Определение № 1108 от 10.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2201/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Е. В., чрез процесуалния си представител адвокат Т. Й. от САК, срещу решение №510 от 28.12.2023г. по в.гр.д.№677/2023г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1126/31.07.2023 г. по гр.д.№ 20234430101587 по описа за 2023 година на ПлРС, с което е признато за установено на основание чл.23, ал.1, вр. чл. 21, ал.4 от СК, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, по отношение на М. Е. В., че недвижим имот, съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: [населено място],[жк], ет. 7, ап. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, с площ по документ за собственост от 89.00кв.м., при съседи на обекта в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта ***, над обекта ***, ВЕДНО с прилежащите му избено помещение от 8.00 кв.м., таванско помещение за общо ползване от 142 кв.м. и 1/36 ид. ч. от общите части на сградата, а по документ за собственост: АПАРТАМЕНТ №***, находящ се на ет.7, състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня и клозет, с изложение юг - запад и при съседи по документ за собственост: отдолу П. Я. К., отгоре И. Л. Ц., от 1 изток Г. Ц. А., от север И. П. И., от юг и запад – двор, застроен на 89 кв.м. без стълбището, на масивна 9-етажна сграда, находящ се в [населено място], комплекс „М. Д.“, бл. № ***, с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ във вътрешната страна на мазата от 8 кв.м./осем кв.м./, при съседи: П. Я. К., Е. Л. П. и коридор, едно ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ за общо ползване на тавана от 142 кв.м., при съседи: от четири страни двор, заедно с 1/36 идеална част от стълбището, общата избена част, общата таванска част, външната водопроводна инсталация, външната канализация, външната ел. мрежа до електрическото табло и 1/252 идеална част от отстъпеното право на строеж на държавна земя – дворно място на 364 кв.м./триста шестдесет и четири кв.м./, съставляващо парцела ***/***/, стр. кв. ***/***/ по градоустройствения план на [населено място], при съседи: М. П., парцел ***, [улица], П. К., „***“ и „М. Д.“, придобит въз основа на договор за покупко- продажба от 23.05.2012г, обективиран в нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот №131, нот.дело №114/2012г. на Нотариус П. Х., е лична собственост, в резултат на пълна трансформация на лично имущество, на И. Е. В.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпросите: 1/Допустими ли са гласни доказателствени средства за изясняване на обстоятелствата, при които е сключен договор за заем, както и кои са подлежащите на установяване факти от ищеца. Изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №546/23.07.2010г. на ВКС по гр.д.№856/2009г., ІVг.о. 2/Длъжен ли е въззивният съд при преценка на събраните гласни доказателства да се мотивира защо дава вяра на един свидетел, който е заинтересован в полза на една от страните по делото, а не дава вяра на другите, както и да ги прецени заедно с всички останали доказателства по делото.Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото, които са от значение за спора, както и доводите на страните. Въззивното решение е постановено в отклонение на ТР№1/2013г. на ОСГТК, решение по гр.д.№4604/2014г. на ВКС, ІV г.о., решение по гр.д.№4216/2008г. на ВКС, ІV г.о. и решение по т.д.№1871/2014г. на ВКС, ІІ т.о. Ответникът по касация И. Е. В., чрез процесуалния си представител адв.Х. Я. от САК, е депозирал отговор на подадената касационна жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.В условията на евентуалност се изразява становище за нейната неоснователност. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск предявен от И. В. с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.23 от СК за установяване на пълна трансформация на лично имущество при придобиването на процесния недвижими имот, с адрес на имота: [населено място],[жк], ет.7, ап.***. Установено е от показанията на свидетелката А. В., майка на въззиваемия И. В., че е купила на И. две жилища - едното с баща му са го дарили, а второто му го е купила в[жк], [жилищен адрес] на негово име с нейни пари.Впоследствие той е продал жилището, което са му дарили, за да върнат парите на хората, от които е взела назаем, като покупката се е случила преди продажбата. Според свидетелката апартаментът е купен за 34 000 евро.Свидетелката В. сочи, че И. не е разполагал с никакви суми. Обадила се е на нейната работодателка в А. и тя е изпратила по банковата сметка на И. 10 000 евро.Обадила се е на приятелката си А. и тя й е дала 10 000 евро, дала е на И. нейни лични 10 000 евро и е поискала от С. Г. 10 000лв. за резерва.В същото време, в рамките на 4-5 дни, е получила по автобуса, изпратени от В. Н. – 1 000 евро, от сестра й – 1 000 лв., Ц. К. – 2 000 евро, братовчедка й Д. - 500 евро, П. М. - 500 евро, Е. С. - 500 евро, но ги е имала като резерва, след това ги е върнала на тези хора.Стойността на жилището в[жк]е заплатено само с нейни средства, дала ги е на сина си и той ги е дал на продавача.След това И. веднага е продал жилището, което са му дарили, за 29 000 евро, от тях са върнати на M. П., на А., дала е и на С. 5 000 евро.Лично е дала на И. 10 000 евро и не е искала да й ги връща.Бащата на И. е получил шест заплати и с тези 6 000лв. е направен ремонт на закупения апартамент, а за покупката е дала само тя пари чрез заеми.Въззивницата и въззиваемият не са участвали с лични пари в закупуването на имота.По отношение на начина на плащане на продажната цена, свидетелката В. сочи, че въззивницата е отишла с парите в кутия, за да се внесат в банката, но те са били на свидетелката.Бащата Д. е бил тук и с въззиваемия са влезли в банката, И. е внесъл парите по банковата сметка на продавача. От нотариалния акт от 01.06.2012г. е видно, че имотът на [улица] бил продаден за 25 644 евро, т.е. за сумата от 50 155.30лв. Въз основа на показанията на свидетелката В., въззивният съд е приел, че тъй като апартаментът е закупен за 34 000 евро, тя е разполагала с взети назаем пари от 29 511.29 евро/без нейните лични 10 000 евро, която тя не е искала въззиваемият да й връща/.Прието е още, че апартаментът е продаден за 50 155.30лв. и разликата от 16 343лв. е заплатена също от свидетелката В., която сочи, че е разполагала и с повече от сумата от 10 000 евро,тъй като тогава е работила в Гърция. От показанията на свидетелката А. И., чиито показанията следва да се кредитират като обективни, се установява, че, тя е дала на свидетелката В. 10 000 евро.Върнала й ги е след месец-два.Не е присъствала лично, когато А. е предала на И. тези 10 000 евро.А. е търсела пари да вземе на заем от когото може, за да закупи този апартамент за сина си. Въз основа на показанията на свидетелките И. и В. въззивният съд е приел, че А. В. е получила в заем общо 29 511.29 евро, а нейни лични са били 10 000 евро.Апартаментът е закупен за 34 000 евро, а е продаден друг апартамент /дареният на сина й/ за 25 644 евро. От показанията на свидетелката М. е видно, че са събирали парите от роднини, приятели - на И. и М., но не може да каже имената им, 35-36 000 евро. Въз основа на гореизложеното съдът е приел, че свидетелката В. е разполагала със свои лични средства и дадени й в заем такива повече от 34 000 евро.Покупната цена на апартамента от 34 000 евро е платена със средства, които са дарени от нея на сина й за закупуването му. От продадения имот за сумата от 25 644 eвро от свидетелката В. са върнати взетите от нея в заем парични средства, а дадените от нея лични нейни средства –повече от 10 000 евро са дарени на нейния син и тя не е искала да й се връщат. Приет е за неоснователен доводът във въззивната жалба, че лицето М. П. е дала в заем сумата от 20 000 евро, която е била преведена по сметка на ищеца, както и този, че е игнориран приносът на съпругата в набирането и изплащането на паричните средства, тъй като тя е работила и отглеждала децата им.Прието е за ирелавантно към предмета на спора през процесния период до 23.05.2012 г. какви суми е получавала въззивницата по трудово правоотношение, респ. какъв е бил доходът на въззиваемия, както и обстоятелството, че през това време съпругата е работила и е полагала грижи за децата им, с оглед на предмета на предявения иск. Въззивният съд е приел за неоснователно и оплакването на ответницата, че сумата за покупката са я събирали заедно от приятели и от роднини и са я връщали заедно с бившия й съпруг. Въз основа на горното е формиран извод за основателност на предявения иск за пълна трансформация на лично имущество. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен въпрос, тъй като в посоченото в изложението решение на ВКС се разглежда хипотеза, която не е идентична с настоящата.Касационно обжалване е било допуснато по въпроса: допустими ли са свидетелски показания за изясняване на обстоятелствата, при които е сключен договор за заем, както и както и кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника в производство по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД .В това производство страните по делото са били и страни по заемното правоотношение, в която хипотеза намира приложение разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т.3 от ГПК, която не допуска/без съгласие на насрещната страна/свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000лв.В процесния случай чрез разпита на свидетелите на ищеца последният се е домогвал да установи правоотношение, по което страните по делото не участват.В този случай свидетелските показания са на общо основание допустими. Не следва да се допуска касационно обжалване по втория поставен въпрос.В постоянната си практика ВКС приема, че при преценка на свидетелските показания съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо.Ако приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани.Свидетелските показания, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото / решение № 65 от 16.07.2010 г. на IV г. о. на ВКС по гр. д. № 4216/2008 г.; решение № 250 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 3897/2015 г. на I г. о. на ВКС/.Въззивният съд се е съобразил изцяло с тази практика като е отчел, че част от разпитаните по делото свидетели са близки родственици на страните по делото.За да кредитира показанията на майката на ищцата е отчел, че същите се подкрепят от показанията на другата изслушана свидетелка, както и от представените с исковата молба писмени доказателства, от които се установява постъпване на сумата от 10 000евро от страна на гръцки гражданин/работодател в Гърция на майката на ищеца/ по банкова сметка на ищеца.Въззивният съд е отказал да кредитира показанията на разпитаната на страната на ответницата свидетелка, тъй като показанията й не се основават на преки и непосредствени впечатления а на това, което нейната дъщеря и е споделила. От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение