Определение № 514 от 21.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2302/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Щ. Р. срещу определение № 329 от 07.10.2020г. по в. ч. т. дело № 515/2020г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено определение № 1375 от 07.07.2020г. по т. дело № 945/2019г. на Окръжен съд Пловдив, ТО, 13 състав, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по а. х. дело № 3661/2019г. на Административен съд София – град /АССГ/, 71 състав с влязъл в сила съдебен акт. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че въззивният съд неправилно е приел наличието на преюдициалност между двете дела. Поддържа, че отмяната на индивидуалния административен акт е нов факт, а не факт, включен в спорното право, на което се основава искът; по силата на закона индивидуалният административен акт има предварително изпълнение и е елемент от сложен фактически състав на правоотношението по доставка и изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници. В приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 597/30.09.2019г. по ч. т. дело № 1628/2019г. на ВКС, ТК, II т. о.: Дали е налице преюдициалност между изхода на административното дело, по което се обжалва решение на КЕВР, с което се определя НСП за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, и делото /било то гражданско или търговско/, в производството по което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена? Ответникът „Аабакус Солар“ ЕООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. И. П. Д. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за правилност на определението и извода за наличие на преюдициалност между двете съдебни производства. Прави възражение за липса на твърдяното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като формулираният в изложението въпрос не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а се отнася до правилността на обжалваното въззивно определение. Поддържа също, че въпросът не е решен в противоречие с относимата практика на ВКС – определение № 25/10.01.2013г. по ч. гр. дело № 795/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 40/18.01.2018г. по ч. т. дело № 2586/2017г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 410/27.09.2019г. по ч. т. дело № 1813/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 340/22.07.2019г. по ч. т. дело № 1250/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 604/04.10.2019г. по ч. т. дело № 1869/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. Третото лице – помагач и ответник по обратния иск „Национална електрическа компания" ЕАД“ [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение № 1375 от 07.07.2020г. по т. дело № 945/2019г. на Окръжен съд Пловдив, 13 състав, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за спиране на исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по а. х. дело № 3661/2019г. на АССГ, 71 състав. Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното дело, по което е постановено обжалваното определение, е образувано въз основа на предявени от „Аабакус Солар“ ЕООД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД осъдителни искове за заплащане на сума в размер 42 732,06 лв., представляваща дължима цена на продадена и неплатена ел. енергия по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници № 978/30.01.2013г., за периода от 01.11.2016г. до 30.09.2019г. заедно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и на сума в размер 6 642,70 лв., представляваща дължима на основание чл. 86 ЗЗД мораторна лихва за периода от 01.01.2017г. до 07.11.2019г. Изложените в исковата молба твърдения са, че за исковия период ответникът дължи остатък от неплатена цена на изкупувана ел. енергия от собствения на ищеца енергиен обект, който остатък се е формирал поради това, че ответникът, позовавайки се на приетото в т. 2.14. от Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, спрял да изкупува ел. енергия по определената преференциална цена в размер на 567,41 лв./Mwh, като на тази цена изкупувал само произведената електрическа енергия от централата на ищеца до размер на 1 188 kWh, а количеството произведена енергия над този размер се изкупувало на по-ниски цени. Поради отмяната на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР в частта по т. 2.14. с влязло в сила решение на Административен съд София - град ищецът поддържа, че цялата произведена от централата му ел. енергия следва да се изкупува по установените преференциални цени. Въззивният съд е констатирал, че в отговора на исковата молба ответното дружество е противопоставило възражение, че претендираната главница не се дължи поради приемане на ново решение на КЕВР - Решение № СП-2 от 06.03.2019г., с което, считано от 31.07.2015г. се определя отново нетно специфично производство /НСП/ за обекти за производство на електрическа енергия като този на ищеца, в същия размер, както НСП, прието с Решение СП-1 от 31.07.2015г. В този контекст ответникът е изложил съображения, че по преференциална цена следва да се изкупуват само количествата ел. енергия до определеното НСП, а останалите количества, които надвишават НСП за обекта, трябва да се заплатят по цена за излишък. Ищецът се е противопоставил на релевираните от ответника доводи и е направил възражение, че приетото от КЕВР ново решение № СП-2 от 06.03.2019г. е нищожно и незаконосъобразно. Въззивният съд е приел, че образуваното по жалба срещу посоченото решение № СП-2 от 06.03.2019 г. на КЕВР а. х. дело № 3661/2019г. на АССГ, по което е постановено невлязло в сила решение № 8239/19.12.2019г. /обжалвано пред ВАС/, има преюдициално значение за спора по т. дело № 945/2019г. на Окръжен съд Пловдив, защото по административното дело ще се даде разрешение на въпроса относно валидността на атакуваното решение № СП-2 от 06.03.2019г., а това ще има значение и за преценката в производството по търговското дело дали същото решение на КЕВР е имало действие за исковия период от време и дали цялото произведено от централата на ищеца количество ел. енергия следва да се заплаща по утвърдени по съответния ред преференциални цени или само част от количеството - до определеното с решението на КЕВР нетно специфично производство. Поради това, че посоченото решение на КЕВР представлява индивидуален административен акт и има значение за прилагането на утвърдените цени с Решение № Ц-018 от 20.06.2011г. на ДКЕВР, тъй като определя количествата електрическа енергия, които следва да се изкупуват по преференциални цени, разрешаването на повдигнатия пред административния съд спор относно валидността на същото решение ще има отражение върху крайния изход на спора по първоинстанционното търговско дело. Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция е направила извод за наличие на предпоставките за спиране на исковото производство на основание чл. 229,ал. 1,т. 4 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалвания съдебен акт. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд. Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като посоченият процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в определение № 25/10.01.2013г. по ч. гр. дело № 795/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 410/27.09.2019г. по ч. т. дело № 1813/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 340/22.07.2019г. по ч. т. дело № 1250/2019г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 456/03.08.2015г. по ч. т. дело № 1826/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., която настоящият съдебен състав споделя. Съгласно константната практика на ВКС основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство /Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 по тълк. д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019г. по тълк. д. № 2/2019г. на ОСГТК на ВКС/. Спирането на производството по гражданско дело за защита на субективни материални права поради висящ административен процес не зависи от това кои лица са конституирани като страни в двете производства. Законът поставя като достатъчно условие за спирането решението по административното дело да има значение за правилното решаване на гражданскоправния спор. Връзка на преюдициалност между делата ще е налице, доколкото валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен пред съда, има значение за възникването, изменението или погасяването на субективните права, предявени за защита с искова молба по която е образувано гражданското производство. За да спре производството по конкретното дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът, разглеждащ обусловеното дело, следва да съобрази решението по обуславящото дело, което ще има значение за правилното му решаване. Формирана е и константна практика на ВКС /решение № 212/23.12.2015г. по т. д. № 2956/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 155/11.01.2016г. по т. д. № 2611/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/11.01.2016г. по т. д. № 3018/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 7/26.04.2016г. по т. д. № 3196/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 28/28.04.2016г. по т. д. № 353/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, съгласно която постановеното от ВАС и влязло в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, има обратно действие. При извършване на преценката за преюдициалност между двете дела – по исковото и административното производства, и като е приел, че е налице обусловеност между производствата по т. дело № 945/2019г. на Окръжен съд Пловдив и а. х. дело № 3661/2019г. по описа на АССГ, въззивният съд не се е отклонил от трайноустановената практика на ВКС. Съдебният състав е обсъдил изложените в частната жалба възражения и доводи и е обосновал защо счита наличие на преюдициалност между двете производства и обуславящото значение на решението по а. х. дело № 3661/2019г. на АССГ спрямо т. дело № 945/2019г. на Окръжен съд Пловдив. Изходът по посоченото административно дело е от значение за спора, тъй като при евентуална отмяна на Решение № СП-2 от 06.03.2019г. на КЕВР влязлото в сила решение на ВАС ще има обратно действие, а при отхвърляне на жалбата, решението на КЕВР ще има приложение при определяне на количествата електрическа енергия, които следва да се изкупуват по преференциални цени, Предвид липсата на твърдяното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд Пловдив. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение