Определение № 2 от 06.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4485/2013 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на И Д. Ч. от [населено място], Пловдивска област, да бъде изменено в частта му за разноските определение № 392/11.12.2013 г. по т.д № 4485/2013 г. на ВКС-І т.о., с което се оставя без разглеждане касационната й жалба против решение по в.гр.д. № 291/2013 г. на Пловдивски ОС, на основание чл.280,ал.2 ГПК, и молителят е осъден да заплати на другата страна сумата 1 950 лв. възнаграждение за един адвокат. Молителят иска намаление на присъдените разноски, чийто размер бил прекомерен съобразно с чл.7,ал.2 от Наредба 1/2004 за мин.размер на адв.възнаграждения. ВКС-І т.о., намира, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК и тъй като няма искане на молителя да се присъди по-нисък размер на разноските, което да е направено своевременно, т.е. преди произнасянето на съда, затова искането за изменяне на определението в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. След постановяване на съдебният акт, страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Исканията за присъждане на разноски, съответно за техния размер, могат да бъдат заявени до приключване на съд.заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция-т.11 ТР 6/2012 ОСГТК. Водим от горното, ВКС-І т.о.