Определение № 436 от 05.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 294/2012 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място] и Н. П. Й., чрез адвокат Г. П., с вх.№569/19.03.2012 г. на Софийския окръжен съд срещу Определение №46 от 27.02.2012 г. по ч.гр.д.№93/2012 г. на Софийския окръжен съд, ГО, с което е оставена без уважение частната им въззивна жалба срещу разпореждане за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК в частта за разноските. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение, в частта с която е присъдено дължимото адвокатско възнаграждение, е неправилно, постановено в противоречие с чл.7, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подържат основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Ответникът [фирма] оспорва основанията за допустимост до касационно обжалва, а по същество основателността на частната касационна жалба. Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Определението на Софийския окръжен съд, с което той се е произнесъл по реда на чл.413, ал.1 и чл.419, ал.1 ГПК срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение в частта за разноските, не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Определението на въззивния съд, с което той се произнася на основание чл.419, ал.1 ГПК по законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение въз основа на документ- чл.417, т.9 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. То не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, регламентиращи касационното обжалване на въззивните определения. Определението, постановено в производството по чл.419, ал.1 ГПК, нито е преграждащо/чл.274, ал.3, т.1 ГПК/, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство/чл.274, ал.3 т.2 ГПК/. То е относимо към изпълнението на присъденото в заповедното производство вземане, а не към развитието на самото заповедно производство. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд