е образувана проверка по чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ на КПКОНПИ, касаеща периода от 25.10.2008 г. до 25.10.2018 г. Било е установено значително несъответствие между притежаваното от домакинството на ответника имущество и законните му доходи. Проверката е приключила с решение № 103 от 22.01.2020 г. на КПКОНПИ за отнасянето на спора в съда и за налагане на обезпечителни мерки.

Първоинстанцонният съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че общо за целия проверяван десетгодишен период е налице несъответствие между нетните доходи и разходите за придобиване на активи в размер на 53258, 60 лева, което не може да се окачестви като значително по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, тъй като не надхвърля прага от 150000 лева. Съдът не е зачел извършените от ответниците и трети лица вноски по банкови сметки нито като приходи, нито като разходи. Те просто изразяват стойност, която може бъде коментирана само във връзка с източника на средствата и с конкретното им предназначение. Според съда ищецът не може да търси равностойност на вноски по сметки, без да ангажира убедителни доказателства за трансформирането им в материален актив. Комисията не е установила, че към настоящия момент по банковите сметки на ответниците има налични суми. По отношение на претенциите за "отнемане на равностойност" на липсващи активи съдът е приел, че КПКОНПИ търси равностойност на липсващи активи, без да се интересува има ли тя реално покритие. Така "гражданската конфискация" би прераснала в репресия, неприсъща и на наказанието "конфискация" по чл. 44 от Наказателния кодекс. По силата на чл. 45 от НК конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на отнемане.

Бургаският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е, че по делото се установява нетен доход, който съпоставен с паричната стойност на придобитото в проверявания период имущество - леки автомобили, не разкрива отрицателно несъответствие, надхвърлящо размера на 150 000 лв. За да достигне до този извод, въззивният съд е изключил от имуществото на значителна стойност, предмет на иска, всички претендирани парични суми, които към момента на предявяването му не са налични. На отнемане по този ред подлежи притежаваното от ответника налично имущество, включително наличните парични средства по банковите сметки, а ако имуществото липсва или е отчуждено се присъжда паричната му равностойност, ако отчуждаването е противопоставимо на държавата, а при преобразуване - преобразуваното имущество, ако то се намира у свързани лица. Незаконно придобито имущество може да бъде само влязлото в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на периода. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, но не е в негово притежание в края на периода. Отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска не може да се извърши. Ето защо съдът не е включил така посочените от Комисията суми в имуществото на ответниците и не го е взел предвид при определяне на размера на несъответствието. Законоустановената цел на конфискацията е отнемане на реални, налични активи, а не създаване на парични задължения, какъвто би бил резултатът от отнемане на неналични парични средства.

При тези мотиви на въззивния съд не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по четвъртия поставен от касатора правен въпрос. Въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доводи и възражения на страните поотделно и в съвкупност и ги е подложил на самостоятелна преценка, като по този начин се е съобразил с константната практика на ВКС по въпроса.

Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване по първия и втория въпрос на касатора. Възприетите от Бургаския апелативен съд правни изводи са в съответствие със задължителното тълкуване дадено с ТР № 4 от 18.5.2023 г. по тълкувателно дело № 4 от 2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Със същото тълкувателно решение е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В този смисъл са и изложените от въззивния съд решаващи изводи, според които незаконно придобито имущество може да бъде само влязлото в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на периода, но не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на периода.

Касаторът е формулирал третия въпрос във връзка с извода на първоинстанционния съд, че сумата от продажбите на моторни превозни средства в размер на 54 570 лв. е приход на ответниците, въпреки че за придобиването на същите моторни превозни средства не е установен законен източник на средства. Въззивният съд е счел за неоснователно само възражението на Комисията във въззивната жалба, че не следва да бъде включена като приход на ответниците сумата от продажбата на автомобил марка „Нисан Патрол“, защото не е доказан законен произход на средствата за придобиване на автомобила през 2009 г., тоест-в проверявания период. С оглед обстоятелствата, че оценката е извършена без технически преглед на автомобила и свидетелските показания, че е бил в лошо състояние, въззивният съд е приел, че няма достоверни данни на каква стойност е придобит автомобилът. Съответно затова не може да се приеме за установено, че ответниците не са имали достатъчно законни доходи, за да го придобият. Следователно въззивният съд изобщо не е давал разрешение на третия въпрос на касатора, тъй като не е приемал, че приходът от продажбата лекия автомобил „Нисан Патрол“ е приход от незаконно придобито имущество. Ето защо въпросът не е относим към решаващите мотиви на въззивния съд, поради което не може да послужи за допускане на касационно обжалване. Нещо повече, дори при отговор на въпроса в желания от Комисията смисъл, крайният извод за неоснователност на исковете не би могъл да се промени. Ответниците са извършили разходи за закупуване на МПС общо в размер на 81 720 лв., продали са ги за 54 570 лв. и разликата от 27 150 лв., прибавена към установеното несъответствие от 53 258,60 лв. не би надвишила прага от 150 000 лв. Затова несъответствието не би се превърнало в значително съгласно чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.

Според касатора начинът на определяне на липсата на значително несъответствие, като от имуществото на лицата се изключват неналичните в проверявания период средства, води до очевидна неправилност на въззивното решение. Както се посочи по-горе, определянето на липсата на значително несъответствие по този начин съответства на материалния закон, поради което не може да се окачестви като очевидна неправилност на въззивното решение.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на В. П. П. разноски 1000 лв. разноски за касационното производство. Разноски на Д. С. Т. не се дължат поради липса на доказателства за извършването им.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение