Определение № 60252 от 09.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 657/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община против решение № 1241 от 14.02.2020 г. по гр.д.№ 883/2019 г. на СГС, с което е отменено решение от 04.07.2018 г. по гр.д. № 66224/2016 г. на СРС, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР вр. чл. 124 от ГПК и вместо това е признато за установено по отношение на Столична община, че А. В. М. е собственик на основание договор за дарение, изтекла придобивна давност и наследствено правоприемство от В. И. М.. на реална част с площ от 1185 кв.м., отразена в имот с идентификатор .... по КККР, одобрени със заповед №РД- 18-24/02.03.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК /с последно изменение със заповед №18-4638/17.06.2015г. на началника на СГКК - София, с идентификатор №...., за който е налице грешка в Кадастралната карта, изразяваща се в неправилното заснемане на имотната граница между ПИ с идентификатор ..., и ПИ с идентификатор .... /а по последното изменение със заповед №18-4638/17.06.2015г. на началника на СГКК - София, е идентификатор №..../. В останалата част, решението на РС е потвърдено и е влязло в сила. В касационната жалба, Столична община прави оплакване за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон относно признаците на владението, за допуснати съществени процесуални правила, изразяващи се в необсъждане на гласните доказателства критично и за необоснованост на извода, че ищеца и праводателя му са владяли процесното место явно и че общината е бездействала. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Първият въпрос е относно характеристиките на владението като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, по който се твърди противоречие с решение от 04.05.1995 г. по гр.д.№ 75/1995 г. на І гр.о. на ВС и решение от 12.05.2004 г. по гр.д.№ 500 /2003 г. на І гр.о. Твърди се и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, но не е формулиран конкретен въпрос по това основание. Направено е оплакване, че в мотивите на въззивното решение не е съобразено, че за да се извършват действия по прекъсване на владението, трябва да достигнат до собственика действията на владелеца. Твърди се и неотчитане заинтересоваността на свидетелите при преценка на показанията им. Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като не са формулирани ясни въпроси и не са обосновани основанията за допускане. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По предявеният иск за собственост, ищецът твърди, че е собственик на процесната реална част с площ около 1185 кв.м., която е част от собствения му имот с идентификатор .... на основание дарение, наследство, завещание, делба и давност, която реална част твърди, че е неправилно заснета в имот с идентификатор .... по КККР, одобрени със заповед №РД- 18-24/02.03.2012г., изменена със заповед №18-4638/17.06.2015г. на началника на СГКК - София, след което процесната реална част е заснета в очертанията на имот с идентификатор №....записан на ответника Столична община Подробно са изброени в исковата молба придобивните основания за процесната реална част и са представени доказателства за всяко тях към нея. Те установяват следното: С продавателно от 21.08.1902 г. М. В.В. купува нива от 4 дюлюма. Сделката е оформена и с крепостен акт 28.09.1902 г., в който купената нива е описана с площ 3,9 дка в м. „С.“ при описани граници. На 27.09.1903 г. М. В. купува с „продавателно“ съседен на свой имот в същата местност. Видно от СТЕ, първия кадастрален план е от 1909 г. и в него целия имот на М. В. е заснет с пл. № ..... От у-ние № 853/08.1915 г., Панчаревска селска община е удостоверила, че М. В. от 13 години е собственик на 3,9 дка,, купена от същите продавачи, посочени в крепостния акт, записан по нейна партида в данъчната книга, върху която е построена вила. По данъчната книга за поземлен данък за периода 1900-1910 г. по партида № 99 на М. В. са записани два имота, от които по т.2 е записан вила от 84 кв.м. и незастроено место към нея 4916 кв.м., или всичко – 5000 кв.м. и вила от 32 кв.м. /У-ние, издадено 1955 г. на л. 18/. На 06.09.1916 г. М. В. умира и е наследена от преживял съпруг В. К. В., починал на 24.05.1923 г. и четири деца: Д., Б., Е. и Ц.. На 03.10.1938 г. синът Д. продава наследствените си права от М. В. на В. Д. П. и договорът е вписан. На 23.10.1941 г. е сключена спогодба между наследниците на М. В., в която е участвал купувача на наследство. Имотът, предмет на тази делба в м. „С.“ е с площ 6132 кв.м. Обособени са два дяла. Ц. В. получава имот с площ 3290 кв.м., а В. Д.П. – 2841 кв.м. Описана е подробно линията, по която се разделят двата дяла и неразделна част към спогодителния протокол е скица, приложена на л. 12 от делото. Уговорено е в спогодбата между двата дяла да се направи ограда от колове, бодлива тел и мрежа. Спогодителният протокол е вписан. През декември 1941 г. Ц. В. е подала заявление пред министъра, с което иска отразяване на имотите по делбата в плана съобразно скицата, неразделна част към спогодителния протокол. Посочила е, че всеки от дяловете граничи с три улици. В кадастралния план от 1956 г. имотите по делбата, посочени в протокола като 1а на Ц. и 1б на П. са заснети с пл. № .... – на Ц. и 18 на П.. По този план имот пл. № .... от кв. .... е с площ 4083 кв.м., а имот пл № .... – 2382 кв.м. По регулационния план, одобрен 1958 г. имот пл. № .... попада извън регулация. Това е отразено в кадастралния лист за имота и в разписната книга. Полученият дял от Ц. не е влизал в ТКЗС и тя не е била негов член – удостоверение № 2151/30.10.1972 г. Със завещания от 09.02.1973 г. Ц. В. и съпругът и К. В. завещават всеки по отделно на В. И. М. цялото си движимо и недвижимо имущество. Ц. В. умира на 07.06.1973 г., а съпругът и умира на 28.12.1973 г. През 1985 г. е изготвен нов кадастрален план, по който бивш имот 19 е заснет с пл.№ ..., но само с площ 2877 кв.м. Частта от имота от към шосето София-Самоков с площ 1183 кв.м., заключена между т. 4-5-6-7-8-9-4 по скицата на л. 134 от делото на РС не е заснета като част от този имот, а към имот на СНС. Още по първия план от имот пл. № 5 е обособена част с № 5а, но няма данни на какво основание е обособена такава част, записана на училищно настоятелство. На скицата по делбата не е показана такава част, а имот пл. № ... е заснет с включена тази площ. Не се твърди и не се установява да е отчуждавана част от имот пл. № ... по първия план или от имот пл. № 19 по следващия план. Незаснетата част е била предмет на делбата и е получена в дял от Ц. В.. Вещото лице е констатирало телена ограда на колове по границата между обособените два дяла очертана в скицата към делбата. Общината не твърди и не доказва придобивно основание за тази част. Легитимирайки се със завещанията и описаните документи, доказващи собствеността на завещателите /придобита на основание давност, наследство и делба/, В. И. М. дарява на сина си А. В. М. – ищеца, с н.а. №.... г. дворно място от 2750 кв.м., съставляващо имот пл. № .... от кв. ...., за част от който е отреден парцел .... с площ 1600 кв.м. Ищец е и единствен наследник на В. И. М. след смъртта му на 10.01.1994 г. и смъртта на съпругата му Е. М. на 22.05.2008 г. Така частта от имота, която не е получил по дарение е получил по наследство по закон от баща си и майка си, а баща му я е получил по завещание. Регулационният план от 1999 г. заснема имот .... като имот .... и отрежда два парцела за него, но източната част, която сега е предмет на спора, осигуряваща достъп на имота до шосето от София за Самоков не е заснета като част от имот .... въпреки, че от описаните документи е видно, че имотите, предмет на делбата са граничели с това шосе и всеки от обособените дялове при делбата е имало достъп до него. Общината не твърди и не доказва способ на придобиване на спорната част, записана по плана като имот на СНС, сега отреден за озеленяване. Отреждането на недвижим имот за обществено мероприятие няма вещно отчуждително действие, а следва да се проведе отчуждаване и обезщетяване, каквото общината не твърди да е провеждано и не представя доказателства за такова. РС е отхвърли иска, като е приел, че не се доказва ищеца да е владял спорната площ. Въззивният съд е разгледал оплакванията във въззивната жалба на ищеца. Проследил е собствеността в описаните документи. Анализирал е свидетелските показания, според които ищеца и праводателя му са ползвали имота в оградените му граници с телена ограда, а достъпа до цялата му площ, включително и процесната се осигурявала само от един вход. Въз основа на писмените и гласните доказателства, въззивната инстанция е приела, че изводите на РС са неправилни, защото ищецът е упражнявал владение върху имота и че се легитимира като собственик на описаните придобивни основания, поради което е уважил иска. Въпросът за признаците на владението не определя изхода от спора. Ищецът не се позовава само на владение, а на всички описани по-горе придобини основания на праводателите си. Баща му е придобил на основание универсално завещание имота, получен в дял от Ц. василева, а тя се легитимира като собственик на целия дял 1а, заснет като имот пл. № .... с площ 4083 кв.м. Спогодбата е годно пирдобивно основание, а е доказано, че и праводателката й е била собственик на два съседни имота с обща площ над 6000 кв.м. в м. „С.“. Както посочва и касатора, правото на собственост не се губи, освен ако друг не го придобие по някой от способите, предвидени в чл. 77 ЗС – аргумент от чл. 99 ЗС. При доказано придобиване на имота от праводателите на ищеца и от него самия на посочените придобивни основания и не доказано придобиване от Общината, въпросът за признаците на владението не определя изхода от спора. Поради това, че ищецат е във владение на спорната реална част, в осъдителната част, иска е останал отхвърлен. Мотивите на съда за владението са свързани и с тази предпоставка на ревандикационния иск. Позоваването на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК не е свързано с конкретен, ясно формулиран въпрос, което е достатъчно, за да не се допуска касационно обжалване. Записването на имота на СНС, както и отреждането му за обществено мероприятие не е довело до промяна в собствеността и до придобиване на имота от общината. Посоченото от въззивната инстанция за бездействието на общината, за да прекъсне владението не кореспондира на изложената по-горе фактическа обстановка, но то не е било и не е единствения мотив за уважаване на иска. Той е уважен, защото ищецът се е легитимирал като собственик на наведените основания дарение, завещание, делба, покупка и давност, изброени по поредност назад във времето. Представените съдебни решения се отнасят до задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи във връзка със заявените оплаквания във въззивната жалба. Такъв въпрос обаче не е формулиран. Съдържа се такова оплакване в касационната жалба, но в това производство съдът не се произнася по нея. Не е посочено и кои доказателства, на които се позовава общината не са обсъдени. Затова не е обосновано и допълнителното основание за допускане до касационен контрол. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на наведените основания. Съобразно този резултат, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски в доказания с договора за правна помощ размер 600 лв., за които е отразено, че са изплатени в брой. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение