Определение № 624 от 22.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3511/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 200 от 09.05.2016 г. по в. гр. д. № 111/2016 г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено решение № 432/14.12.2015 г. по гр.д.№390/2013г. на Смолянския районен съд, в частта, с която допуснатите до делба имоти са били изнесени на публична продан; в частта, с която Р. Ч. е осъдена да заплати на С. и А. Е. сумата от 1269 лв. за извършени подобрения в общия имот и в частта, с която е била отхвърлена претенцията на Е. по сметки за разликата над 1201,67лв. до 7000 лв. След частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлена претенцията на Е. по чл.61, ал.2 ЗЗД за разликата над 1269 лв. до 6000 лв. /разходи за ремонт на покривите на жилищната сграда и селскостопанските сгради/, а Р. Ч. е осъдена да им заплати сумата от 1201,67 лв. - полезни разноски за смяна на дограма. Присъдени са съдебни разноски и държавни такси.

Предмет на съдебната делба е недвижим имот, находящ се в [населено място] и представляващ поземлен имот с идентификатор 67653.913.602 с площ от 904 кв.м. и застроените в него двуетажна жилищна сграда с избен етаж; две селскостопански сгради с площ от по 47,50кв.м.; обор с площ от 18,57 кв.м. и гараж с площ от 23,88 кв.м. Делбата е допусната при квоти 5/6 ид.части за С. и А. Е. и 1/6 ид.част за Р. Ч..

Съдът е приел, че жилищната сграда включва два самостоятелни жилищни етажа с площ от по 94,11 кв.м., както и избен етаж със светла височина 2,46 м., с обособени в него спалня, кухня, санитарен възел, коридор и стая-килер. Вещото лице е дало заключение в три варианта за поделяемост на сградата в два реални дяла, както и за възможност да се обособят два отделни урегулирани поземлени имота - застроен и незастроен. По искане на страните е започнала процедура за промяна на ПУП по отношение на дворното място, ответниците Е. са внесли и инвстиционен проект, според който в избения етаж се обособяват два дяла – жилище с площ от 82,83 кв.м. и изба с площ от 11,34кв.м. С протокол № 30/22.07.2015 г. на експертен съвет по устройство на територията е дадено заключение за възможно преустройство на избения етаж в жилищен след корекции в представения инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, а с протокол №30 от същата дата – че е възможна поделяемост на дворното място в два самостоятелни урегулирани поземлени имота след финализиране на започналата административна процедура. Страните не са представили по делото одобрен инвестиционен проект за разделяне на избения етаж в два дяла, а са изразили съгласие делбата да се извърши по вариант трети от заключението на вещото лице, при което ищцата с квота 1/6 да получи в дял избения етаж, а ответниците – първи и втори жилищен етаж. По този вариант обаче не е допустимо да се извърши делба без одобрен инвестиционен проект за преустройство на избения етаж в жилищен и за обособяване на отделни складови помещения за всеки етаж. Затова сградата е неподеляема и единственият способ за извършване на делбата и е публичната продан. Не са представени и доказателства за довършване на започналата административни процедура по обособяването на дворното място в два урегулирани поземлени имота, затова то също следва да се изнесе на публична продан като неподеляемо.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Р. Ч..

Жалбоподателката поддържа, че жилищната сграда е реално поделяема на два дяла. Съдът не е спазил процедурите по чл.чл.202 и чл.203 ЗУТ, тъй като не е изискал от главния архитект изрично становище дали дворното място и жилищната сграда са поделяеми. Вещото лице е дало заключение за поделяемост, в същия смисъл били протоколите на експертния съвет, имало съгласие и на страните по вариант трети от заключението на вещото лице. Липсата на инициативност на страните да представят одобрен инвестиционен проект не следва да води до извод, че имотът е неподеляем. Такъв проект не е бил необходим, тъй като не се е налагало преустройство на жилищните етажи, за да се превърнат те в отделни обекти на правото на собственост.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Било ли е необходимо изготвянето на инвестиционен проект от страните по делото и следва ли съдът да приема липсата на тяхна инициативност в тази посока като обстоятелство за това, че имотите са неподеляеми.

