Определение № 1019 от 25.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 893/2012 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. Д. Д. адв. Б. С. Г. от АК – В. срещу въззивно решение № 822/26.04.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 486/2012 г. в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 106, ал. 5 СК от 1985 г. /отм./ относно упражняването на родителските права и мерките, свързани с това спрямо детето К. К. Д.. Излага доводи за неправилност. Насрещната страна Д. П. А. чрез адв. Светла В. от АК - В. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявен е иск по чл. 106, ал. 5 СК от 1985 г., отм. за промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо децата К. К. Д. и Д. К. Д.. Първостепенният съд е уважил иска само относно детето К. К., като е изменил пъвоначално определените по гр.д. № 2332/2008 г. на В. – ХХV състав мерки и е предоставил упражняването на родителските права на бащата, а на майката е определил режим на лични контакти, като тя е осъдена да плаща и месечна издръжка на детето в размер на 120 лв. Съставът на Варненският окръжен съд с обжалваното въззивно решение е изменил първоинстанционното решение само в частта относно детето К. К. и е отхвърлил иска на бащата за промяна на определените по-рано мерки относно упражняването на родителските права. Съдът, като е обсъдил събраните по делото доказателства е приел, че не е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 106, ал. 5 СК /отм./ и иска на бащата е неоснователен. Повдигнатият от касатора правен въпрос - кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и ненавършилите пълнолетие деца, е от значение за постановения резултат. Приложените от касатора определения по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както е изяснено изрично и в ТР 1-2009-ОСГТК ВКС, поради което са неотносими в преценката на съда по въпроса за допускане на касационно обжалване. Представените съдебни решения, макар и произнесени по искове са правно осн. чл. 106, ал. 5 СК /отм./ не са идентични с казуса, доколкото с тях съдилищата при други обстоятелства са приели, че няма промяна в обстоятелствата, поради което да се налага изменение на мерките относно родителските права. Съставът на Върховния касационен съд, изхождайки от характера на съдебното производство, което задължава съдилищата да следят в максимална степен за интересите и благополучието на децата, намира, че касационно обжалване следва да се допусне по повдигнатия правен въпрос, който е от значение за крайния резултат по спора, а и за точното приложение на закона и за развитието на правото. Мотивиран от горното, съдът