Определение № 189 от 07.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2222/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, №2776/10.5.2018 г., подадена от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния си представител М. Д. – старши инспектор при ТД – В., против въззивно определение №212/18.4.2018 г. по ч.гр.д.№162/2018 г. по описа на Варненски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение №96/22.02.2018 г. по гр.д.№505/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба и изложението към нея, освен въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се иска и допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предложение трето ГПК(нова, ДВ, бр.87 от 2017 г.). При наличие на такова искане и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно, по следните съображения: С определение от 04.6.2018 г. по к.д.№10/2018 г., постановено на основание чл.17 от Закона за Конституционния съд, Конституционният съд на Република България е допуснал „за разглеждане по същество искането на състав на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (обн. – ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) в частта: „...както и при очевидна неправилност.“, което налага спиране на производството по настоящото дело до постановяване на решение по него. Предвид на изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.6, във връзка с чл.292 ГПК, вр. чл.17 от З., Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.