Определение № 1404 от 02.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 334/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Фаворит холд“ АД против решение № 2343/25.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 1983/2022 г. от ІІ-б състав на СГС. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел предявения иск с правно основание 222, ал.3 КТ е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на Районен съд – София. Съдът е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение за периода 25.04.2007 г. – 20.12.2019 г. общо 12 години, 7 месеца и 25 дни, като ищецът е заемал длъжността „ръководител отдел в отдел „Финансовоикономическа политика и вътрешнофирмен контрол“ в ответното дружество, като съществуващият трудов договор е прекратен със Заповед № ТД-1/19.12.2019г. на ответника, на основание чл.328,ал.1, т.2, предл.2 КТ, т.е. поради съкращение на щата, считано от 20.12.2019 г. Установено е, че към 20.12.2019г. (дата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните) ищецът е отговарял на условията по чл. 68а КСО, тъй като е имал необходимият трудов стаж за пенсиониране, но не са му достигали няколко месеца от изискуемата възраст по чл.68,ал.1 КСО. Съдът е посочил, че работникът/служителят не би имал право да получи заплащане на увеличения размер на гратификацията, ако през този период от време трудовият стаж при работодателя е прекъснат, само ако по време на прекъсването е придобил трудов стаж при друг работодател. Когато не е налице смяна на работодателя, прекъсването на трудовия стаж не е от значение. Трудовият стаж обаче се прекъсва, когато работникът е бил в неплатен отпуск повече от 30 дни и през този период е полагал труд по постоянно трудово правоотношение при друг работодател. Времето докато е изпълнявал съответната функция при другия работодател не се зачита за трудов стаж при работодателя, с когото трудовото правоотношение се запазва. Съдът е приел за неустановено в производството, чрез представените пред първата инстанция удостоверение от 01.07.2020 г. издадено от изпълнителния директор на ответното дружество и договор за възлагане на управлението на Складова техника АД [населено място] от 23.01.2017 г., че за периода 25.04.2007 г. – 20.12.2019 г. ищецът е полагал труд по постоянно трудово правоотношение при друг работодател, в случая Складова техника АД, както и че е налице прекъсване на трудовия стаж при работодателя – ответник поради придобиване на трудов стаж при друг работодател за същия този период. Прието е, че представените удостоверение и договор за управление не доказват прекъсването на трудовото правоотношение между ищеца и ответника през процесния период, доколкото чрез удостоверените по официален път вписвания в трудовата книжка серия Т № 161372 на ищеца е установено, че последният е бил в трудово правоотношение с ответника за посочения десетгодишен период. Оспорване на вписванията в трудовата книжка - официален удостоверителен документ, не е проведено успешно от ответника, поради което е приет искът по чл.222, ал.3 КТ за основателен. В тази връзка е посочено също така, че удостоверените обстоятелства в сочената трудова книжка съответстват и на удостоверените в издадената от НАП справка за актуално състояние на действалите трудови договори за ищеца през периода от 25.06.2001 г. до 20.12.2019 г. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, в т.ч. и представеното изходящо от ответника удостоверение, както и договора за управление, но е приел, че с така представените доказателства /едното от които изходящо от ответника и подписано от негово представител/, не се опровергават вписванията в трудовата книжка - официален удостоверителен документ, като постгавените в тази насока процесуалноправни въпроси относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и да направи своите изводи въз основа на тях, не са разрешени в разрез с цитираната задължителна съдебна практика. Материалноправния въпрос, касаещ продължителността на трудовия стаж при ответника относно приложението на чл.222, ал.3 КТ /в редакцията към момента на прекратяване на трудовото правоотношение/, не е разрешен при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК. Обосновката на така поставения правен въпрос касаторът извежда с твърдението си, че е налице прекъсване на трудовия и осигурителен стаж на ищеца при ответника. Съдът е приел от фактическа страна, че оспорването на вписванията в трудовата книжка на ищеца не е проведено успешно, като от нея и от удостоверяванията на НОИ е приел за установено, че трудовия стаж при ответника не е прекъсван, поради което не е приел, че при липса на предвидения в чл.222, ал.3 стаж, се дължи обезщетението. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника следва да се присъди сумата 1300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС