Определение № 532 от 07.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6321/2013 г.

ВКСI гражданско отделение07.11.2013 г.докладчик Дияна Ценева

Диспозитив

ОТМЕНЯ определението на Видинския окръжен съд от 09.05.2013 г. по гр.д. № 90/2012 г., с което на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК е върната подадената от М. А. Г. касационна жалба вх. № 1562 от 01.06.2012 г. против решението на Видинския окръжен съд от 02.04.2012 г. по същото дело. ПОТВЪРЖДАВА определението на Видинския окръжен съд, постановено на 11.06.2013 г., с което е върната подадената от М. А. Г. и А. А. Г. чрез Окръжен съд - Перник касационна жалба с вх. № 546 от 28.01.2013 г. против решението на Видинския окръжен съд от 02.04.2012 г. по гр.д. № 90/ 2012 г. ВРЪЩА делото на Видинския окръжен съд за администриране на подадената от М. А. Г. касационна жалба вх. № 1562 от 01.06.2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. М. А. Г. е подала частна жалба, заведена с вх. № 1773 от 10.06.2013 г. в деловодството на Видинския окръжен съд, против определение на Видинския окръжен съд от 09.05.2013 г. по гр.д. № 90/2012 г., с което на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК е върната подадената от нея касационна жалба вх. № 1562 от 01.06.2012 г. против решението на Видинския окръжен съд от 02.04.2012 г. по същото дело. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като е изпълнила в срок дадените от въззивната инстанция указания по привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията за редовност по ГПК. М. А. Г. и А. А. Г. са подали частна жалба, заведена с вх. № 2225 от 19.07.2013 г. в деловодството на Видинския окръжен съд, против определението на Видинския окръжен съд, постановено на 11.06.2013 г., с което е върната подадената касационна жалба против решението на Видинския окръжен съд от 02.04.2012 г. по гр.д. № 90/ 2012 г., заведена с вх. № 546 от 28.01.2013 г. в деловодството на Окръжен съд- Перник. Жалбоподателите твърдят, че не са били уведомени по надлежния ред за изготвеното въззивно решение, поради което считат за неправилен изводът, че касационната жалба е просрочена. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Подадената от М. А. Г. частна жалба вх. № № 1773 от 10.06.2013 г. е процесуално допустима като подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от съобщаване на определението за връщане на касационната жалба / 05.06.2013 г./. Разгледана по същество е основателна. За да постанови връщане на касационната жалба на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК съдът е приел, че в определения едноседмичен срок жалбоподателката М. А. Г. не е отстранила всички констатирани нередовности на жалбата - не е представила изложение на касационните основания, съгласно изискването на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Този извод не се подкрепя от данните по делото. Разпореждането за оставяне на касационната жалба без движение с указанията на съда за отстраняване на констатираните нередовности на същата е съобщено на жалбоподателката на 25.06.2012 г. С молба вх. № 1845 от 03.07.2012 г. /пощенско клеймо от 02.07.2012 г./ молителката е представила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като е посочила кои според нея са правните въпроси, разрешени от въззивния съд, които са обусловили изхода на делото и е изложила доводи във връзка със специалните критерии по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване; приложила е съдебна практика, на която се позовава; представила е доказателства за внесена държавна такси и за придобита юридическа правоспособност, съгласно чл. 284, ал.2 ГПК, както и преписи за страните по делото. С това дадените от въззивния съд указания по привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията за редовност по чл. 284, ал.3 ГПК са изпълнени от жалбоподателката точно и в определения срок. Необосновано Видинският окръжен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 286, ал.1, т.2 ГПК за връщане на жалбата. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Подадената частна жалба вх. № 2225 от 19.07.2013 г. е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Видно от данните по делото, налице са били предпоставките за връчване на съобщението за изготвеното въззивно решение при условията на чл. 41, ал.2 ГПК. Ищците са посочили в исковата молба съдебен адрес, който в хода на делото са променили. Посочили са новия си адрес с въззивната жалба и на него са били призовавани неколкократно. Впоследствие са напуснали и този адрес, видно от удостоверяването на призовкаря върху приложените на л. 3 и 4 от в.гр.д. № 90/ 2012 г. по описа на Видинския окръжен съд призовки, направено по сведение от лице, намерено на адреса. Жалбоподателите не твърдят, че това удостоверяване е невярно. Съобщенията до тях са върнати в цялост с отбелязване, че са напуснали адреса и са приложени по делото на основание чл. 41, ал.2 ГПК с разпореждане от 02.05.2012 г., откогато е започнал да тече и едномесечният срок за подаване на касационна жалба против въззивното решение. С оглед на това правилно въззивният съд е приел, че подадената чрез Окръжен съд Перник касационна жалба вх. № 546 от 28.01.2013 г. против решението на Видинския окръжен съд от 02.04.2012 г. по гр.д. № 90/ 2012 г. е просрочена и като такава подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.1 ГПК. Водим от гореизложеното съдът

Цитирани разпоредби

9