Определение № 1991 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Екоел“ ЕАД – в ликвидация, представлявано от ликвидатора В. В., срещу решение № 168 от 28.11.2022 г. по в.гр.д.№ 180/2022 г. на Великотърновския апелативен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 45 от 21.02.2022 г. по гр. д. № 204/2021 г. на Плевенския окръжен съд, в обжалваната му част, е отхвърлен предявеният от касатора против „Георгиев ПЛП“ ООД иск, с правна квалификация чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на [населено място], а именно да прекрати ползването и преминаването през имота.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен със законните последици.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация „Георгиев ПЛП“ ООД, чрез процесуалния си представител адвокат И. Н., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е установил, че „Екоел“ ЕАД е притежавало застроен терен с площ 129 140 кв.м., находящ се в кв. *по плана на [населено място], представляващ урегулиран поземлен имот *, кв. ***по плана на [населено място].Имотът е бил включен в капитала на дружеството съгласно решение по фирмено дело № 4631/1991 г. на Окръжен съд Плевен.

С Акт № 719/23.01.1998 г. за частна държавна собственост е актуван застроен терен с площ 129 140 кв. м, при граници: изток - парцел *, запад - улица, север - коридор на ВН, юг - улица.В акта е отразено, че имотът е включен в капитала на „Екоел“ЕАД.Имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост през месец юни 2019г.Към датата на съставяне на Акт за частна държавна собственост № 719/23.01.1998г. е съществувал само урегулиран поземлен имот *, кв. ***по плана на [населено място], от който са образувани впоследствие с изменението на подробния устройствен план през 2000г. двадесет и четири нови имота, заключени между четири новопроектирани улици/тупици/.

При одобряването на застроително регулационния план със Заповед № РД-15-220/25.01.2000 г. за парцели *и *. за „Екоел“ ЕАД, парцел *за „озеленяване“ и парцел *за „коридор за високо напрежение“, кв. ***по плана на[жк], [населено място] е действал ЗТСУ /отм./.Към момента на одобряване на застроителния и регулационен план през 2000г. заповед за отчуждаване на терените за улици по реда на Глава пета от Закона за териториално и селищно устройство /отм./ и чл. 262 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /отм./ не е издадена, тъй като всички новообразувани имоти съобразно промяната на застроителния и регулационен план, обслужващите ги улици /тупици/ са били на един и същи собственик - „Екоел“ ЕАД.

Със Заповед № РД-12-170/18.03.2002г. на кмета на община Плевен на база на скица с виза № 1499/1.06.2001г. е одобрено ново изменение на застроителния и регулационния план на урегулиран поземлен имот * - за „Екоел“ЕАД, като част от [улица]-*се придава към урегулиран поземлен имот *Предвижда се нов тупик с осеви точки *-*и новосъздадени осеви точки *-*-*.Със Заповед № РД-12-671/4.05.2007 г. на кмета на община Плевен е одобрено ново изменение на плана за регулация и застрояване - образуват се нов кв. ***, нови урегулирани поземлени имоти с ново отреждане, като същевременно отпадат съществуващи улици и се предвиждат нови.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 190 от 02.02.2001 г., том I, рег. № 1011, нотариално дело № 68/2001г. „Екоел“ ЕАД -в ликвидация е продало на „Плевен-1999“ООД дворно място с площ 8 900кв.м, представляващо парцел *от кв. *по плана на [населено място], при съседи: парцел *, отреден за „Екоел“ ЕАД, парцел *, отреден за озеленяване и улица; 2/3 идеални части от четириетажна монолитна стоманобетонна производствена сграда - Корпус 4, изградена в описаното дворно място, ведно със съоръжения към нея.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт нотариален акт № 16 от 20.01.2004 г., том I, рег. № 312, нотариално дело № 15/2004г., „Екоел“ЕАД -в ликвидация е продало на „Плевен- 1999“ООД урегулиран поземлен имот * от кв. *по плана на [населено място], ведно с оборотен цикъл, районно електрическо осветление и съответните идеални части от: вътрешните пътища/благоустройване/, вертикална планировка, външна канализация, външен водопровод, основно електрическо захранване, резервно електрическо захранване, газопровод и всички подобрения, 1/3 идеална част от построената сграда - Корпус 4 - монолитна стоманобетонна четириетажна сграда, ведно със съоръженията към сградата, други машини и съоръжения.

