Определение № 132 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1440/2010 г.

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Е. И. С. от [населено място], Софийска област, чрез пълномощника му адв. К. И. от АК-С., против въззивно решение от 08.02.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1172/2008 г. на Софийския градски съд, ВК, ІІ-Б отделение, с което като е оставено в сила решението от 14.02.2008 г. по гр.д. № 13264/2007 г. на Софийския районен съд, 35 с-в, са отхвърлени предявените от Е. И. С. против „Българска телекомуникационна компания” /”БТК”/ АД, [населено място], искове с правно основание, чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 228 ЗЗД, за заплащане на сумата 1000 лв., представляваща разликата между получавания наем и този, който ответникът е получил при пренаемане на вещта от трети лица, за периода от 31.01.2006 г. до 05.01.2007 г. и с правно основание чл. 82 ЗЗД, за сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, поради преотдаване под наем на трети лица на наеманата вещ за същия период. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че в обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените от него обективно съединени искове, въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, като е посочил основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. от касатора въпрос е, налице ли е непозволено пренаемане в хипотезата на чл. 234 ЗЗД, когато далекосъобщителен оператор е преотдал наетия от собственика имот на друг оператор. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не изразява становище по жалбата и по основанията за допускане на касационното обжалване в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, но е процесуално недопустима. Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – обжалваемия интерес/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакцията Д.В., бр. 59/2007 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В случая ищецът е предявил два обективно съединени иска – с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 228 ЗЗД, за сумата от 1000 лв. и с правно основание чл. 82 ЗЗД, за сумата от 1000 лв., които с въззивното решение са били отхвърлени изцяло като неоснователни. В. решение е обжалвано от ищеца като в случая обжалваемият интерес за всеки един от обективно съединените искове е 1000 лв. и затова въззивното решение не подлежи на касационно обжалване предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/Д.В., бр. 59/2007 г./. По изложените съображения, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото пред Върховния касационен съд следва да бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,