Този въпрос е формулиран в касационната жалба, като е обосновано становището, че по него въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – решение № 211/11.05.2012 г. по гр. д. № 991/2011 г. на ВКС, І ГО, решение № 128/20.06.2013 г. по гр. д. № 928/2012 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 102 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 490/2012 г. на ВКС, І ГО; решение № 74/25.03.2013 г. по гр. д. №744/2012 г. на ВКС, ІІ ГО и решение № 39 от 13.02.2015 г. по гр. д. № 4890/2014 г. на ВКС, І ГО. В изложението към жалбата посочената практика отново е цитирана с твърдение за противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

2. Следва ли съдът стриктно да спазва процедурата по чл.202 и чл.203 ЗУТ и допустимо ли е да приема протоколи от експертния съвет по устройство на територията към съответната община по местонахождението на имота, като заместващи такива на изискващото се по чл.202 и чл.203 становище на главния архитект.

3. За съда има ли значение факта какъв е статутът на приземния етаж на сградата по строителни документи, който в нашия случай е изба, но в действителност се ползва като жилищен, при неговата преценка дали имотът е поделяем, или следва да се има предвид предназначението на етажа и неговото реално и функционално използване.

4. Допустимо ли е съдът да приема липсата на инициативност на страните да изготвят инвестиционен проект за подялба като обстоятелство за това, че имотите са неподеляеми.

По втори, трети и четвърти въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГП, като жалбоподателката счита, че протоколите на експертните съвети не могат да заменят изискуемото от закона изрично становище на главния архитект, както и че липсата на инициатива на страните да представят одобрени инвестиционни проекти не може да доведе до извод за неподеляемост на имота.

С допълнителна молба от 28.06.2016 г. Р. Ч. уточнява, че атакува въззивното решение в частите, с които делбеният имот е изнесен на публична продан; осъдена е да заплати сумата от 1201,67 лв. за подобрения, както и в частта за разноските. Не сочи касационни основания и не представя изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК във връзка с направеното уточнение.

Ответниците в производството С. и А. Е. оспорват жалбата. Считат, че тя е недопустима в частта, с която се атакува въззивното решение по сметките, както и че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване в останалата част.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

В частта, с която въззивното решение е атакувано по една от паричните претенции за подобрения касационната жалба е процесуално допустима, тъй като не е налице пречката на чл.280, ал.2, т.1 ГПК за разглеждането и. Цената на този иск е 7000 лв., макар да е бил уважен само за 1201,67 лв. В тази част обаче не се сочат въпроси и основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.

В частта, с която допуснатият до делба имот е изнесен на публична продан не е налице пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата, тъй като въззивните решения по искове за собственост, включително и за делба, могат да се обжалват пред ВКС без оглед размера на цената на иска. Затова съдът следва да се произнесе по основанията по чл.280, ал.1 ГПК.

Първият от поставените въпроси е обуславящ за изхода на делото по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но по него липсва противоречие между приетото от въззивния съд и посочената практика на ВКС. Въпросът се поставя поради виждането на жалбоподателката, че в настоящия случай не възниква необходимост от утвърждаване на инвестиционен проект, тъй като трите етажа в допуснатата до делба сграда представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, които могат да бъдат разпределени по реда на чл.353 ГПК. Това виждане обаче не се подкрепя от данните по делото и по-конкретно - избеният етаж, за който претендира жалбоподателката, не представлява самостоятелен обект, преди да бъде променено предназначението му в жилищен по съответния административен ред и преди да бъде осигурено складово помещение за всеки един от етажите. Затова и цитираната практика на ВКС, която разглежда случаи на делба на самостоятелни обекти, които могат да бъдат възложени без преустройство, е неотносима към настоящото дело и не обосновава соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Другите въпроси, свързани с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, се свеждат до това какви следва да бъдат действията на съда във втората фаза на делбата, за да бъдат насочени страните към предприемане на адекватни действия по чл.202 и чл.203 ЗУТ, с цел спазване на принципа на чл.69, ал.2 ЗН за получаване на дялове в натура, при възможна поделяемост на делбения имот. Този въпрос е определящ за изхода на настоящото дело, а касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,