От заключението по приетата СТЕ е установено, че при изготвяне на застроително регулационния план през 2000г. и последвалите му изменения през 2002 г. и 2007г., изискването на чл. 14. ал. 4 ЗУТ урегулираните поземлени имоти да имат задължително лице /изход/ към улица, към път или по изключение към алея в парк, е спазено. Установено е, че през поземлен имот с идентификатор *, представляващ второстепенна [улица]-*-*, се достига до урегулиран поземлен имот * /имот с идентификатор *собственост на дружеството- ответник/, урегулиран поземлен имот * /имот с идентификатор *собственост на „Фешън груп“ ООД/, урегулиран поземлен имот */имот с идентификатор *собственост на „Фешън груп“ ООД/ и урегулиран поземлен имот */имот с идентификатор */.Посредством улицата, представляваща поземлен имот с идентификатор *, се осъществява достъп до имота на „Георгиев ПЛП“ ООД и сградата в него. Достъп до имота на ответното дружество има и през имот с идентификатор *, имот с идентификатор *и имот с идентификатор *.Имотът с идентификатор *може да се използва само и единствено като улица.В заключението, депозирано на 29.11.2011г., вещото лице С. И. С. е посочила, че единственият транспортен достъп до и от служебния паркинг, разположен в източната част на имота на „Георгиев ПЛП“ ООД, от и до [улица]се осъществява чрез преминаване през процесния имот с идентификатор *.В открито заседание е доуточнено, че достъпа до имот с идентификатор *е възможен и през имот с идентификатор *и имота на „Кабалан“ ЕООД - имот с идентификатор *.

Въззивният съд е установил, че „Георгиев ПЛП“ ООД е вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 19.09.2019г.В капитала на дружеството са апортирани поземлен имот с идентификатор *по КККР на [населено място], ведно с изградената в него сграда с идентификатор *.На 26.11.2019г. наименованието на „Плевен-1999“ ООД е променено на „Конфешън стил“ ООД.Дружеството е заличено от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 25.11.2020 г.

Констатирано е от събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Д. Л. Д., И. З. З., П. Л. Ч., които първоначално са работили в „Плевен-1999“ ООД, а понастоящем - в „Георгиев ПЛП“ ООД, че процесният имот се използва за преминаване към задната страна на сградата на ответното дружество; през същия преминават и трети лица; личните автомобили на работниците в „Георгиев ПЛП“ ООД, както и служебните такива се ситуират на паркинг на дружеството.Управителят на последното със заповед е забранил паркирането на автомобили в имота, предмет на спора. На свидетелите не е известно представител на „Екоел“ЕАД -в ликвидация да е имал претенции спрямо ръководството на ответника във връзка с ползването на процесния терен.

При така установената фактическа обстановка и с оглед направеното с отговора на исковата молба възражение за придобиване по давност на правото на преминаване през процесния имот от „Георгиев ПЛП“ ООД, въззивният съд е формирал извод, че предявеният иск по чл. 109 ЗС е неоснователен, тъй като ответното дружество е придобило по давност сервитутното право на преминаване през процесния имот, а от доказателствата по делото не е установено, същият да се ползва за паркиране на автомобили на дружеството ответник или на негови служители.Изложени са мотиви, че с изменението на чл. 192, ал. 1 ЗУТ - ДВ, бр. 66/2003 г., в сила от 25.07.2003 г., е установена нормативно възможност право на преминаване през чужд поземлен имот да се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите. Прието е, че след 2003 г. по силата на чл. 55 ЗС, правото на преминаване през чужд поземлен имот може да се придобива и въз основа на давностно владение. За придобиване на правото на преминаване въз основа на давностно владение е от значение дали до собственика на съответния имот са достигнали владелческите действия на този, който иска да придобие ограниченото вещно право на преминаване.По делото е доказано владението на правото на преминаване през имот с идентификатор *от страна на „Плевен-1999“ ООД, чието наименование е променено на „Конфешън стил“ ООД, за достигане до собствения му имот, след 25.07.2003г. до момента на апортиране на имота в капитала на „Георгиев ПЛП“ООД, като същото е било явно и необезпокоявано, продължило повече от десет години.Няма данни за прекъсване на давността през посочения период от време.Изложени са мотиви, че при позоваване на придобивна давност правните последици на придобиването на вещното право на преминаване се зачитат от момента на изтичане на определения от закона срок съобразно елементите на придобивното основание, респ. към датата на учредяване на „Георгиев ПЛП“ ООД и вписването му в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /19.09.2019г./ неговият праводател - „Конфешън стил“ООД/преди това „Плевен-1999“ ООД/, е придобил въз основа на давностно владение правото на преминаване през процесния имот за достъп до поземлен имот с идентификатор *по КККР на [населено място].

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Допустимо ли е да се придобива право на преминаване през чужд урегулиран имот на основание давностно владение, когато имотът, за достигане на който се преминава през чужд имот, както и чуждият имот са със статут на урегулирани поземлени имоти.Касаторът твърди, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с решение № 126 от 26.04.2013 г. по гр. д. № 357/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 5 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 1030/2017 г. на ВКС, І г.о.;

2.Когато въз основа на ПУП реална част от урегулиран имот се отрежда като терен за изграждане на второстепенна задънена улица, допустимо ли е да се счита, че тази реална част от урегулирания имот, отредена като терен за изграждане на второстепенна задънена улица придобива статут на неурегулиран имот;

3.Допустимо ли е въззивният съд да приема по презумпция, че правото на преминаване през чужд имот е придобито на основание давностно владение, при условие, че по делото е доказано, че с одобрения ПУП за достъп до имота на ответното дружество е предвидено и друго техническо решение, изразяващо се в предвиден втори подход в друга второстепенна задънена улица, насочен към имота на ответното дружество;

4.Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че правото на преминаване през процесния имот е придобито на основание давностно владение от юридическо лице, което вече не съществува в правния мир, като този извод на въззивния съд се формира единствено само въз основа на противоречивите показания на двама свидетели, които са бивши работници на несъществуващото юридическо лице, предвид аналогията с изискването на разпоредбата на чл. 587, ал. 2, изр. 2 ГПК за трима свидетели и необходимо ли е въззивният съдът да обсъди тяхната заинтересованост;

5.Допустимо ли е да се определят като нововъзникнало обстоятелство показанията на свидетел, в които се съдържат неистини, дадени в първото съдебно заседание и допустимо ли е да се счита, че е настъпила преклузията на чл. 131 ГПК спрямо възможността на другата страна, след публикуване на протокола от проведеното съдебно заседание, да представи доказателства за опровергаване на тези неверни показания;

6.Допустимо ли е изображенията от Гугъл Земя и Гугъл Карти, които представляват публично оповестени факти в Интернет и са много точно датирани, да се ползват като годни доказателствени средства пред съда и необходимо ли е вещо лице да докаже тяхната идентичност;

7. Допустимо ли е съдът да формира извод, че ръководството на едно дружество - ищец не е имало претенции към ръководството на друго дружество - ответник, което упражнява преминаване през собствения имот на дружеството - ищец без надлежно учредено право на преминаване по чл. 192, ал. 1 ЗУТ, основавайки се единствено на показанията на свидетели, които са работници в дружеството - ответник и не са част от ръководството на дружеството - ответник, и необходимо ли е съдът да обсъди тяхната заинтересованост.По последните три въпроса се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По първите два материалноправни въпроса, които са формулирани в изложението на касационните основания следва да се даде общ отговор, тъй като имат отношение към допустимостта да се придобие по давност правото на преминаване през чужди имоти, които имат статут на урегулирани поземлени имоти.Твърди се, че е налице противоречие между решаващите извода на въззивния съд и две решения на тричленни състави на ВКС, които са били постановени по реда чл.290 – решение №126/26.04.2013г. по гр.д.№357/2012г. на ВКС, ІV г.о. и решение №5/14.03.2018г. по гр.д.№1030/2017г. на ВКС, І г.о.

Първото от посочените решения е неотносимо, тъй като касационно обжалване на въззивното решение е било допуснато по въпроса: „валидна ли е клаузата за учредяване право на преминаване в договор, след като към датата на сключването му - 15.08.01 г. законът - чл. 55 ЗС и чл. 192 ЗУТ не са допускали учредяване на такъв сервитут чрез правна сделка“.По делото е било установено, че договорът за учредяване право на преминаване между собственици на съседни урегулирани поземлени имота е бил сключен през 2001г./преди изменението на чл. 192 ЗУТ - ДВ бр. 65/2003г./, към който момент такова право е било допустимо да се установява само по административен ред и то само по изключение и за определен срок - когато няма друг подходящ начин за осигуряване на проход или когато поради ново строителство временно е бил осуетен достъпът до улица / чл. 208 ППЗТСУ, чл. 192, ал. 1 ЗУТ до изм. ДВ бр. 65/2003 г./.При тази нормативна уредба е било допустимо ограничено вещно право на преминаване през чужд имот да се придобие чрез правна сделка или по давност само за неурегулирани поземлени имоти.В процесния случай възражението за придобиване правото на преминаване по давност се основа на непрекъснато владение, упражнявано в периода от 2004г. до подаване на исковата молба в съда – 2020г., т.е. след изменение на разпоредбата на чл.192 от ЗУТ пред 2003г.

Второто от посочените решения също се явява неотносимо.По това дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следния въпрос: допустимо ли е да се придобива право на преминаване през чужд урегулиран имот по давност при действието на ЗТСУ и ЗУТ .Съгласно §5, т.11 от ДР на ЗУТ: „Урегулиран поземлен имот“ или „урегулиран имот“ е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.В конкретния случай спорния имот не е урегулиран поземлен имот, а задънена улица, предназначението на която е да осигури достъп на отделните собственици до притежаваните от тях поземлени имоти.

Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на общи и допълнителни основания за допускане на касационното обжалване, които са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от TP № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание /предпоставка/ за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Когато не е формулиран правен въпрос или посоченият от касатора въпрос не е такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а възпроизвежда негови касационни оплаквания по чл. 281 от ГПК, касационната инстанция не разглежда сочените от жалбоподателя допълнителни предпоставки по т. 1 - 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

В случая формулираните от страна на касаторите въпроси от №3-№5 не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като нямат характера на правен въпрос по приложението на относима към спора материална или процесуална норма, а налагат преценка на: събраните по делото доказателствени средства/заключения по технически експертизи и свидетелски показания/ за възможния достъп до притежавания от ответника имот; преценка достоверността на показанията на разпитаните на страната на ответника свидетели, с които е целял да установи периода, в който фактически е упражнявал правото на преминаване през имота на насрещната страна, както и възможността на частния правоприемник да се позове на изтеклата в полза на праводателя му придобивна давност; преценка достоверността на свидетелските показания.

Поставеният в изложението въпрос №6 е неотносим към решаващите извода на въззивния съд, тъй като във въззивната жалба на ищеца „Екоел“ЕАД е нямало наведени оплаквания за допуснати от страна на първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, които се изразяват в отказ да бъдат кредитирани посочените изображения, съотв. няма и мотиви от страна на въззивния съд по въпрос, който не е бил поставян/чл.269 от ГПК/.

Последният въпрос също не покрива общия критерий за допускане по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като по своето естество не е правен, а фактически.

От изложеното следва, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение