Определение № 458 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1500/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. Ц. срещу решение №183 от 29.06.2011г. по гр.дело № 177/2011г.на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №2 от 21.02.2011г на Габровски окръжен съд по уважен частичен иск на основание чл. 59 ал.1 ЗЗД ,задето ответникът, поканен да върне на собственика движими вещи, представляващи строителна техника ,е задължал и ползвал същата за исковия период ,с което се е обогатил неоснователно. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до обжалване се поставя на първо място процесуалноправен въпрос, за произнесен непредявен иск. Според защитата въпросната техника е била внесена и доставена на строителен обект по устна уговорка и приетите от съда фактически положения сочат на иск по чл. 55 ал.1 ЗЗД ,а не на иск по чл. 59 от ЗЗД. Поради това решението е недопустимо. На следващо място, като въпрос се формулира тезата, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на елементи на фактическия състав по чл. 59 от ЗЗД ,а именно самото обогатяване. Приложени са реш. № 2211/2005г д.№1841/2003 ІVг.о, реш.№1087/2008 д.№4377/2007 Vг.о и реш. №25/2010г д.№657/2009 ТК ВКС, като пример за изисквано от ищеца пълно доказване. С цитати на части от мотивите на въззивното решение защитата подкрепя тезата си, че в случая неправилно е прието да е проведено необходимото доказване, в което се изразява и противоречието - основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Допълнително се уточнява ,че ищецът не е доказал както обогатяването, както и обедняването си. Ответникът по жалбата [фирма] оспорва да е налице основание за допускане на касационно обжалване Изложението се основава на най-общи оплаквания ,които са и неоснователни Претендира разноски. Съображения са развити от адв.Т. М.. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите в изложението преформулират по същество касационни опаквания на страната. Според защитата е следвало искът да се приеме за предявен на друго основание, да се разгледа състава по чл. 55 ал.1 ЗЗД, но нито обстоятелствата и петитума на исковата молба, нито докладът по делото в първа инстанция и становищата на страните по него, дават основание на касатора да твърди друг иск в конкретния случай – за връщане на задържаните вещи, собственост на ищцовото дружество. По този начин въпросът и обосновката на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се свързва с неотносима съдебна практика (реш. №25/2010г д.№657/2009 ТК ВКС) и твърдения, които не кореспондират с обстоятелствата по делото. Тезата за непроведено от ищеца пълно доказване по основанието на иска не е правен въпрос. Без връзка с възприетата фактическа обстановка и решаващите изводи на въззивния съд, коментарът в жалбата не е довел до конкретизация, въпреки избрано цитираните извлечения от мотивите .Поддържа се касационно оплакване за необоснованост и не е отговорено на общото условие на чл. 280 ал.1 от ГПК. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Следва да се добави ,че по предмета на доказване при неоснователно обогатяване в резултат на лишаване на собственика от ползите, свързани с определени вещи, въззивният съд е следвал константната практика. Няма основание да се счита, че е игнорирана необходимостта от доказване на фактическите основания на иска, понеже съдът ги е приел за доказани. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване. На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.