Определение № 598 от 14.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 372/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Модърн Мениджмънт“ ЕООД срещу определение №1389/20.12.2023г. по к.т.д. №209/2023г. на ВКС, 1 т.о., 1 състав, с което съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 2978 от 31.10.2022 г. по в. гр. д. № 6762/2021 г. на Софийски градски съд, II-Г състав. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приел, че са предявени два обективно съединени осъдителни иска и счита, че предявеният иск е един, с цена 21 776,41 лева, която е над 20 000 лв., и жалбата му е допустима. Поддържа, че в петитума на иска сумата била претендирана като по един иск, така се бил произнесъл съда и не можело да се приеме, че имало отделни искове по две сделки, тъй като от какво произтича претенцията било въпрос на доказване. Предвид горното претендира отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба „Зефир-Климатични системи“ ЕООД не е подал отговор и не изразява становище. ВКС, състав на 2 т.о. като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното: СРС е бил сезиран с искова молба с претенции по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от общо 21 776,41 лева, представляваща възнаграждения по договори „Технически преглед“ за абонаментно обслужване на климатични съоръжения № ZD/2013/01/2323-18А и № ZD/2013/01/2323-19А, и двата от 30.01.2013 г., и споразумения за заместване към същите договори, сключени на 05.06.2019 г., съгласно фактури №№ [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН] и [ЕГН], всички от 2019 г. С обжалваното определение, друг състав на ВКС, е приел, че както твърди ищецът, между „Кино Арена“ ЕООД като възложител и ищеца като изпълнител са сключени два договора, а именно договор за „Технически преглед“ за абонаментно обслужване на климатични съоръжения № ZD/2013/01/2323-19А от 30.01.2013 г., касаещ обслужването на тези съоръжения в мултиплекс „Арена Запад“, [населено място] и втори договор за „Технически преглед“ за абонаментно обслужване на климатични съоръжения № ZD/2013/01/2323-18А от 30.01.2013 г., касаещ обслужването на тези съоръжения в мултиплекс „Арена Младост“, като с тристранни споразумения, подписани на 5.06.2019 г. от „Кино Арена“ ЕООД, ищеца „Зефир – климатични системи“ ЕООД и ответника „Модърн Мениджмънт“ ЕООД, ответникът заместил „Кино Арена“ ЕООД по цитираните договори, и поел всички права и задължения на последното дружество, считано от 1.02.2019 г. Приел е, че за периода 5.04.2019 г. – 23.05.2019 г. са издадени описаните фактури, като част от фактурите са издадени за обслужването по договор № ZD/2013/01/2323-19А от 30. 01. 2013 г., и тяхната стойност е в размер общо на 8 901, 54 лв., а описаните фактури № № [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН] – за обслужването по договор № ZD/2013/01/2323-18А и са с обща стойност - 12 874, 87 лв. Поради това е приел, че са предявени два обективно съединени осъдителни иска, вземанията по които произтичат от отделна търговска сделка – договор за изработка, сключени от търговци във връзка с упражняваното от тях занятие, като цената на тези искове, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е под 20 000 лв. -установения в нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за достъп до касация за търговски дела, и с оглед горното е оставил жалбата без разглеждане. ВКС, Търговска колегия, състав на Второ т.о. намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Налице е практика на ВКС, че понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК не е идентично с „търговски спор” по смисъла на глава 32 от ГПК, както и че процесуалният ред, по който се разглежда делото (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски, както изрично се посочва и в ТР 3/2019г. на ОСГТК на ВКС. В случая не се спори, че са предявени искове за вземания по договори, сключени между търговци, във връзка с осъществяваната от тях дейност, т.е. делото е търговско. Спорът е дали при общо заявена сума по исковата молба в размер на 21 779,41 лв. се касае за обективно съединени искови претенции, както е приел съставът на ВКС, 1 т.о., а именно сумата от 8 901,54 лв. по единия договор и сумата от 12 874,87 лв. – по другия договор. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, че при обща искова претенция за плащане на суми, дължими въз основа на множество фактури, цената на иска се определя в зависимост от обстоятелството дали вземанията са въз основа на един договор или всяко от тях е обусловено от наличието или липсата на отделно облигационно правоотношение /в този смисъл опр. №35/18.01.2019г. по ч.т.д.№3042/2018г., 2 т.о., опр. №617/27.10.2017г. по ч.т.д.№1848/2017г., 2 т.о., опр. №359/30.07.20108г. по ч.т.д.№1663/2018г., 1 т.о. на ВКС и мн.др. В случая се касае за вземания по два различни договора, макар и сключени на една и съща дата и със сходен предмет, те са за различни обекти, т.е. дължимостта на сумите по фактурите се отнася към всеки самостоятелен договор, по който следва да се прецени възникнало ли е, изпълнявано ли е облигационното правоотношение. Предвид горното вземането по посочените фактури, отнасящи се към двата различни договора, е предмет на защита с отделен иск. Налице са обективно съединени искове, като допустимостта до касационен контрол следва да се преценява поотделно, а не с оглед сбора на търсените суми по различните договори, в който смисъл е и опр.№142/02.06.2016г. по т.д.№3396/2015г. на ВКС, 1 т.о. Предвид горното съдът намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т.о.