Определение № 201 от 11.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4948/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Л. Н., чрез пълномощника й адвокат Г. С., против решение № 260258 от 28.07.2021 г., постановено по гр. д. № 29 по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 260034 от 6.10.2020 г. по гр. д. № 253/2019 г. на Районен съд - Ихтиман в частта, с която Б. Й. К. е осъден на основание чл. 109 ЗС да преустанови действията си, с които създава пречки на ищцата Х. Л. Н. да упражнява правото си на собственост върху УПИ ***, кв. 25 по плана на [населено място], а именно да не навлиза в този имот и в тази част е прекратено производството по делото. Б. Й. К. е подал чрез пълномощника си адвокат В. К. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното: Софийски окръжен съд е приел, че исковата молба е нередовна и с определение от 19.01.2021 г. я е оставил без движение с указания ищцата да уточни дали противоправното поведение на ответника, изразяващо се (съобразно изложеното в исковата молба) в навлизане в имота й, се състои единствено в изграждане на част от бетонната колона в имота на ищцата, вместо по протежението на имотната граница в имота на ответника. В решението си е констатирал, че в изпълнение на тези указания ищцата е депозирала молба (вх. № 260679/28.01.2021 г.). Приел е, че указанията не са изпълнение, като е посочил, че в тази молба се преповтарят дословно твърденията в исковата молба, че противоправното поведение на ответника се свежда до навлизане в имота на ищцата посредством изграждане на бетонната колона в имота на ищцата, вместо по протежението на имотната граница в имота на ответника (в посочената част спорът между страните е разрешен с формиране на силата на пресъдено нещо с решение № 260034/06.10.2020 г. по гр. д. № 253/2019 г. по описа на РС – гр. Ихтиман). Същите твърдения са изложени и в молби вх. № 262861/07.04.2021 г. и вх. № 263973/13.05.2021 г. - че спорът с ответника се свежда до това дали бетонната колона е изградена по протежението на имотната граница между имота на ищцата и имота на ответника (оттам в чий имот попада изградена от ответника каменна пътека и перваз). Зад искането да бъде осъден ответника „да не навлиза в имота под никаква форма“ не са изложени твърдения за друго пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост на ищцата, което да пречи на допустимото пълноценно ползване на имота без да й отнема владението. По тези съображения въззивният съд е формирал извод, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба, първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството по делото – да се прекрати, като се е позовал и на указанията по приложение на процесуалния закон в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, в хипотезата на нередовност на исковата молба (вън от случаите на нередовност поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице) и постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Х. Л. Н. не е формулирала правен въпрос, спрямо който да се прецени налице ли е основание за допускане на касационно обжалване по някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 ГПК. Такъв не може да бъде уточнен и от доводите на касаторката в изложението, които преповтарят тези в касационната жалба, а именно: съдът е прочел уточнителната молба само по т. 1, а по т. 2 не се е произнесъл; насрочил е делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните и е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо, а ако това наистина е вярно следва съдебният акт да се обезсили в закрито съдебно заседание без призоваване на страните; Софийски окръжен съд е игнорирал напълно и не споменава в мотивите си приетата съдебно техническа експертиза и показанията на разпитания свидетел; няма никакво противоречие в исковата молба, в която са посочени две причини за иска, а не само една – бетонната колона. Обосноваността на който и да е от тези доводи, не може да бъде проверена в производството по чл. 288 ГПК. Касационният съдебен състав не констатира и данни, които да обусловят някоя от служебно приложимите основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Липсва основание за проверка дали въззивното решение не е нищожно или процесуално недопустимо. Липсва и основание за преценка дали не е очевидно неправилен извода на Софийски окръжен съд, че исковата молба е нередовна и нередовностите не са отстранени, поради което и постановеното първоинстанционно решение е процесуално недопустимо и следва да се обезсили след разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Относно правомощията на въззивния съд по отстраняване нередовност на исковата молба и процесуалните действия, които следва да предприеме, съдът е действал в съответствие с указанията по приложение на процесуалния закон в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК и Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС. Отразените във въззивното решение констатации и направените въз основа на тях изводи за нередовност на исковата молба са съобразени и с характера на негаторния иск, така както е изяснен в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, като иск за защита на собствеността срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение на пълноценното ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, като е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. От така изяснения характер на иска е видно, че за редовността на исковата молба е необходимо да се посочат конкретните действия на ответника и с какво те пречат на ищеца да упражнява защитаваното вещно право и е недопустимо бланкетно искане ответникът да бъде осъден да се въздържа от действия, а тези действия трябва да бъдат конкретно индивидуализирани. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение