Определение № 878 от 24.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4211/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. Ц., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. Г. Я., против Решение №379 от 10.04.2025г. по в. гр. д. №2307/2024г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е било потвърдено Решение № 1580 от 08.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 20213110108759 по описа на Районен съд- Варна, четиринадесети състав, с което е отхвърлен предявения от В. П. Г., починал в хода на процеса и заместен от И. А. Ц., конституирана като ищец на основание член 227 от ГПК, срещу Ц. В. Г. и Д. В. Г. иск за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нотариален акт /НА/ № 171, том I, per.№ 2864, дело 143 от 05.11.2014г. на нотариус К. Паунова, вписан в Служба по вписвания - В. под № 11, том LХVІІ, дело № 14206/2014 г. поради неизпълнение на задълженията от страна на ответниците, само до размера на наследствения дял на И. Ц., а именно за 1/12 идеална част от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135.4502.338 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], район „В. В.", целия с площ от 4 852 кв.м., с номер по предходен план 635, при съседи на имота: имоти с идентификатори №№: 10135.4502.340, 10135.4502.288, 10135.4502.29, 10135.4502.339, 10135.4502.25, 10135.4502.341, 10135.4502.24, 10135.4502.24, 10135.4502.26 и 10135.4502.2; и за 1/3 идеална част от дворно място с площ 1320 кв.м, находящо се в [населено място], [община], област В., представляващо урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-264, в квартал 44 по действащия план на [населено място], с идентификатор № 54145.502.459 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-96 от 28.12.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, както и 1/3 идеална част от изградените в имота жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м с идентификатор № 54145.502.459.1, ведно с прилежащото към сградата избено помещение, с площ от 31,50 кв.м., жилищна сграда със застроена площ от 16 кв.м с идентификатор № 54145.502.459.2 и от второстепенна постройка с площ 30 кв.м с идентификатор № 54145.502.459.3, при съседи на поземления имот: 54145.502.476, 54145.502.475, 54145.502.460, 54145.502.546, 54145.502.458. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба са постъпили отговори от ответните страни по нея Ц. В. Г., ЕГН [ЕГН], и Д. В. Г., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника им по делото адв. П. Н., с които се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

На 05.11.2014г. с нотариален акт № 171, том I, peг.№ 2864, дело 143 от 05.11.2014г. на нотариус К. Паунова, В. П. Г. е прехвърлил на Д. В. Г. и Ц. В. Г. /негови син и дъщеря/ при равни квоти следните свои собствени недвижими имоти: 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор 10135.4502.338 по КККР на [населено място], район „В. В.", целият с площ от 4 852 кв.м.; дворно място с площ 1320 кв.м, находящо се в [населено място], [община], област В., представвляващо поземлен имот с идентификатор 54145.502.459 по КККР, ведно с изградените в имота жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м с идентификатор 54145.502.459.1, ведно с прилежащото към сградата избено помещение с площ от 31,50 кв.м., жилищна сграда със застроена площ от 16 кв.м с идентификатор 54145.502.459.2, второстепенна постройка с площ от 30 кв.м с идентификатор 54145.502.459.3, срещу задължението за издръжка, гледане и обслужване до края на дните на прехвърлителя, като приобретателите се задължават и приемат да му осигуряват грижи при болест, немощ, храна, отопление, лекарства и всичко друго, което е необходимо за един нормален и достоен живот. В. П. Г. е починал на 06.03.2021г. след подаване на исковата молба и е оставил за наследници съпругата си И. А. Ц., гражданският брак с която е бил сключен на 02.02.2020г., и двете си деца- ответниците Д. В. Г. и Ц. В. Г..

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че на 20.01.2020 г. В. Г. е бил диагностициран с карцином на десен бял дроб, а през есента на същата година и с метастази в малкия мозък, които заболявания, засягащи дихателната и централната нервна система, са налагали специални грижи и комплексно лечение- прегледи в специализирани кабинети и медикаментозно лечение. В периода от месец декември 2020 г. до смъртта на Г. той е било в тежко общо състояние и се е нуждаел от чужда помощ за придвижване, обслужване и физиологични нужди. Съдът е приел, че до смъртта си кредиторът В. П. Г. е разполагал с достатъчно парични средства за издръжката си, а ответниците са научили за заболяването на баща си през есента на 2020г.

Изложил е съображения, че за да могат длъжниците по договора да изпълнят задълженията си е необходимо прехвърлителят да им окаже съдействие при получаването на насрещната престация за издръжка и гледане. Приел е, че в случая след като са научили за заболяването на баща си ответниците са направили опит да изпълнят задължениято си по договора, но това не се осъществило, тъй като ищцата И. Ц. прекъснала всякакви контакти на Г. с децата му и заедно с него през м. декември 2020г. напуснали обитаваната от тях къща в [населено място], като новото им местопребиваване било неизвестно за децата му. В резултат на това ответниците предприели издирването му и чрез органите на МВР. Съгласно чл. 68 от ЗЗД мястото на изпълнението на задължението на приобретателите е местожителството на кредитора по времето на пораждане на задължението, което в случая е [населено място]. С напускането на мястото на изпълнението Г. е лишил длъжниците от необходимото съдействие да изпълняват задължението си, като по този начин се е поставил в забава съгласно чл. 95 от ЗЗД. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗЗД забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата забава, но не го освобождава от задължението. До предявяването на иска за разваляне на договора е било налице неизпълнение от страна на длъжниците, но това неизпълнение не е било виновно. С предявяването на иска ответниците са поставени в забава, като от този момент на тяхно разположение е била възможността да предложат изпълнение в течение на процеса и да поискат от съда съгласно чл. 87, ал. 3, изр. второ от ЗЗД да им определи според обстоятелствата срок за това, като трансформират цялото неизпълнено в натура задължение за минало време в парично. В случая обаче, тъй като Д. Г. и Ц. Г. са получили препис от исковата молба на 07.09.2021г., тоест шест месеца след смъртта на баща си, то те обективно не са имали възможност да поискат трансформация. По посочените съображения съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касаторката твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Следва ли да се приеме, че длъжникът е изправна страна по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, ако кредиторът има достатъчно средства, за да се издържа?

2. Освободен ли е длъжникът от задължение да престира грижи и издръжка на своя кредитор, ако последният не му е оказал съдействие?

3. Подлежи ли на разваляне договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, ако длъжникът твърди, че не е давал издръжка, поради това, че кредиторът не е оказал съдействие?

Иска се допускане на касационно обжалване на решението и на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Според настоящия състав на съда са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите от изложението, уточнени от съда съгласно указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009г., а именно- за обема и съдържанието на дължимата от приобретателя по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане престация на кредитора, ако той разполага със средства за издръжката си, както и за правните последици при неприемане или неоказване на съдействие от кредитора за изпълнение на задължението на длъжника. Касационното обжалване следва да се допусне за извършване на проверка за съответствието на въззивното решение с формираната практика на ВКС- Решение №363 от 26.05.2010г. по гр.д. №756/2009г., ІІІ ГО; Решение №82 от 05.04.2011г. по гр.д. №1313/2009г., ІV ГО; Решение №243 от 17.07.2015г. по гр.д. №6828/2014г., ІV ГО, Решение №340 от 04.11.2015г. по гр. д. № 1668/2015г., ІV ГО; Решение №20 от 22.07.2015г. по гр.д. №1853/2014 г., ІV ГО; Решение № 169 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 1210/2012 г., III ГО, Решение № 163 от 07.10.2019 г. по гр. д. № 229/2019 г. на ІІІ ГО; Решение № 60221 от 19.01.2022 г. по гр. д .№ 3270/2020 г., ІV ГО; Решение № 20 от 13.03.2019г. по гр. д. № 2298/2018г., ІV ГО; и др.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,