Определение № 60659 от 01.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 275/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, чрез синдиците А. Д. и К. М. срещу решение №11978 от 10.09.2020г. по в.т.д.№6113/2019г. по описа на Апелативен съд- София, с което е отменено решение №1599 от 16.09.2019г. по т.д. №1584/2018г. по описа на Софийски градски съд, ТО, 19 състав и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл.694, ал.3 ТЗ за признаване за установено, че вземането на „Алекс Строй АН“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] в размер на 114 056.14 лева, което е прието в производството по несъстоятелност по т.д. №4855/2016г. на СГС, ТО, VI-16 състав на "Кик Дизайн“ ООД /н./ с допълнение към списъка на допълнително приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал.1 ТЗ, обявен на 04.06.2018г. в ТР на АВ по партидата на дружеството, одобрен с определение №3818 от 20.07.2018г. на СГС, е несъществуващо като погасено на основание чл.739, ал.1 ТЗ- поради подаване на молбата за предявяването му извън преклузивния срок по чл.688, ал.1 ТЗ. В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано, поради което следва да се отмени, а искът да бъде уважен. Касаторът поддържа, че процесното вземане е погасено поради предявяването му по реда на чл.688, ал.1 ТЗ след изтичане на преклузивния срок, като са необосновани доводите на съда, че предявяването е направено чрез предаване на молбата на куриер на „Ди Ейч Ел България“ ЕООД на 02.01.2018г. Намира, че мотивите на въззивния съд относно оспорването на датата на товарителницата са незаконосъобразни. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществения правен въпрос, обусловил изхода на спора – „официален документ ли е по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК процесният документ, наречен „справка за движение на делата през 2017г.“, изготвен от трето за делото лице, който е с нотариално удостоверяване единствено на подписа, относно съдържащото се в него изявление на автора на документа или в тази част той представлява частен документ, като нотариалното удостоверяване на подписа по реда на чл.590 ГПК не съставлява по същество доказателство за съдържанието на този документ“. Твърди, че по този въпрос въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №57 от 08.04.2014г., гр.д.№4451/2013г., ІІІ г.о. - основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като излага доводи за очевидна неправилност на въззивния акт. Ответникът „Алек Строй АН“ ЕООД оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Ответникът „Кик Дизайн“ ООД /н/ и синдикът В. П. М. не взимат становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Въззивният съд отменя първоинстанционното решение, с което е уважен отрицателният установителен иск на основание чл.694, ал.3 ТЗ, като приема, че процесното вземане на „Алек Строй АН“ ЕООД е предявено в производството по несъстоятелност на „Кик Дизайн“ ООД в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, поради което не е погасено на основание чл.739, ал.1 ТЗ. Решаващият съдебен състав констатира, че основният спорен въпрос по делото е относно датата на подаване от ответника „Алек Строй АН“ ЕООД на пратката, съдържаща молбата за предявяване на вземанията му от „Кик Дизайн“ ООД /н./. Поддържа тезата, че при спор относно датата на подаване на пощенска пратка, следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като пречките, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда. Излага подробни аргументи, че процесната пратка е подадена на 02.01.2018г., за което е налице ръчно съставена товарителница на оператора на пощенски услуги DHL с баркод/номер [ЕГН] от 02.01.2018г., като независимо от обстоятелството, че не е отбелязано името и подписа на куриера, приел пратката, това е лицето Б. Д., разпитан като свидетел по делото. Съдът приема, че пратката е подадена на посочената дата в офиса на адв.А., където свидетелят е попълнил процесната товарителница, като е качена в електронната система на DHL на 18.01.2018г., тъй като куриерът въпреки задължението му да я сканира и да събере дължимата такса веднага, е пропуснал да стори това. За да стигне до този извод, въззивният съд анализира доказателствата по делото и установява, че в приетата по делото справка за движението на дела през 2017г., съставена от адв.А. и адресирана до управителя на „Алек строй АН“ ЕООД, страна по които е „Алек строй АН“ ЕООД, на втора страница е описана като приложение към справката обратна разписка с баркод №[ЕГН] от 02.01.2018г. на фирма DHL. Съдът съобразява, че справката е с нотариална заверка на подписа на адв.А., направена от нотариус с рег. №474 Д. А., с район на действие РС- Благоевград и е вписана в регистъра на нотариуса под рег. №4 от 03.01.2018г. Независимо, че не е удостоверено нотариално съдържанието на документа, решаващият съдебен състав стига до извод, че заверката на подписа свидетелства, че именно в този вид, на датата 03.01.2018г. документът е представен на нотариуса. Доколкото не е оспорена автентичността на подписа и датата, на която е депозиран пред нотариуса документът, съдът счита, че следва да приеме като истинска датата 03.01.2018г. и за доказано, че към тази дата документът е съществувал. С оглед изложеното и като съобразява, че към датата 03.01.2018г. адв.А. знае номера на процесната товарителница, съдът приема, че тя е съставена най-късно на 03.01.2018г. и че пратката е подадена най-късно на тази дата по смисъла на чл.62 ГПК. Излага мотиви, че всички останали въпроси- относно неизпълнението от куриера на задълженията му да сканира товарителницата при приемането на пратката, както изискват условията на DHL и да събере дължимата такса, съгласно чл.69, ал.1 Закона за пощенските услуги и т.7 от Специфичните условия за взаимоотношения с потребители на DHL, са от значение за вътрешните взаимоотношения между куриера и неговия работодател, но не могат да бъдат отчетени като пропуск на страната – подател на пратката и във нейна вреда. Настоящият съдебен състав на ВКС, І т.о. намира, че обжалваното въззивно решение е валидно, като не са налице основания за допускане до касационен контрол поради вероятна недопустимост. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма Поставеният от касатора материалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като отговорът изисква преценка на конкретно доказателство по делото и анализ на извършените от страните процесуални действия. Следва да се има предвид, че този въпрос не е и обусловящ за решаващите изводи на въззивния съд и изхода на спора. Въззивният съдебен състав не е приел, че въпросната справка е официален документ, нито е ценил същата като такъв. Съдът изрично е посочил, че не е удостоверено нотариално съдържанието на документа, но като е установил, че справката е с нотариална заверка на подписа на адв.А. и че нотариалното удостоверяване е отразено в регистъра на нотариуса на 03.01.2018г., е стигнал до извода, че именно в този вид на датата 03.01.2018г. документът е представен на нотариуса от неговия автор. До останалите изводи съдът е достигнал след съвкупен анализ и преценка на доказателствата по делото. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Всички изложени от касатора доводи - за неизяснена или неправилно възприета фактическа обстановка, за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателства, за неправилна преценка на доказателствената сила на документи, изискват анализ на доказателствата по делото и представляват оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивния акт- основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. С оглед изхода на спора касаторът следва да плати по сметка на ВКС сумата 15 лева държавна такса. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд