Определение № 4179 от 19.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2272/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез Е. С. – ст. Инспектор в ТО София при ТД на КПКОНПИ София против решение № 134/01.02.2023 г. по в.гр.д. № 1456/2022 г. на Апелативен съд София в частта, с която като е отменено частично решение № 15 от 10.01.2022 г. по гр.д. № 112/2020 г. на Окръжен съд Монтана, е отхвърлен предявения от касатора срещу М. Г. И., иск с правно основание чл. 154, ал.1 ЗПКОНПИ за отнемане на основание чл.151, вр. чл. 1482, ал.2, т.4 и чл.142, ал.2, т.2, предл.2 ЗПКОНПИ от М. Г. И. в полза на държавата на сумата от 300,00 лв., представляваща паричната равностойност на придобитите от М. Г. И. през м.09.2010 г. дружествени дялове от капитала на „Пластикер“ ЕООД. Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, като поддържа, че след като е заявена претенция за отнемане на парична сума в размер, равен на размера на номиналната стойност на дружествените дялове с след като са налице и останалите предпоставки на специалния закон, при които може да се пристъпи към отнемане на незаконно придобито имущество, искът е основателен. Без значение, според касатора, е обстоятелството, че дружествените дялове са налични и съгласно чл.127 ТЗ представляват имущество на дружеството, което в патримониума на ответниците. Именно поради спецификата на дружествените дялове като актив, съчетаващ както имуществен, така и неимуществен елемент, законосъобразният подход би бил предмет на отнемане да бъде именно тяхната парична равностойност, в случая съвпадаща с номиналната стойност на дяловете, а не самите дружествени дялове. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следния правен въпрос: „Може ли да бъде постановено отнемане от ответника в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ на сума, представляваща парична равностойност на налични към момента на внасяне на исковата молба дружествени дялове от капитала на юридически лица.“ Според касатора въпросът е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, тъй като ще допринесе до създаването на трайна и уеднаквена съдебна практика. Насрещната страна – М. Г. И., чрез адв. М., е депозирала отговор на касационната жалба, в който поддържа становище за неоснователност на доводите на касатора за неправилност на въззивното решение. За да отмени частично решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че целта на закона, изяснена в чл.2, т.3, е насочена към лишаване на проверяваното лице от материалните активи, придобити с незаконни средства, като на отнемане подлежат само имуществени блага, които са налични към края на проверявания период / вкл. наличните парични средства по банковите сметки/. Когато са прехвърлени на свързани с проверяваното лице правни субекти, те се отнемат от тези лица, а в случай че имущественото благо не е налично или е отчуждено възмездно в полза на трети добросъвестни лица- с аргумент от обратното основание от чл.143, т.2 от закона, се отнема паричната му равностойност - арг. чл.151 от закона, а съгласно чл.149 – в случаите, в които незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло преобразувано в друго имущество, на отнемане подлежи преобразуваното имущество. Посочил е, че незаконно придобито може да е само имущество, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лице през изследвания период, което обаче е налично в края на този период, както и че не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Приел е, че дружественият дял, като всеки обект на имуществено субективно право, притежава паричен еквивалент, поради което при отнемането му в полза на държавата тя би могла както да упражнява правата на съдружника, включени в съществуващото членствено правоотношение, така и да се разпореди с него. Ето защо, ако проверяваното лице не се е разпоредило с дружествения си дял, именно той подлежи на отнемане, а не се присъжда неговата парична равностойност. Въпреки установеното в хода на процеса значително превишение по смисъла на §1, т.3 от закона, въззивният съд е приел, че не подлежи на отнемане от ответницата в полза на държавата на сумата от 300,00 лв. – паричната равностойност на придобитите през м.09.2010 г. дружествени дялове от капитала на „Пластикер“ ЕООД, тъй като видно от данните в електронния Търговски регистър при АВ, към настоящия момент ответницата е принципал на това капиталово търговски дружество, поради което би могло да се отнеме в полза на държавата притежаваните от ответницата дружествени дялове. Такъв иск обаче не е предявен от КПКОНПИ, поради което при съблюдаване на принципа на диспозитивното начало, съдът не може да се произнесе извън обема и вида на търсената съдебна защита. При така изложените решаващи изводи на въззивният съд, формулираният от касатора въпрос се явява обуславящ за крайния изход на спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но няма претендираното от касатора значение, тъй като по него не е налице сочения допълнителен селективен критерий. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма. Такива съображения липсват в изложението, а искането за произнасяне на Върховния касационен съд е обвързано единствено с преповтаряне на самата законова разпоредба - че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и ще допринесе за създаването на трайна и уеднаквена съдебна практика. Такава практика на ВКС вече е създадена и според нея при наличие на дружествени дялове, комисията би могла да претендира отнемане в полза на държавата на самите дялове /които съставляват обособено имущество, което може да бъде предмет на наследяване и на разпоредителни сделки/, а не тяхната равностойност - решение № 287/16.10.2015 г. по гр.д. № 2832/2015 г. на IV г.о. и решение № 133 от 20.07.2021 г. по гр.д. № 3123/2018 г. на IV г.о., която съдебна практика се споделя напълно от настоящия състав на ВКС. Касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС дължимата държавна такса за настоящото производство в размер на 30,00 лв. На назначения по реда на чл.47, ал.1 ГПК особен представител на ответната страна по касационната жалба М. Г. И. – адв. А. М., следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за осъществената от него правна защита пред ВКС, изразяваща се в изготвяне на отговор на касационната жалба, в размер на 1 200,00 лв. на основание чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г., което следва да се внесе от касатора в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,