Определение № 460 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 895/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Б. О. А., лично и като законен представител на малолетния Ю. А. чрез адв. Ж. В. срещу въззивно решение №300 от 16.05.2012г по гр.д. № 340/2012г на Русенски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №10 от 04.01.2012 по гр.д. 6828/2011 на Р. Искът на касаторката Б. О. А. за обезщетение при смърт на пострадалия от трудова злополука с правно основание чл. 200 КТ е бил отхвърлен изцяло ,на малолентия Ю. А. ,низходящ на починалия ,определеното обезщетение е намалено наполовина съгласно чл.201 ал.2 КТ Делото отново е постъпило за разглеждане пред настоящия съд,след като е изпълнено определение №370/21.12.2012г ІІІ г.о на ВКС, явна фактическа грешка в обжалваното въззивно решение е била поправена от постановилия решението съд. Отговор не е постъпил. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Решението на въззивния съд е предмет на обжалване включително в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, предявен от касаторката Б. О. А. като преживяла съпруга. В изложението обаче не е формулиран въпрос в тази връзка, извън оплакването че съдилищата „неправилно са преценили съпружеските отношения”. Дори в касационната жалба доводът не е подкрепен с никакви фактически или правни съображения, свързани с обстоятелствата,преценени решаващо от Русенски окръжен съд: фактическа раздяла ,влошени отношения, висящи дела във връзка с родителките права. В тази обжалвана част не е изпълнено условието на закона да се постави правен въпрос, от съдържателна страна изложение по конкретните основания за допускане до касационно обжалване също липсва. Без връзка с решаващите съображения на съда се цитира ППВС№4/1968г. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъждат допълнителните основания за това. Ясно и конкретно формулиран въпрос от правно естество липсва и по произнесения иска за обезщетение на малолетния низходящ Ю. А.. Защитата счита, че съдът е приложил нормата на чл.201 ал.2 КТ, пренасяйки я с мотивите за виновно съпричиняване по реда на чл. 51 ал.2 ЗЗД, т.е не е направил разлика между съпричиняването като основание за намаляване на обезщетение по общите правила на ЗЗД и специалното правило на чл.201 ал.2 КТ при отговорност на работодателя. При положение ,че в решението въззивния съд ясно е възприел извода за наличие на груба небрежност от страна на пострадалия предвид доказателствата и фактите, които са обсъдени, доводът на защитата е непонятен и не кореспондира със съдържанието на решението. Не става ясно защо се цитира и привежда като пример съдебна практика във връзка с издръжката за бъдеще време, като подлежаща на обезщетение вреда, при положение че такъв иск не е бил предявен от страна на малолетния правоимащ и съответно не е произнасян. Неотносима е и сочената като пример практика във връзка с определяне на имуществените вреди по резмер (реш.№640/1988г ,реш.№1708/1975г І г.о на ВКС) Коментарът на конкретни гласни доказателства ,че като свидетелски показания са възможно заинтересовани, също не е довел до формулиране на правен въпрос. Обстоятелства свързани с пороци на първоинстанционното производство или решение, нямат отношение към съдържателните изисквания, на които следва да отговори изложението ,тъй като се обжалва въззивното решение. В самото изложение по-нататък е взаимствано (възпроизведено буквално) съдържанието на мотивите по определение №14/2011г по гр.д №1109/2010г ІІІ г.о, същото постановено по реда на чл. 288 ГПК. По този начин обсъжданата в него съдебна практика се е оказала цитирана и от настоящата касаторка, но без обосновка за връзка с решаващите изводи на съда по настоящето дело. Коментарът на съдебната практика е по прилагането на чл.201 ал.2 КТ в друг случай - не е приет довод за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 по поставен въпрос, свързан с нормата когато злополуката е падане от необезопасено място на строеж и работникът не е ползвал по време на работата подходящи с оглед безопасността обувки, за което е бил инструктиран. В този случай решаващо е била преценена обезопасеността на самото работно място – строително скеле и при това положение доводът за груба небрежност е бил отхвърлен. Защитата несъстоятелно счита възпроизвеждането на мотивите по определението на ВКС, включващ обсъждането на определени решения, за обосновка на своето изложение при положение, че в настоящия случай изводът за наличието на груба небрежност е обусловен от друго обстоятелство - пострадалият не е предприел работата в изрично указаната му поредност, т.е първо да почисти шахтата и едва тогава, след като първата задача(за която обезопасяване не е било необходимо) бъде изпълнена и едва след като се осигурят съответните с оглед безопасността мерки (предпазни колани и пр.) за изпълнение на втората задача, да се качи на покрива на склада, за да го почисти от сняг. Преди всичко, в изложението по член 274 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен изтъкне правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Настоящето изложение не отговаря на горните съдържателни изисквания ,поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело ,разрешен с обжалваното въззивно решение, като ВКС не го извежда по своя преценка от изложението му, а още по-малко от оплакванията в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Воден от горното, съдът